Подкатегории:
1 431 резултата
Вода тече по вените. Пчелата майка потъва в нея. Крещи за помощ, умолява, плаче, обещава. Аз я гледам със съсухрен поглед” Нека да се дави! Да види какво е Болка!”
Вятърът жъне в косите. Пее песни, но светът е онемяла грива. Смее се с широко отворена уста. Завижда. И се черпи с чаши с уиски. Овдовял ...
Вятърът жъне в косите. Пее песни, но светът е онемяла грива. Смее се с широко отворена уста. Завижда. И се черпи с чаши с уиски. Овдовял ...
904
1
Срещал ли си птица с прекършени криле? Чудел ли си се какво се случва с нея, след като вече не може да лети? А какво ли й се е случило? Дали ще оцелее? Какво ще прави сега? Дали ще изчезне като много други ранени птици или ще се бори, въобразявайки си, че някой ден отново ще може да полети? Е, отгов ...
844
3
Някога живеех на партера, в кооперация на улица със зелени дървета. Входната врата- желязна, двукрила-едното крило винаги скърцаше, затова и вратата си беше винаги отворена. Децата умираха да дразнят бабите и често се люлеехме на едното крило. То съскаше, хрущеше, а ние се заливахме от смях, когато ...
1124
1
5
Имам десетина лева и ментови бонбони в джоба. Няколко смачкани билета, които ми опъват нервите, понеже все ги бъркам с добре забравени банкноти, ключове от вкъщи и служебната карта, чиято връзка крайно небрежно е провиснала през джоба на палтото ми. Не се качвам на първия пристигнал влак на метрото, ...
882
2
Missed
Нямам право да плача. За какво? За нещо, което не го е имало? За мисъл, с която живях само една седмица? За мечта, която не се осъществи точно сега? „Не се притеснявай, в най-скоро време ще стане“ – така казват всички. Няма нито една логична причина да страдам и да скърбя. Не съм загубила нищ ...
Нямам право да плача. За какво? За нещо, което не го е имало? За мисъл, с която живях само една седмица? За мечта, която не се осъществи точно сега? „Не се притеснявай, в най-скоро време ще стане“ – така казват всички. Няма нито една логична причина да страдам и да скърбя. Не съм загубила нищ ...
830
1
Здравей, мамо, как си?
Аз съм добре. Работа имам и квартирата не е лоша, даже заплата взех. Пращам ти малко пари. А не не, вземи ги. Те не са за теб, те са за мен. Вземи ги, сън си купувам. Вземи ги мамо, аз съм добре.
И добре се храня, храна всякаква. Но имам една буца, ей тук в гърдите ли, в гърло ...
Аз съм добре. Работа имам и квартирата не е лоша, даже заплата взех. Пращам ти малко пари. А не не, вземи ги. Те не са за теб, те са за мен. Вземи ги, сън си купувам. Вземи ги мамо, аз съм добре.
И добре се храня, храна всякаква. Но имам една буца, ей тук в гърдите ли, в гърло ...
2603
4
21
Всеки човек има нужда от рамо, на което да се опре в труден момент, от добра и насърчителна дума, от разбиране, нежност и любов. И истинските приятели са хората, които удовлетворяват тези наши нужди. Приятелят е като дъгата. Озарява живота ти, докато минаваш през бурята. Приятелят те кара да се чувс ...
4847
1
1
Реална ли е моногамията? Или по-интересният въпрос е: „Полезна ли е за човека като оргнизъм?” Ще започна разсъжденията си по този въпрос от самото начало в това свободно писание без определен жанр, без теза, увод, изложение, логическа връзка между отделните фрагменти, а пък заключението ще оставя на ...
1414
2
7
Обичам есента! Мъдра, тиха, носталгична… С шумоленето на сухи листа и крясъкът на птици. С преливащите се цветове… и аромата на печени чушки… С падащите по земята кестени… Есента – тя е загадъчна, цветна, непредсказуема… Обичам я, но винаги съм я възприемала и като време за равносметка. Време за раз ...
4773
1
Сексът, сексуалното поведение, сексуалните отношения все още са твърде екзотична тема. Независимо колко самоуверени, отракани, модерни или еманципирани изглеждаме, опре ли разговорът до секс, повечето от нас започват да се държат като ощипани девици.
Предразсъдъци, срам, страх и какви ли още не емоц ...
Предразсъдъци, срам, страх и какви ли още не емоц ...
2010
2
Днес чашата ми с кафе беше придружена с едно доста нестандартно късметче. Редки са случаите, в които разгръщайки листчето виждам нещо по-различно от „здраве” и „късмет”. Но този път беше цяло послание, гласящо следното „За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези, които се връщат”. Повечето път ...
907
Лежа в леглото и единственото, което виждам е смачканото на топка отровно жълто одеяло, лежащо противно на пода. Безобразно прашните щори се крепяха едвам-едвам на прозорците, твърде огромни за и без това малката стая. Не ми трябваше да гледам през прозореца, защото бях убеден какво е отвъд него.
7: ...
7: ...
1164
2
Не съм си самодостатъчна, въпреки че доста често ми се иска да съм. Татко винаги казваше, че съм правена за момче. И може би наистина се оказа прав. Мир на душата му. Имам тежък характер. Убедена съм, че в предишен живот съм била мъж. Рицар. Прероден Дон Кихот. :)
Но в този живот трябва да науча няк ...
Но в този живот трябва да науча няк ...
1763
2
Купих си бутилка вино. Исках да се напия... или поне да се опияня. Да притъпя сетивата си. Не успях да отворя бутилката. Трябваше да набутам корковата тапа вътре в шишето. После докато си наливах разлях вино върху леглото, а когато реших да сменя чаршафа разлях и пълната чаша. Сега имам половин бути ...
1591
Цяло лято се посветих на една единствена задача, на една единствена цел – построяването на Стената. Личен проект, осъден на провал още преди началото си, защото в основата му лежи една стара истина - а именно, че всичко създадено от човек е дефектно, далеч от перфектното, изначалното.
Стената ми беш ...
Стената ми беш ...
1770
Качвам се и блъскам вратата на колата. Ето, устремена съм - пътя е пред мен. Паля цигара и мисля. Гледам съсредоточено. Уличното осветление ме гледа в контраст с непрогледния мрак. И хем изглежда празнично, хем безумно самотно...
Колко ли чужди подобни на моите мисли приветства, споделя, изпраща.. А ...
Колко ли чужди подобни на моите мисли приветства, споделя, изпраща.. А ...
1181
2
Някак си успявам да задържа усмивката си. Небето е някак си разплакано след толкова много слънце. Галерията от спомените с теб е някак си реална, сякаш никога не си умирал. Някак си успявам да дишам. Дните някак си са убийствени. Устните ми някак си са забравили целувките, тялото, кожата ти; какво е ...
1411
4
Вали. Все едно като за последно. Не спира, мамка му! Една капчица ме уцели точно под окото… Каква ирония! Сякаш милиарди сълзи се изсипват от небето.
Зачудих се къде ли отиват нашите сълзи, горчивите. Пътят на сълзата сякаш е лесен.
А как се прави сълза ли? Детски въпрос.
Някъде там в сърцето се зар ...
Зачудих се къде ли отиват нашите сълзи, горчивите. Пътят на сълзата сякаш е лесен.
А как се прави сълза ли? Детски въпрос.
Някъде там в сърцето се зар ...
1130
3
Седя и си мисля на тема, по която може да се каже толкова много. Заобиколена от предмети и хора. Хора с различно виждане на нещата от моето. Всеки разум различен и индивидуален. Замислил се за нещо и някъде. Далечни и топли места, тихи и спокойни, морета и поля. Или такива които не можеш и да си ги ...
2238
1
Често пътуваше. В голяма част от пътуванията те придружавах, гледайки унесено през прозореца и с изпънати крака на таблото. След това кротко заспивах и се сгушвах на седалката, а ти ме завиваше със сакото си.
В друга част от пътуванията не те придружавах. Тогава се сърдех, че заминаваш, че ме оставя ...
В друга част от пътуванията не те придружавах. Тогава се сърдех, че заминаваш, че ме оставя ...
1197
Често казвам на някого, уж на шега, че ако можеше да надникне в сънищата, би ме изпратил в психиатрия. И може би наистина би. Но ако можех да контролирам подсъзнанието си и образите, които ми изпраща, щях ли да си избера това, което получавам от него? Дори на този въпрос не мога да си отговоря. Но о ...
1251
Какво се случи със света ни? Ние самите ли избрахме пътя, който ни доведе до тук, или той избра нас? Какво се случи с нас? Какво сполетя безгрижните, засмени детски души, които грабеха с пълни шепи от щастието на живота? Ние ли предизвикахме събитията или те нас? Странно е, как не позволяваме на тез ...
1260
34
След 3 месеца навършвам седемнадесет години, а вече се страхувам от това, какво правех преди, не мога да пиша, не мога да рисувам, така както преди правех. Сега всичката тая моя нагласа се изчерпа осъзнавайки всяка една критична грешчица, всяко едно нещо да е перфектно, постигането на точните зна ...
След 3 месеца навършвам седемнадесет години, а вече се страхувам от това, какво правех преди, не мога да пиша, не мога да рисувам, така както преди правех. Сега всичката тая моя нагласа се изчерпа осъзнавайки всяка една критична грешчица, всяко едно нещо да е перфектно, постигането на точните зна ...
1038
Знам, че не трябва, но тук думата „Обичам” и производните и ще бъдат написани с главна буква.
Има ли нещо по-ценно от това да имаш на среща си човек, който е готов да те последва навсякъде и във всичко, независимо какво.
Има ли по-хубаво чувство от това да чуеш в ухото си: „hold on to me and , never ...
Има ли нещо по-ценно от това да имаш на среща си човек, който е готов да те последва навсякъде и във всичко, независимо какво.
Има ли по-хубаво чувство от това да чуеш в ухото си: „hold on to me and , never ...
1257
1
Аз съм страхотен човек!
Колко хора на света, всеки ден се събуждат с тази мисъл? Мисля, че процентът е същия като на тези, които никога не яли.
За съжаление, не знам дали заради светът, в който живеем, или заради самите нас, но увереността и чувството за значимост, са почти на изчерпване. Предполага ...
Колко хора на света, всеки ден се събуждат с тази мисъл? Мисля, че процентът е същия като на тези, които никога не яли.
За съжаление, не знам дали заради светът, в който живеем, или заради самите нас, но увереността и чувството за значимост, са почти на изчерпване. Предполага ...
1115
Страхувам се... Страхувам се от тъмното. Но това не е страхът да не се загубя - напротив, там някъде мога да намеря себе си - каква по-подходяща за самосъзерцание обстановка? Но тази възможност ме плаши. В малкия свят уравновесените представи рухват, с тях се смъква и маската...
Маската, с която ина ...
Маската, с която ина ...
1095
1
Що само ти го можеш ли?
Щото ти няма да ме "зарадваш" с бутилка ракия, а ще ме прегърнеш, целунеш и ще ми бутнеш в ръцете сок от целина.
Щото ти няма да ми се цупиш че съм ти обърнал гръб за да легна на лявата страна, а ще ми кажеш да се преместя от другата страна на леглото защото знаеш, че ме боли ...
Щото ти няма да ме "зарадваш" с бутилка ракия, а ще ме прегърнеш, целунеш и ще ми бутнеш в ръцете сок от целина.
Щото ти няма да ми се цупиш че съм ти обърнал гръб за да легна на лявата страна, а ще ми кажеш да се преместя от другата страна на леглото защото знаеш, че ме боли ...
1182
Странно нещо е животът! Уж все трупаме, трупаме и трупаме мъдрост, пари, познания, опит, впечатления... А някак си все повече усещам да ми липсват някои неща. Имам чувството, че все повече губя по точки в някакво измислено състезание, а дори не знам срещу какво или срещу кого е. Всяка загуба е предп ...
1483
1
Диагноза Разбито сърце
Вече 8-ми ден сълзите не спират. Чудиш се откъде се взимат вече. Знаеш ли, че ако човек не спира да плаче в продължение на 24 часа ще умре?! Е, явно не е истина. Главата ти се пръска от напрежение и болка. Мъката постепенно завладява цялото ти тяло. Вече с нечовешки усилия ста ...
Вече 8-ми ден сълзите не спират. Чудиш се откъде се взимат вече. Знаеш ли, че ако човек не спира да плаче в продължение на 24 часа ще умре?! Е, явно не е истина. Главата ти се пръска от напрежение и болка. Мъката постепенно завладява цялото ти тяло. Вече с нечовешки усилия ста ...
1614
1
Серийни убийци
Събуждам се сутрин и първото нещо, което ми идва наум, е как да го убия. Не се шегувам. Спирам алармата, отварям очите и вече плана започва да тече в главата ми - първа част, почивка, още мъчения, накрая ще го изтормозя до последно, ще му тегля една псувня и всичко ще приключи.
И така ...
Събуждам се сутрин и първото нещо, което ми идва наум, е как да го убия. Не се шегувам. Спирам алармата, отварям очите и вече плана започва да тече в главата ми - първа част, почивка, още мъчения, накрая ще го изтормозя до последно, ще му тегля една псувня и всичко ще приключи.
И така ...
1947
1
Когато видиш смисъл да направиш нещо, трябва ли да го направиш?
Преди време си изгубил същия този смисъл да се бориш за нещо, което е може би най-големия дар, който Бог може да ти даде. И в един момент всичко се обръща наопаки... всичко тръгва буквално на обратно, би трябвало да се радваш, задето ня ...
Преди време си изгубил същия този смисъл да се бориш за нещо, което е може би най-големия дар, който Бог може да ти даде. И в един момент всичко се обръща наопаки... всичко тръгва буквално на обратно, би трябвало да се радваш, задето ня ...
1111
1
Да... Ирен е права донякъде.
Може би никога не трябва да казваш никога. Съдбата ще ти покаже, че съществува... В повечето случаи е така да...
Мисля, че в този е малко по- различно. Просто в живота на всеки идва момент в който трябва да си направи равносметката какво си постигнал, за кого си го прави ...
Може би никога не трябва да казваш никога. Съдбата ще ти покаже, че съществува... В повечето случаи е така да...
Мисля, че в този е малко по- различно. Просто в живота на всеки идва момент в който трябва да си направи равносметката какво си постигнал, за кого си го прави ...
1181
6
Тъй като ми зададоха въпрос и се чувствам длъжен да му отговоря... ето моя отговор.
И така: "А защо обичаме?"
Мога да кажа за себе си.
Обичам защото: защото ми доставя удоволствие да виждам усмивката на любимата жена; обичам точно тази жена, защото тя е човека, който когато бях на прага на смъртта и ...
И така: "А защо обичаме?"
Мога да кажа за себе си.
Обичам защото: защото ми доставя удоволствие да виждам усмивката на любимата жена; обичам точно тази жена, защото тя е човека, който когато бях на прага на смъртта и ...
822
1
Гледна точка
Седя и гледам в една точка. Опитвам се да визуализирам живота си до този момент. Успявам да съзра, че успехите, които съм постигнала са нищо в сравнение със загубите, които претърпях.
Седя и гледам в една точка. Мисля си, че безвъзвратно съм изгубила човекът с когото живея, но като удав ...
Седя и гледам в една точка. Опитвам се да визуализирам живота си до този момент. Успявам да съзра, че успехите, които съм постигнала са нищо в сравнение със загубите, които претърпях.
Седя и гледам в една точка. Мисля си, че безвъзвратно съм изгубила човекът с когото живея, но като удав ...
2042
1
5
Провокирано от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=338491
Когато усетя пръските на морето - скачам в него... Усещам аромата му. То гали кожата ми, обгръща ме... неее... прегръща ме... Прегръща и още много други, но знам, че това между нас е специално и единствено.
Когато усетя аромата на ц ...
Когато усетя пръските на морето - скачам в него... Усещам аромата му. То гали кожата ми, обгръща ме... неее... прегръща ме... Прегръща и още много други, но знам, че това между нас е специално и единствено.
Когато усетя аромата на ц ...
1204
4
Когато усетиш пръските на морето, ти се приисква да скочиш в него.
Когато усетиш аромата на цветето, ти се приисква да го откъснеш.
Когато усетиш допира на книгата, ти се приисква да я отвориш и да я прочетеш.
Защо когато усещаш, че обичаш някого точно колкото и той теб, да не искаш да бъдеш с него ...
Когато усетиш аромата на цветето, ти се приисква да го откъснеш.
Когато усетиш допира на книгата, ти се приисква да я отвориш и да я прочетеш.
Защо когато усещаш, че обичаш някого точно колкото и той теб, да не искаш да бъдеш с него ...
887
1
Искам да ти пожелая приятна вечер, уикенд и всичко най-хубаво...
Не съм сигурен, но това сигурно е последното ми писмо до теб...
Поне докато ти не ме потърсиш...
Защото няма смисъл да те тормозя... а и не искам да го правя...
Не искам да се чувстваш обременена от присъствието ми... ...
Не съм сигурен, но това сигурно е последното ми писмо до теб...
Поне докато ти не ме потърсиш...
Защото няма смисъл да те тормозя... а и не искам да го правя...
Не искам да се чувстваш обременена от присъствието ми... ...
961
1
ПОГЛЕДЪТ НА ЛИЛИ
Рубрика
Пътят към ада е павиран с навици
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от ...
Рубрика
Пътят към ада е павиран с навици
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от ...
1096
някаква истина звъни на звънеца.
нищо ми няма, расте ми мъдреца.
леко е страшна. страшно е силна.
някак неканена. някак си стилна.
никаква истина. всичко си знаех ...
нищо ми няма, расте ми мъдреца.
леко е страшна. страшно е силна.
някак неканена. някак си стилна.
никаква истина. всичко си знаех ...
1024
Есен е. Вали.
Дърветата събличат
премените си, а листата
образуват път.
Път. който чака да бъде ...
Дърветата събличат
премените си, а листата
образуват път.
Път. който чака да бъде ...
1007
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
