1 429 резултата
ЦВЕТЕТО НА КОЛРИДЖ
Тази песен на птица, идваща от тъмнеещите борове, точно под нежното зарево на припадащия зад хълмовете пролетен ден, тези разговори за голямото платно на съществуванието и нашия мъничък живот, не са ли водени вече от някои други хора? Не е ли имало някога тук други двама души, кои ...
  1306 
Сърцето ми препуска бясно по асфалта на помръкващите улици и булеварди. Усещам го как разкъсва дрехите ми и изкача от гърдите ми, удряйки се във волана, стиснат до болка от напрежение. Вятърът си играе с косите ми, разпилявайки ги на всички посоки, музиката вибрира по седалката ми, димът от цигарата ...
  1475 
МОНО-ДИАЛОГ С МОЯТА СЪДБА
Мила моя Съдба,
Мила моя - гърбава, едноока, еднокрака, саката и зла – обичам те!...
Обичам те, защото си моя... То пък аз нямам и избор – ти си ми единствена – такава, каквато си...
Ей, къде тръгна? Остави това огледало. Не се гледай, не си струва... ...
  2001 
Новият ми Живот, за който никой не знае. Не знаете, защото си е моят. Преди казвах, че от много оптимизъм съм се превърнала в песимист. Сега казвам: От много песимизъм, съм най-големият оптимист! Дишам... глътка чист въздух... и пак... и пак, много глътки. И светлината в очите на любимите ми хора и ...
  1206 
Тя... тя беше най-грозното, най-силното нещо... дори водеше страха със себе си... с всеки изминал час тя ме нараняваше все повече и повече, без да спира дори за секунда. Сякаш никога не ù бе достатъчно... грабеше от мен с пълни шепи... взе усмивката ми, взе сълзите ми, взе радостта ми, взе вярата ми ...
  1185 
Моите мисли...
Моите мисли... седейки пред листа, мислейки за чувствата, за моите чувства... Появява се този момент, момент, в който самата аз не мога да изкажа, с думи това, което чувствам. Изобщо, остава ли нещо такова? Не знам. Опитвайки се да ги събера, осъзнавам, че не мога да събера себе си. К ...
  1652 
Да срещнеш Джо Блек...
Филм с Брад Пит и Антъни Хопкинс - двама прекрасни актьори. Но не актьорската игра и идеята на филма ми се ще да разгледам... А по-точно един конкретен момент от него. Става въпрос за сцената в болницата, когато възрастната болна жена позна „Джо” като „зъл дух”, в мига, в койт ...
  4577 
Заболя ме главата. Не, не е много. Обичайната болка. Все пак три часа четох Вазов и Славейков. Плаках заедно с Дядо Йоцо и се калявах с болката на Ралица. Честно да ти кажа, въобще не ме боли главата от учене. От друго е, а с книгите само се оправдавам.
Ако кажа, че от любов ме боли главата, ще тряб ...
  2409  11 
Има неща в този живот, с които се сблъскваме прекалено рано. Като започнеш от любовните разочарования и стигнеш до загубата на близък. На тази възраст сме изключително уязвими и наивни. Доверяваме се прекалено бързо и затова оставаме излъгани след време. Едно любовно разочарование въздейства на голя ...
  5523 
Стоя с ужасно глупава усмивка на лицето и така в продължение на вече няколко часа. За пръв път от ужасно много време чувствам как сърцето ми тупти в по-щастлив ритъм от обикновено.
Тъгата, която бе обладала цялото ми същество, както буреносните облаци хвърлят сянката си върху оживения град и го прев ...
  1105 
В пожеланията за рожден ден или какъвто и да било друг празник, включваме и щастието. Щастие - чувство, което те кара да сияеш, да си усмихнат, да живееш пълноценно.
Щастливи ли сме ние хората? Можем ли да оценим това чувство и колко често го изпитваме? Щастието може да се разгледа от много различни ...
  4158 
Преси: -Млъкни бе, Преслава, пречиш ми!
Преслава: - Офф, че си скучна, никога не искаш да си говориш с мен!
Преси: - Ами ти постоянно искаш да говориш...
Преслава: - Все нямаш време за мен! Като сме сред хора, те е срам да ми говориш, като сме сами, си намираш друга "полезна" работа... Пффф, писна м ...
  1643 
Кога...?
Кога най-сетне и за мен ще има щастие…? Кога и аз ще се радвам истински на нещо?Кога ще срещна любовта?! До кога ще бъда самотна?! Нима не заслужавам и аз щастие?!
Мислех, че съм срещнала момчето, но се оказа, че съм объркала и то много. Мислех, че и той има чувства към мен, но отново бях о ...
  1148 
КОЛЕДНА НОЩ
Отново...
Отново съм на покрива. Над 15-я етаж...
Не помня как съм се озовал тук...
Нито кога... Нито защо... ...
  1276 
Беше април, миналата година. Не търсех смисли, не виждах причини, не исках обяснения защо ни срещна съдбата. Дойде в догарящия край, разрови пепелта в душата ми и съживи червената жарава. Един реален образ в нереалния ми глупав свят. С талант на художник, художник и по душа, обрисува и изпъстри, с ч ...
  1423 
Някой реши, че съм болна и ми се назначи за психотерапевт. Така е решил. Не му попречих на „терапията”, щом така е решил, но не ми е от помощ. А дали се нуждая от такава? А дали се нуждая от неговата? Всеки сам си решава и си избира психотерапевта. За да се проверя, да проверя и него се измъчих макс ...
  1519 
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА
Колата летеше по пътя... Обратният път, пътят към домовете им, домове ,които са различни. Той държеше ръката ù през цялото време, но нейната ръка не беше единствената, която докосваше, между тях като сянка беше една друга, студена ръка, но може би правилната, защото бе законната ...
  807 
Една история, една любов, една мечта!
Срещнахме се съвсем случайно, през един студен ноемврийски ден и като казвам срещнахме се, нека не оставате с впечатлението, че било среща в буквалния смисъл на думата. Става въпрос за това, че както всеки ден, се рових из сайт за запознанства, когато установих, ...
  1462 
Бъди за мен този, който ме разтоварва след тежък ден. Бъди моята опора, когато всички ми обръщат гръб. Бъди моят смисъл, да се събуждам сутрин с усмивка. Бъди слънцето ми в мрачния ден. Този, на чийто рамо заспивам нощем. Карай ме да се усмихвам само при мисълта за теб. Прегръщай ме силно, когато се ...
  1403 
Утре трябва да стана рано… отново. Пак мисля и не ми се ще да заспивам. Ще бъде тежък ден.
Защо се държа така? Защо всяка вечер с приятели се превръща в поредното „запиване” и т.н. Знам, че преди не бях такава - бях страхлива и не знаех от какво и защо бягам. Сега бягам от хора, не от неща. Но пак н ...
  1493 
Връзката на тийнейджърите с техните родители
През целия си живот човек минава през безброй изпитания и трудности. За различните възрасти проблемите са различни. Няма кой да говори за проблемите на много малките деца, защото докато пораснат, те забравят какви точно са били техните трудности. Сигурно ...
  13259 
Границата между приятелството и любовта е твърде малка, за да се забележи на пръв поглед, нужна е само една крачка. Любовта е красивото чувство, което ни кара да летим, да се превъзнасяме, да се чувстваме красиви, полезни и желани. Любовта е сладкият закон, който всеки любящ човек може да наруши, зн ...
  13764 
Всички мисли накуп... какво да правя, като мисля прекалено много.
Понякога ми се иска да не мисля, просто да стоя като котка в твоите прегръдки, завряна там, където няма лошо и страшно, там, къде всичко е спокойно и хубаво. Не искам да мисля за утре, когато отново ще трябва да си тръгна и да живееш ...
  1204 
СЪБУЖДАНЕ
И когато римите ми свършиха, реших да заменя думите с мъниста, а сякаш започнах да нижа гердан от отровни мъниста… и когато мънистата ми свършиха, а герданът се превърна в стоманен синджир, с който бе вързано сърцето ми и с който съдбата ме теглеше към нищото, реших да заменя мънистата с п ...
  983 
НОЩНО ПЪТУВАНЕ
Отново пътуваме...
Само двамата... Ти и аз... “Ровър” и Росен... малко е смешновато... Остаряла кола и застаряващ Вълк... Безумно обичаме да пътуваме с теб – нощем.
Сраснали сме се с теб. Не можем един без друг. Един в друг сме. Ти не можеш без моето тихо тананикане. Аз не мога без тв ...
  1239 
В живота на всеки човек настъпват промени, драматични промени. Те го карат да се променя. Понякога към по-добро, друг път към по-лошо, но факт е, че се случва.
След няколко кофти събития аз реших, че е време за промяна. След поредната неуспешна любов, след лоши новини за здравето ми... Нещата леко з ...
  2705 
Животът може и да е сив, но сивото има много нюанси!
Събуждам се. Мисля какъв ще бъде предстоящият ден и си казвам: „Почакай, спри се! Какво мислиш, та това ще е поредният ден, скучен, еднакъв, сив делник. Ще станеш, ще свършиш задълженията си, малко по малко ще мине денят и на следващата сутрин – п ...
  1996 
ОБИКНОВЕНА НОЩ
22,30 часа.
Телевизорът пред мен се напъва да ми каже нещо шарено. Втренчените ми очи не са го забелязали. Чувствам се като в гарова чакалня. Стоя неподвижно и чакам. Чакам... Да се случи нещо... Само това правя в последните месеци... Сега чакам да мине 23,30. За да се опитам да поспя ...
  1143 
Твърде много искаме,
а твърде малко даваме...
Твърде много мечтаем,
а твърде малко се опитваме да ги осъществим...
Твърде много мразим, ...
  2180 
Има ли някой, който най-истински да те познава? Който да познава не само следствията ти, но и причините ти? Който да познава не само дните ти, но и нощите ти? Който да познава не само усмивките ти, но и сълзите ти? Който да познава и онова, което сам не познаваш в себе си? Който да чува и онова, кое ...
  1527 
За мен
(Моето лично CV – епикриза)
Част първа
Роден съм преди време (доста). Живях и раснах в къща с двор, куче, кон, нутрия, костенурка, хамстер и майка, баща, брат, дядо и баба... Симпатична менажерия.
Ходих на училище, възлагаха ми да гледам по-малкия си брат и даже да му пиша домашните (защото с ...
  1564 
Бягството от реалността е път към най-голямото нещастие в живота на човек, път към бавна и мъчителна душевна смърт...
Колкото и да искаме да избягаме от грозната действителност, тя рано или късно ни застига и това е неизбежно. Колкото по-далеч сме стигнали с бягството си, толкова по-труден е пътят н ...
  4229 
04:10 часа - Бързият влак за София... Влязох в купето и започнах да си събличам якето. Единият от спътниците ми веднага ме предупреди: "Момче, не се събличай, в купето е студено, няма парно!" Погледнах го изненадано. Сериозно ли говореше? Идвах от вън, от минусов студ, а този ми обясняваше колко бил ...
  901 
Баба ми е най-добрият човек на света,
най-добрият човек, когото познавам.
Сърцето ù е толкова голямо,
че може да побере греховете на всички ни,
а после да ги опрости. ...
  7677 
Не виждаш нищо в очите ми. И колкото повече се вглеждаш в тях, толкова по-малко ти харесват.
Искаш да погледнеш отвъд тях, искаш да чуеш нещо повече от туптенето на сърцето ми. Ти не знаеш нищо за моя вид и не можеш да оцениш мълчанието, което ме обгръща. Мислиш си, че се нуждая от някой да ме изпра ...
  1525 
Може би, ако имаше поне малко светлинка в този свят,
бих казала, че това е най-хубавото място на земята,
може би, ако имаше поне малко надежда в този свят,
бих останала, за да успея...
Може би, ако имаше повече усмивки в този свят, ...
  1216 
Страшно е да се влюбиш на 40. По-точно страшното идва от разлюбването, от момента между „трябва” и „искам”. Тази дилема в по-ранна възраст не е толкова разкъсваща и фатална. Но на 40 звучи като отронен есенен лист, който оставя дървото в студените му зимни дни голо, съвсем голо. Като потъпкана мечта ...
  4541  15 
2. Харесвам черупката си...
Ей така, на път за град Б. минах през родното си място. Отдавна не бях идвала тук, но още по пътя, карайки към града, усещах някой да опипва мислите ми, а "разговорът" като докосване и връщане на времето към себе си, сякаш се оглеждах във всеопрощаващо огледало. А имаше з ...
  1278 
Доскоро смятах, че никой не е дорасъл да дава определение за любовта; че ние, хората, с всичките си пороци, недостатъци и лоши качества, сме недостойни за това. Всички опити на големите философи да опишат любовта с думи, ми се струваха бледи, незначителни, не достатъчно силни. Струваше ми се, че е а ...
  7027 
Търся те! Защото позволих да те изгубя. Защото трябваше да ме забравиш. Защото толкова много те обичах, че пренебрегнах себе си и моето „искам”. За мен беше по-важно ти да бъдеш щастлив, да стъпиш сам на краката си и да се изправиш, да тръгнеш в желаната от теб посока, с човек, за който твоята любов ...
  1575 
Предложения
: ??:??