Тръгнах за планината изпълнен с радост и надежда.
Денят беше слънчев и приятен.Крачките ми бяха леки
и бодри,а на душата ми беше светло и просторно.Виждах
снежния връх,който излъчваше една суровост и лъчисто
обаяние.Същински хубавец !Той беше горд,далечен и це - ...

Кръглото прозорче дава ясен и контрастен образ. В полезрението му се сменяват безрадостни картинки на полуразрушени сгради с опушени, слепи прозорци. В някои от тях се мяркат приведени профили на хора във военни униформи и маскировъчни каски. Някои са по-непредпазливи и се задържат продължително в р ...

Не ме мисли
По посоката на Гълфстрийм са вечерите,
тези вечни вечери, в които се гушат синигери,
а песента им спотаена и помирена светлее.
С теб се разхождаме в мечтаното лято, ...

Цветелина искаше да заспи и да забрави всичко, ала сънят бягаше от очите ѝ. Сигурно два часа се въртя в леглото, преваляше полунощ, но не можеше да се успокои. Стана, открехна лекичко вратата на детската стая и с леки стъпки отиде до леглото на петгодишната си дъщеря. Детето спеше, поставило длан по ...

"Даже да не сте богати -
дайте им своите заплати!
Че аз откъде да знам,
че с тях оцелявате едвам!?"

Казваха, че като стана голяма,
всичко ще бъде във мойте ръце.
Вече пораснах, но нищо си нямам,
май съм била непослушно дете.
Още боя се от тъмното вечер, ...

Обсъждане живота…
В пандемия и ужас, с маски, изолиращи света
живяхме две години, ала намерихме колай-
общувах със съседки, но без гостуване у дома-
пиехме на шестия, на стълбите кафе и чай! ...

Аз всъщност там живея, в най дълбокото,
на синьото небе. И щом заплаче,
с две нежни думи сменям му посоката
и давам му от слънцето колаче.
Аз всъщност често падам с гръмотевици, ...

Молитва пред децата на Украйна
Простете ми деца – аз много съм виновен
и идвайки насам смъртта ме аплодира!
Простете, че не мога вместо вас
във качеството на мишена да умирам. ...

На заранта разбрах, че си заминал.
Бе трудно тишината да преплувам.
Морето се облече в пруско синьо
(Такова синьо ти не си сънувал!)
Три гларуса човъркаха на кея ...

Салто виваче -
алегро мортале.

на сърцата стига
и Света̀та
Книга

/Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Т. Г. Д. В очакване на... друга люта зима,
събирам във душата си кожуси...
Защото знам, че много студ ще има,
след прелесните тъй любовни звуци. ...

Днес ще закуся със себе си,
стръвно плътта ще разкъсам,
в клетка от кости нащърбени,
вие душата в покруса.
Увълчи се "стадото" вече ...

Пламъкът от ламбадата, сякаш прошепваше тайнствено '' Кало Пасха, Честито Возкресение Христово, Петро,.. да си здрав и успешен...
На масичката бях поставил две саксии Исусов венец, едното цъфнало с червени цветове, другото с бели... Отпред дежурните четери шоколадови яйца с играчки вътре...
Бях още ...

моята любима е една
от това ято бели птици,
която ще накара
ръката ми, опънала
тетивата на лъка докрай, ...

- Най-вероятно земята никога не е била първият ни дом! Имаме дълбоко желание да сме у дома, но не знаем къде е домът ни - вероятно на друга планета! - каза Норбек. - Ние само ще изследваме доколко вярно е това. Най-вероятно ще се окаже, че ние самите не знаем откъде идваме.
Ено мълчеше. Неговият при ...

Стихът
не иска
да се награждава,
а
от сърца ...

Пусни го! И нека лети
в теб споменът — пъстро хвърчило.
Под слънчев венец да блести,
дъгата на глътки изпило.
Лилаво — за люляков цвят, ...

Стивън както винаги преди велики дела си направи тренировката - смръщи вежди, размърда бицепси, сложи си черните очила, скочи във Ферарито, (сложи празните буркани на втората седалка ?) и с мръсна газ потегли към ... село. Моят стар таралясник сутринта каза едно РРРР - паф - паф - пуф и замлъкна, яв ...

Слънцето надничаше зад пролетните облаци като усмивка на продавачка – леко изплъзваща се, формално ведра, на практика уморена като параван в куклен театър.
Той спря до портичката и се огледа. Градинката беше готова – прекопана, цветята засадени, храстите вързани, защото още им е рано да се разперват ...

Проблясват облаци в небето,
навярно пак ще завали,
докосват чувствата сърцето
и затова така боли.
Когато мислите танцуват, ...

През седем царства... и няколко улици
през шум от листа и риза на есен,
Любовта казват има различни лица...
без значение... Тя, в знак е небесен!
Толкова искана въпреки себе си - ...

Станах раничко в неделния ден...нали все пак е Пасха, Възкресение Господне..
Огънят в голямата свещ, ламбада,.. голяма свещ, защо ли й казваха ''ламбада'', спокойно гореше в импровизираното ми светилище,... не бях особенно религиозен и не призовавах бог за цяло и нещяло, но увлечен от еуфорията по с ...

Избърсах прахта по пианото
бавно, клавиш по клавиш…
и спомен от времето, отлетялото,
нахлу силен, болезнено жив.
Две главици със сплетени плитки ...

Бяло облаче надежда
носи ми отгоре,
смее се и ме поглежда –
бял, небесен порив.
Гледам го и аз, защото ...

Метафизичният човек е създаден, за да живее в метафизични измерения. Той е преди всичко там, за да постигне най-важното - собственото си оцеляване. Нещо като котката на Шрьодингер, която подтикваше към самоанализ на много различни нива.
Човечеството се беше заело да колонизира така наречения мъртъв ...

Два смарагда аз видях,
за тях тъгувам и ридая.
Омагьосан бях от тях –
за красотата аз мечтая.
Очите ти зелени с магия ...

Глава 4
В метрото не бе толкова оживено,колкото очаквахме,но все пак 10:30 сутринта не е час пик.Всички наредени взехме по билетче и се запътихме към частта на която пише "Обеля"-честно казано знаем само нея.Качихме се и няколко спирки по-късно,сякаш телепортирани с магична колесница се озовахме на ...