Есета на различни теми
Умора
Уморен съм.
Като планета обикаляща собствената си орбита.
Неоново пречупената ми същност отдавна се е отегчила от себе си...
Звездата, около която обикалям мълчи обвита в илюзия от вечност. ...
Непретенциозно
10 ч. преди обяд, не беше честно да ме изостави така. Толкова е тихо и спокойно, че съм щастлива... ама пак ми е малко тъжно. Ще ми се да споделя с някой усещането. Н ...
Пролетта - най-красивият сезон в годината
Изворът
Всеки човек има такъв момент, който се превръща в един незалечим спомен - в много от случаите, предопределящ изборите ни в живота ...
Ако знаех
Вината не ме оставя на мира. Исках да тръгна, а сега- да се върна... или пък да остана? ПОМОЩ! Имам ...
Париж
Въпреки това там, из целия този приказен град, бяха безкрайните светлини, които караха нощта да изглежда по-привлекателна и от най-вкусната шоколадова торта.
Светлините и хората.
Хората, дошли от цял свят, само з ...
На К.О.
Къде свършва бездната?
За перфектните
Да, отново ти
Успяваш да ме вкарваш в абсолютно всичките ми състояния. Побъркваш ме.
Лудостта по теб ме побърква.
В един момент мога да съм ти бясна и да те мразя, а в другия мога да се мразя, че те обичам.
Искам да мога да те ненавиждам, колкото и неприсъщо да ми е това. ...
Дали перфектният живот е наистина перфектен?
Ако хората живееха без затруднения, те нямаше да имат към какво да се стремят, за какво да мечтаят, а без мечти жи ...
Треска в малките часове
Ръцете треперят. Мускулите се свиват в спазми. Очите изгарят в болка. Езикът нервно облизва напуканите ми устни.
Няма лек.
Треперя!
Да, гордото ми Аз е пречупено сега. ...
Случайността на един ум
Случайно или не, нещата се случват. Не е случайно, че ти не харесваш случайностите. А и вероятно е случайно, че ти вярваш в предопределеното. Но също може да е неслучайно, че ти не вярваш в случайността.
В даден момент сме щастливи, в безтегловност, невежи за собствените си д ...
* * *
- И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича.
Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми.
Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал.
След една раздяла сълзите измиват ненужното, ...
Купесто-дъждовно с възможност за преваляване
Спасете ми шибаната душа, изроди!
Тая гадна черна дупка поглъща всичко.
Никакъв шанс!
Ебати нанагорното. ...
Европейци сме, ама все не сме дотам
Просто мисли - 2
8804 км не са много. Никак.
Вярвайте и търсете, така само ще намерите щастието, но ако вече го имате, просто ще намерите повече. Минаха години, откакто писах за последно, но ето пак съм тук, за да ви кажа, че има път. Има, но всеки сам трябва да го отъпка за себе си, няма кой да прове ...
Въпроси
Заблудата
Каква заблуда! Толкова години живея в моя въображаем свят. Сама си го създадох, за да осмисля живота си. Живях с носталгията по загубата на това, което не е съществувало. Какво търсене и очакване да се сбъднат илюзорните ми мечти. Какво търсене и очакване на неосъществимото е всъщност живо ...
Голямото чакане
Ден… някой си. Ставаш по навик. Тръгваш. Работиш. Мислиш… че пак не ти звъни. Нищо – нито позвъняване, нито съобщение… Никаква индикация, че се сеща за теб.
Побъркваш се от Голямото чакане. Съмняваш се и в себе си и във всичко останало.
Поглеждаш черния екран на безмълвния си телефон ...
Часът на мрака
Работещи положиха морни глави на възглавниците си и затвориха очи щом се стъмни... Малки дечица заспаха сладко още преди да се скрие слънцето... Двама творци, вглъбени в нещото, в което са най-добри, работиха цяла нощ в ...
Първата любов
Проблемите на ромите
Честито Възкресение Христово!
Този мъж
Но на дали това е нещо шокиращо, винаги има поне един мъж, дали във филма, книгата, живота или фантазията… е добре де, почти винаги.
Беше необикновен мъж. От тези, които карат краката и ръцете ти да изтръпват, корема ти да се свие на топка, а главата ти да се замае и още дълго да си ост ...
Щастието в моите очи
Бездната на нещастието
Моето малко въображение
А то усмихн ...
Наранена. Предадена. Сама.
Не я познавам. Не познавам жената, която стои в огледалото.
Пълна с емоции, но все така празна.
Няма я усмивката, няма следа от всичко хубав ...
Любовта – основна човешка драма
(съчинение – разсъждение)
По "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев.
Човешката душа и чувства са и винаги са били един необитаем и непрогледен океан. Не са малко авторите, които са се опитвали да опишат колко силни могат да бъдат човешките чувства и как преобръщат п ...
Приказна измама
Не вярвам, че любовта си отива
Не вярвам, че любовта си отива. Просто не вярвам. Няма как, ако я е имало, тя да е спряла да съществува. Ако си е отишла, значи просто никога не я имало. Да, мислели сте си, че обичате. Казвали сте го. Вярвали сте в това. Но сте живели в заблуда. Това, което сте пре ...
Полет към любовта
О, как се задушавам! Нима е възможно да се живее без любов? Каква е тази засушена ливада, която са останали само следите от стадата? Вървя и се спъвам по ръбовете им. Още малко и ще стигна до прилива на реката да потопя уморените си нозе. А слънцето все по-високо и по-високо се изд ...
Да те сънувам, любов
Най-важните неща в живота
Първо – ХРАНАТА – тя е източник на сили, здраве, мисли и чувства, на дела. Прецизиране на храната по количество и качество е необходимо според знанията, които имаме за това... И да правим наблюдения за вреда и полезност - организма говори - и зъбите говорят, например ако см ...
Писмото, което му дадох :)
Чувствам се толкова безразлична и тъжна, точно сега. Ти ме влуди, още когато се срещнахме. Когато те видях за първи път, ти беше сериозен и мълчалив. Тогава си казах, че няма смисъл да се занимавам, но отвътре нещо в мен ми казваше да пробвам и да не се отказвам. Когато те видях за втори път, ...