1 420 резултата
Стоя с ужасно глупава усмивка на лицето и така в продължение на вече няколко часа. За пръв път от ужасно много време чувствам как сърцето ми тупти в по-щастлив ритъм от обикновено.
Тъгата, която бе обладала цялото ми същество, както буреносните облаци хвърлят сянката си върху оживения град и го прев ...
  1289 
В пожеланията за рожден ден или какъвто и да било друг празник, включваме и щастието. Щастие - чувство, което те кара да сияеш, да си усмихнат, да живееш пълноценно.
Щастливи ли сме ние хората? Можем ли да оценим това чувство и колко често го изпитваме? Щастието може да се разгледа от много различни ...
  4610 
Преси: -Млъкни бе, Преслава, пречиш ми!
Преслава: - Офф, че си скучна, никога не искаш да си говориш с мен!
Преси: - Ами ти постоянно искаш да говориш...
Преслава: - Все нямаш време за мен! Като сме сред хора, те е срам да ми говориш, като сме сами, си намираш друга "полезна" работа... Пффф, писна м ...
  1820 
Кога...?
Кога най-сетне и за мен ще има щастие…? Кога и аз ще се радвам истински на нещо?Кога ще срещна любовта?! До кога ще бъда самотна?! Нима не заслужавам и аз щастие?!
Мислех, че съм срещнала момчето, но се оказа, че съм объркала и то много. Мислех, че и той има чувства към мен, но отново бях о ...
  1285 
КОЛЕДНА НОЩ
Отново...
Отново съм на покрива. Над 15-я етаж...
Не помня как съм се озовал тук...
Нито кога... Нито защо... ...
  1434 
Беше април, миналата година. Не търсех смисли, не виждах причини, не исках обяснения защо ни срещна съдбата. Дойде в догарящия край, разрови пепелта в душата ми и съживи червената жарава. Един реален образ в нереалния ми глупав свят. С талант на художник, художник и по душа, обрисува и изпъстри, с ч ...
  1541 
Някой реши, че съм болна и ми се назначи за психотерапевт. Така е решил. Не му попречих на „терапията”, щом така е решил, но не ми е от помощ. А дали се нуждая от такава? А дали се нуждая от неговата? Всеки сам си решава и си избира психотерапевта. За да се проверя, да проверя и него се измъчих макс ...
  1730 
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА
Колата летеше по пътя... Обратният път, пътят към домовете им, домове ,които са различни. Той държеше ръката ù през цялото време, но нейната ръка не беше единствената, която докосваше, между тях като сянка беше една друга, студена ръка, но може би правилната, защото бе законната ...
  977 
Една история, една любов, една мечта!
Срещнахме се съвсем случайно, през един студен ноемврийски ден и като казвам срещнахме се, нека не оставате с впечатлението, че било среща в буквалния смисъл на думата. Става въпрос за това, че както всеки ден, се рових из сайт за запознанства, когато установих, ...
  1547 
Бъди за мен този, който ме разтоварва след тежък ден. Бъди моята опора, когато всички ми обръщат гръб. Бъди моят смисъл, да се събуждам сутрин с усмивка. Бъди слънцето ми в мрачния ден. Този, на чийто рамо заспивам нощем. Карай ме да се усмихвам само при мисълта за теб. Прегръщай ме силно, когато се ...
  1644 
Утре трябва да стана рано… отново. Пак мисля и не ми се ще да заспивам. Ще бъде тежък ден.
Защо се държа така? Защо всяка вечер с приятели се превръща в поредното „запиване” и т.н. Знам, че преди не бях такава - бях страхлива и не знаех от какво и защо бягам. Сега бягам от хора, не от неща. Но пак н ...
  1641 
Връзката на тийнейджърите с техните родители
През целия си живот човек минава през безброй изпитания и трудности. За различните възрасти проблемите са различни. Няма кой да говори за проблемите на много малките деца, защото докато пораснат, те забравят какви точно са били техните трудности. Сигурно ...
  13794 
Границата между приятелството и любовта е твърде малка, за да се забележи на пръв поглед, нужна е само една крачка. Любовта е красивото чувство, което ни кара да летим, да се превъзнасяме, да се чувстваме красиви, полезни и желани. Любовта е сладкият закон, който всеки любящ човек може да наруши, зн ...
  14305 
Всички мисли накуп... какво да правя, като мисля прекалено много.
Понякога ми се иска да не мисля, просто да стоя като котка в твоите прегръдки, завряна там, където няма лошо и страшно, там, къде всичко е спокойно и хубаво. Не искам да мисля за утре, когато отново ще трябва да си тръгна и да живееш ...
  1376 
СЪБУЖДАНЕ
И когато римите ми свършиха, реших да заменя думите с мъниста, а сякаш започнах да нижа гердан от отровни мъниста… и когато мънистата ми свършиха, а герданът се превърна в стоманен синджир, с който бе вързано сърцето ми и с който съдбата ме теглеше към нищото, реших да заменя мънистата с п ...
  1107 
НОЩНО ПЪТУВАНЕ
Отново пътуваме...
Само двамата... Ти и аз... “Ровър” и Росен... малко е смешновато... Остаряла кола и застаряващ Вълк... Безумно обичаме да пътуваме с теб – нощем.
Сраснали сме се с теб. Не можем един без друг. Един в друг сме. Ти не можеш без моето тихо тананикане. Аз не мога без тв ...
  1400 
В живота на всеки човек настъпват промени, драматични промени. Те го карат да се променя. Понякога към по-добро, друг път към по-лошо, но факт е, че се случва.
След няколко кофти събития аз реших, че е време за промяна. След поредната неуспешна любов, след лоши новини за здравето ми... Нещата леко з ...
  2793 
Животът може и да е сив, но сивото има много нюанси!
Събуждам се. Мисля какъв ще бъде предстоящият ден и си казвам: „Почакай, спри се! Какво мислиш, та това ще е поредният ден, скучен, еднакъв, сив делник. Ще станеш, ще свършиш задълженията си, малко по малко ще мине денят и на следващата сутрин – п ...
  2179 
ОБИКНОВЕНА НОЩ
22,30 часа.
Телевизорът пред мен се напъва да ми каже нещо шарено. Втренчените ми очи не са го забелязали. Чувствам се като в гарова чакалня. Стоя неподвижно и чакам. Чакам... Да се случи нещо... Само това правя в последните месеци... Сега чакам да мине 23,30. За да се опитам да поспя ...
  1531 
Твърде много искаме,
а твърде малко даваме...
Твърде много мечтаем,
а твърде малко се опитваме да ги осъществим...
Твърде много мразим, ...
  2379 
Има ли някой, който най-истински да те познава? Който да познава не само следствията ти, но и причините ти? Който да познава не само дните ти, но и нощите ти? Който да познава не само усмивките ти, но и сълзите ти? Който да познава и онова, което сам не познаваш в себе си? Който да чува и онова, кое ...
  1613 
За мен
(Моето лично CV – епикриза)
Част първа
Роден съм преди време (доста). Живях и раснах в къща с двор, куче, кон, нутрия, костенурка, хамстер и майка, баща, брат, дядо и баба... Симпатична менажерия.
Ходих на училище, възлагаха ми да гледам по-малкия си брат и даже да му пиша домашните (защото с ...
  1730 
Бягството от реалността е път към най-голямото нещастие в живота на човек, път към бавна и мъчителна душевна смърт...
Колкото и да искаме да избягаме от грозната действителност, тя рано или късно ни застига и това е неизбежно. Колкото по-далеч сме стигнали с бягството си, толкова по-труден е пътят н ...
  4720 
04:10 часа - Бързият влак за София... Влязох в купето и започнах да си събличам якето. Единият от спътниците ми веднага ме предупреди: "Момче, не се събличай, в купето е студено, няма парно!" Погледнах го изненадано. Сериозно ли говореше? Идвах от вън, от минусов студ, а този ми обясняваше колко бил ...
  1006 
Баба ми е най-добрият човек на света,
най-добрият човек, когото познавам.
Сърцето ù е толкова голямо,
че може да побере греховете на всички ни,
а после да ги опрости. ...
  7900 
Не виждаш нищо в очите ми. И колкото повече се вглеждаш в тях, толкова по-малко ти харесват.
Искаш да погледнеш отвъд тях, искаш да чуеш нещо повече от туптенето на сърцето ми. Ти не знаеш нищо за моя вид и не можеш да оцениш мълчанието, което ме обгръща. Мислиш си, че се нуждая от някой да ме изпра ...
  1677 
Може би, ако имаше поне малко светлинка в този свят,
бих казала, че това е най-хубавото място на земята,
може би, ако имаше поне малко надежда в този свят,
бих останала, за да успея...
Може би, ако имаше повече усмивки в този свят, ...
  1308 
Страшно е да се влюбиш на 40. По-точно страшното идва от разлюбването, от момента между „трябва” и „искам”. Тази дилема в по-ранна възраст не е толкова разкъсваща и фатална. Но на 40 звучи като отронен есенен лист, който оставя дървото в студените му зимни дни голо, съвсем голо. Като потъпкана мечта ...
  5018  15 
2. Харесвам черупката си...
Ей така, на път за град Б. минах през родното си място. Отдавна не бях идвала тук, но още по пътя, карайки към града, усещах някой да опипва мислите ми, а "разговорът" като докосване и връщане на времето към себе си, сякаш се оглеждах във всеопрощаващо огледало. А имаше з ...
  1381 
Доскоро смятах, че никой не е дорасъл да дава определение за любовта; че ние, хората, с всичките си пороци, недостатъци и лоши качества, сме недостойни за това. Всички опити на големите философи да опишат любовта с думи, ми се струваха бледи, незначителни, не достатъчно силни. Струваше ми се, че е а ...
  7392 
Търся те! Защото позволих да те изгубя. Защото трябваше да ме забравиш. Защото толкова много те обичах, че пренебрегнах себе си и моето „искам”. За мен беше по-важно ти да бъдеш щастлив, да стъпиш сам на краката си и да се изправиш, да тръгнеш в желаната от теб посока, с човек, за който твоята любов ...
  1807 
1. Обич в тишината
"Някога, някъде по пътя си грешах, мамо..." - това е началото на мой стих и усещам тези думи като мравки да пълзят в главата ми, пулсират в слепоочията, пречкат се в гърлото ми, а сърцето търси тишината, за да спомни бащината къща.
Надничам в тайното си място - останал е там един ...
  2141 
Не знам защо, но тръгвам да пиша. По онзи начин, отдавна вече забравен...
И трепереща съм, и все още мисля, какво в мен напира да бъде изречено, да остави своя малък, недвусмислен отпечатък върху ''листа''...
Поемам си въздух и издишам. Тишина. Леко примигваща лампа, сякаш отчитаща всеки удар на сър ...
  1418 
Това ли искахте да бъдете и да правите, когато навършите годините, на които сте? Щастливи ли сте от реализацията си или някъде под лъжичката ви стяга всеки път, когато се замислите "какво ли щеше да бъде, ако..."?
Нека още в началото направим една уговорка. Да се абстрахираме от 20-те години преход, ...
  2760 
Тишината кънти в главата ми, удря слепоочията ми.... Тихо е... Моите ученици пишат. Толкова сериозно работят, че се чува само шумоленето на прелистваните тетрадки.
Толкова е тихо!
Заслушвам се в себе си. За какво мисля! За тези момчета и момичета, които преразказват в тетрадките си съдбата на Стояно ...
  1301 
Страшно е, когато разбереш какъв си в очите на хората покрай теб.
Страшно е да знаеш, че за тях ти си най-големият си кошмар. Че се държиш така, както не би искал никой да се държи с теб. И да знаеш, че те те обичат, въпреки всичко. После намразваш себе си. И противно на всичко, в което си вярвал, с ...
  1650 
Днес си спасен!
Любовта те пожали, но на мен тя само скръб и болка остави!
Днес си спасен, но как ще си утре? Ще разбереш ли някога какво е любов?
Ще узнаеш ли какво е болка? Ще страдаш ли нощем? Ще плачеш ли денем?
Ще се чудиш ли дали тя те обича?! ...
  1436 
Най-хубавата дума в българския език
(есе)
Най-хубавата дума ли? Нима сред толкова звучни думи може само една да е най-хубава? Защо не мога не мога да избера и защо за мене всички думи са толкова хубави? Сетих се, ще отворя някоя книга и ще се я намеря тази дума. Там някъде сигурно се крие тя и ме ча ...
  5978 
Краят не е ли ново начало?
Началото не е ли търсения край?
Тъмнина. Разруха. Плесен. Злост. Омраза. Отрицание. Студ. Като в гробница. И плоча обвита в бръшлян. Безличен, задушен, бездушен, груб камък. Пречупен, нагърчен - пропукан. Дълбоко, долу в пропастта, той стои и чака.
Сив ден, безмълвен ден. ...
  1944 
Още ни държи еуфорията от Коледа и вече се подготвяме за един друг празник, който ние, жените, очакваме с нетърпение. Имаше една шега, че той е демо версия на 8-ми март... става въпрос за „новоизлюпения” празник на влюбените 14 февруари. Отново треска за резервации на възможно най-романтичните места ...
  2691 
Предложения
: ??:??