Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Моята „имунна памет” за образа на Левски

Моята „имунна памет” за образа на Левски
Земята, простираща се от морето до висините, със своя мирис на треви и дървета, брулена от ветрове и дъждове винаги ни напомня, че е наша родина. Родина, която ни показва откъде сме и кои сме. Никое друго място не може да докосне душата, съзнанието и тялото н ...

emodemolation

Есета » Социални

1.9K 1 1

Горянинът

ГОРЯНИНЪТ
Той вървеше през гората и си подсвиркваше с уста. Гората, вечно млада и красива, изпълнена с омайните песни на безброй птички – гласовитите и талантливи нейни обитатели. Спокойствието й, в едно със свежия въздух, навлизаше надълбоко в него и завладяваше мислите и душата му. Крачеше бодро и ...

ivliter

Есета » Други

1.3K

Образите и организацията на моята вяра

Образите и организацията на моята вяра
Въпреки, че съм покръстен отдавна в храм Св. Николай Софийски, в София не бих казал, че съм изразено религиозен. От една страна причината за това е породения от комунистическия режим атеизъм в моите родители, а от друга моята неголяма заинтересованост. Спомням ...

emodemolation

Есета » Лични

1.8K

Защо съм „неграмотен”?

Защо съм „неграмотен”?
Това е изключително важен въпрос, който ако допреди двайсет години е бил немислим за България, днес е ежедневие сред хората. Ще се постарая да го засегна от гледна точка не само на моето несъвършено същество, а и спрямо средата, в която живях и все още живея. Ще се опитам безп ...

emodemolation

Есета » Социални

3.3K 1

* * *

ЕДНО ЗАКЪСНЯЛО ОТВОРЕНО ПИСМО
Да ме прощаваш, Любов... но не издържам на твоето постоянно присъствие в сънищата. И в мислите. И това как беляза сърцето ми - не, аз няма да ти го простя. Да ме прощаваш... че те споменавам, че те ругая, че те благославям, че те отричам и проклинам, докато се загнездва ...

heruvim4eto

Есета

1.3K 1

Блъди Мери

Блъди Мери
Ти знаеш, че Аз бях тъпкача на ТВОЯТА жена. Това определение жегва сърцето ти. Зная, но сега не намирам по-точно от него. Тогава ти отговорих - „Защото Я обичам.." Сърцето ти се сви от болка като дамгосано. Искаше ти се да крещиш, да удряш, да разкъсваш, но облада яростта и болката, защот ...

marin62

Есета » Любовни

2.8K 3

Казват, че времето лекува

Казват, че времето лекува. Може би, лекува повърхностните рани. Онези одрасквания по кожата и мислите... Но какво става със счупените кости, скъсаните връзки, разтегнатите сухожилия? Повече време. А когато цялата ти същност е разполовена, и от раната тече не кръв, а любов? Когато принадлежиш на себе ...

melian4eto

Есета » Философски

4.8K 5

Цветовете на анархията

Някога замисляли ли сте се, че целият свят реално е една анархия? Едва ли, защото светът, имам предвид онова, което се намира извън родните ни граници, реално има някакъв ред. Не говоря, че и там няма престъпления, убийства или всякакъв вид не спазване на закона, но къде има тотална анархия?
Първото ...

Cvii

Есета » Социални

2.5K 1 1

За куклите и хората

Преди много години, в зората на онова, което наричаме детство, бях отчаяно влюбена в една кукла.
За днешните малки момиченца тя би била грозилче, към което изобщо не биха проявили интерес. Груба, твърда, безцветна пластмаса, едва – едва отварящи се очи и коса, която дори не можеше да се реши. Зле уш ...

angel-angel

Есета » Философски

2K 3

Моята река

Светлите лъчи на топлия летен ден нежно галеха билото на великата планина. Тази планина по чиито върхове небето се сливаше в страстна целувка със земята,а свободата там бе най-чиста и сладка. Освен на волния вятър планината беше майка и на река, чиито води от незапомнени времена следваха хода на чов ...

dochev89

Есета » Други

2.7K 1

Metro

В първия момент усещаш силно въздушно течение. Косата ти започва да бяга във всички посоки. Докато подвижните стълби бавно те свалят в подземието, по неподвижните до теб прехвърча река с двупосочно течение. Продължаваш бавно да слизаш към долната земя. Някой те намушква с рамо, за да те пререди. Не ...

Александър7

Есета » Социални

2.1K

Поетическият свят на Атанас Далчев

Поетическият свят на Далчев
Стоя на прозореца с книга в ръка, загледан в малките субекти, които пресичат улиците, забързани незнайно за къде. Смеят се и глъч се вдига до небеса, но те са чужди за мен. Ненужен съм аз на този свят, далечен е той за мен. Всичко се мени - днес го има, утре - не. Моята с ...

littlepavi

Есета » Ученически

3.7K 1

Разни мисли

В милата ни родина лявото е дясно, а правилното - грешно. Само тук синьото е червено. Но най- страшното е, че и жълтото е червено, и зеленото, а пък самото червено жълтее... Единствените други цветове са сивият и черният. Единият е запазен за икономиката, другият за гробищата. Патриотите са турци, а ...

Lebovski

Есета » Лични

1.7K 1 2

Неосъществените майки

Мило мое дете, не заспивай... още не. Чуй историята, която ще ти разкажа. Запази светлината в очите си още малко... само още малко и изслушай думите ми.
Мило мое дете, аз съм твоята майка. Аз съм твоята слаба и недостойна майка. Онази, която някога те люлееше във фантазна прегръдка. Тази, която вече ...

Sima

Есета » Лични

1.6K 3

Любов

А днес ще пиша за Любов. Защо ли? След като толкова книги има за Любовта? Преди време бях на един семинар и там трябваше да отговоря на няколко въпроса. Не си ги спомням вече. Но си спомням един – „Как ще се казва първата ви книга?” Тогава дори не пишех, но отговорих „Любов”. Сега подрасквам по нещо ...

iren5

Есета » Философски

5.9K 11

Изненадите на живота - глава 1

Ще публикувам първите няколко глави от новата ми история, за да видя дали има интерес и ако има, да направя всичко възможно да пусна произведението си на пазара. Ще се радвам да отделите от времето си и да дадете своя коментар под статията. Бих искала да бъдете откровени с мен. :) Благодаря!
1 глава ...

galabi

Есета » Други

1.5K

* * *

Да ти разкажа ли, приятелко, за него за любовта му! Но почакай, приятелко, аз ще заплача за да измия огорчението, за да преживея отново спомените. Ще започна с погледа му, ами очите му бяха мътни и опияняващи. Погледнеше ли ме, страстта се появяваше отново и отново, и аз отново забравях за очите му, ...

mimcxetoo1

Есета » Любовни

1.6K 1

Когато отивахме с Финко към двора с езерото на края на Белобрадово

-Тишината е цвете
спрях си кабелната
пуснах си облаците
мислех, че летя-
а излиташе от мен калта... изпарение от... - ...

Lunenskorpion

Есета » Философски

2.4K 2

Изгубената овца

Изгубената овца
Какво е станало с мен, Господи? Пътя ли обърках, че непрекъснато вървя и до никъде не достигам? Викам с цялата си мощ, но гласът ми не достига до Тебе. Ти навярно ми говориш, но аз най-вероятно съм
объркала посоката и не мога да се ориентирам. Сигурно нещо дълбоко съм сгрешила, че ду ...

stoyna

Есета » Други

1.5K

Кой си ти?

Кой си ти?
Всъщност кой си? - Строга осанка, стегната походка на сигурен мъж, силни ръце и... две топли и малко тъжни очи.
Преполовил житейския си път, крачиш сигурно и малко самотно напред.
Обрулван доста често от Съдбата, но изправящ се винаги по-силен от преди.
Поучи ли се от всички уроци, които ...

Hisi-didi

Есета

1.8K 1

На пейката

Седя на пейката, гледайки напред към хоризонта. Там, в далечината, отправяйки посланията, излизайки от душата ми. Както вчера, онзи ден... както хиляди такива преди това! И така, докато те намеря. Убеден съм, ще те открия, където и да си. Не можеш да избягаш от мен, от моите чувства, защото имаш нуж ...

set

Есета » Любовни

2K 1

Свобода

Често хората се подлъгват, че могат да притежават някого. Защо и на кого е нужно това? Защо трябва да притежаваш някого, като просто можеш да го обичаш с цялото си същество? Не случайно съществува лично пространство, в което всеки може да се затвори, когато света стане черен. Това е твоето лично, ин ...

Insomnia9

Есета » Социални

1.6K 1

Поредната тема за размисъл

Поредната тема за размисъл
От години не съм се замисляла по темата за приятелството. През последните дни се срещнах с двамата ми най-близки приятели, които са невероятни личности. Единият е постоянно позитивен, енергичен и съм почти 100% сигурна, че не би ми спестил и най-грозната истина. Другият го ...

nicksana

Есета » Други

2.1K

Върху пейката на ливадата зад манастира

Радостта е слабост на хората. Щастието, усмихнатите очи са едни от най-прекрасните неща в това гърне, пълно с бели и черни зърна, наречено живот. Да изпиташ щастието е опияняващо за душата, иска ти се все да си така извисен, но още по-вълнуващо е да видиш красотата на щастието върху лицето на любими ...

mashka

Есета » Ученически

1.7K

* * *

Сутринта е студена, мъглива, преливно есенно-зимна... Рано е, тъмно е, ти още спиш... Изглеждаш така неуязвим в съня си, така както никога не може да си в будно състояние. Ставам с мисълта за чаша ароматно, горещо кафе и след няколко минути то вече е в ръцете ми. Харесва ми натрапчивия, силен, опива ...

heruvim4eto

Есета » Любовни

1.6K 1

Писалката

Писалката се счупи.
Напълно непознато и неестествено усещане за невъзможността да обясниш.
Писалката дори се счупи. В ден на равносметка, в който нИкой не разбира... В който нЯкой не разбира. Една история за празни приказки, за празни листи. Една история за многоточия. Една история за знаци препинат ...

Nothing-To-Lose

Есета » Лични

1.8K

Ангелът беше обречен

Ангелът беше обречен. Стъпка пръстта, отлетя безшумно. Остана голата земя и нощта.
И мракът на прогонения ангел. Споменът за светлика в кървавите сълзи и целувката на скръбта.
Плясна с неонови криле и се извиси към мъртвата луна, която го приласка и разпръсна сребрист блясък по крилете му. Ангелът о ...

heruvim4eto

Есета » Други

2.2K

Приятелството е Кръгла нула

Приятелството е кръгла нула
…Посветено на всички приятелства изгубени във времето…
Сънуваш ли? Но то е толкова реално… Мисля, че това не е сън. Светът те чака, погледни го в очите. Виждаш ли всичко колко е празно?
Не го проспивай, макар и да ти изглежда празно. А в празния свят всеки търси някого, н ...

adjo

Есета » Философски

2K 1 2

Аз се вливам в танцуващия листопад

Аз се вливам в танцуващия листопад
Есен. Аз се вливам в танцуващия листопад. О, какво богатство на цветове, които ласкаво се преплитат!
Не! Есента не е златисто жълта. Тя не е тъжна, не е плачеща. Тя
просто е есен, а аз съм едно листенце във вихрушката на багрите -
живо и трептящо. Аз търся с цялото ...

stoyna

Есета » Философски

1.4K 1 1

Едва 30 неща, които обичам в него

Обичам го.
И преди съм обичала, но различно е, всичко ме боли от тази любов.
Душата, сърцето, костите дори….
Говорили са ми преди, разказвали са ми… за онази страшна любов, която разтърсва целия ти свят и нищо не е вече същото. Подигравах им се аз на тези приказки. Казвах си – просто детски мечти. З ...

plama4e3

Есета » Любовни

3.3K 1 6

Размисли на 1 юни

Р А З М И С Л И НА 1 Ю Н И
Във връзка с 1 юни – Денят на детето, искам да споделя с вас насъбралите се в мен впечатления и мисли на действащ начален учител и майка. Защото аз се намирам едновременно и от двете страни на барикадата.
Родителите често забравят, че ние – учителите, сме и родители.
И так ...

selenarevitano

Есета » Социални

2.5K

Размисли на една кокошка и/или още нещо

РАЗМИСЛИ НА ЕДНА КОКОШКА И/ИЛИ ОЩЕ НЕЩО
Много обичам многоточията... Придават ми важност. Т.е. аз съм дълбока, мисля за важни неща. Какво разбирате вие, обикновените? Аз виждам зад точките, скритата същност. Колко много знам!!! И се отегчавам от обикновените неща. Кои са обикновените неща ли?...
Ден ...

smokinka

Есета » Лични

1.8K

Три думи за свободата

За да направи смелата крачка на излизане от матрицата човек трябва първо да стигне повратна точка в живота си, в която наистина да прозре, да осъзнае цялата безсмислица на съществуванието си. Онова безумие, наречено живот с което са ни из-насилили да се съгласим още като деца и безропотно да следвам ...

NewAge

Есета » Философски

3.3K 2 1

Непокорната

Непокорната
Каква гореща и непокорна истина! Вдигам обгорената си ръка. Цепя
сгъстения и душен въздух. Разпръскват се безброй облаци: в тъмносиньо, лилаво, розово, сребристобяло и потъват в бързия на дните ми.
Опитвам се да ги разгранича, да ги уловя, да ги впрегна, да им заповядам: „Хей, вие тъмнос ...

stoyna

Есета » Философски

1.6K

Смелостта да бъдеш различен

От време оно, та чак до наши дни, страхът е движещата сила в света. Така се управляват народи, така се свалят правителства, така се правят войни.
Да си различен - привилегия или наказание? Различността на индивида - независимо от това дали е на интелектуална, расова или религиозна основа, е наказван ...

Aliss

Есета » Лични

8.8K 1

За оФчедушието и роба вътре в нас...

Бях казала, че няма да пиша нищо по въпроса, но това вече преля чашата. Не че е първото или последното дете, което ще убият по пътищата на България... Ама не ви ли писна, бе хора? Не ви ли писна?
Какво трябва да стане, че да се събуди тоя заспал и заблуден народ. Седмица, две и всичко ще утихне. До ...

dianjelly

Есета » Граждански

1.3K

Дядото на тротоара

Всички ние ги знаем, виждаме ги всеки ден, и не ги забелязваме. Възрастните хора, седнали на тротоари, столчета, в подлези, на ръждясали пейки и в мокри паркове. Те са навсякъде, стига само да се вгледаш. Ще ги познаеш по измъчените им лица, честите усмивки, мелодичните стари градски тананикания, ов ...

eomer

Есета » Лични

3K 4

Осъден на живот

Осъден на живот
Модерен свят.
Курви и ебачи!
Перпендикулярно на небето стоят само хората.
Колко тъжно, че трябва да превъзмогваме исканията си. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2K 1 4

Послание

Губиш един човек тогава, когато спреш да се бориш за него! Това, че някой е далеч от теб, не означава, че си го загубил. Особено когато мечтаеш за него, когато той присъства в мислите ти постоянно, когато той е повод за твоята усмивка и за твоята тъга. Има различни видове обич. Някои са слаби, защот ...

Iliqna-

Есета » Любовни

2.1K

Не най-добрият син

Не най-добрият син
На баща ми
Мълчи сега и ме слушай.
Остави се на течението...
Не мисли! ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

1.9K 1

Есета на различни теми

Моята „имунна памет” за образа на Левски

Горянинът

Образите и организацията на моята вяра

Защо съм „неграмотен”?

* * *

Блъди Мери

Казват, че времето лекува

Цветовете на анархията

За куклите и хората

Моята река

Metro

Поетическият свят на Атанас Далчев

Разни мисли

Неосъществените майки

Любов

Изненадите на живота - глава 1

* * *

Когато отивахме с Финко към двора с езерото на края на Белобрадово

Изгубената овца

Кой си ти?

На пейката

Свобода

Поредната тема за размисъл

Върху пейката на ливадата зад манастира

* * *

Писалката

Ангелът беше обречен

Приятелството е Кръгла нула

Аз се вливам в танцуващия листопад

Едва 30 неща, които обичам в него

Размисли на 1 юни

Размисли на една кокошка и/или още нещо

Три думи за свободата

Непокорната

Смелостта да бъдеш различен

За оФчедушието и роба вътре в нас...

Дядото на тротоара

Осъден на живот

Послание

Не най-добрият син

Опашка