Ровете в профила ми като луди,
търсете в публикации интрига.
Това, което всъщност ме вълнува,
споделям лично само с неколцина.
Кой как бил лайкнал, как е коментирал, ...

Все по-добър, все по-смирен – макар за мене да е рядкост,
провождам своя минал ден със мисълта, че съм за кратко,
че, всъщност, съм един мъник във слънчевата му корида,
и – както съм дошъл за миг, току-виж – утре си отида? –
живях почтен и справедлив – и честно си извадих хляба, ...

И изстинало, слънцето преспите къса със пръсти –
вчера паднали, днес са в последния стадий на рак.
Там, на двора, цинично спокоен, подпрял се е кръста.
Черен, мършав до сухо. Прилича на гарванов крак.
Хризантеми на чифтове. Бледи и неми роднини. ...

Казват, че съм мързелива
и обичам да поспивам.
Баба как плете поглеждам,
скачам на кълбото прежда
и го гоня по килима. ...

Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и честно сърце зурли, охранени като шопари върху ...

Среща.
Тя беше тръгнала за магазина в центъра на селото. Станала рано, направила закуска на децата, нахранила животните, измела площадката пред къщата и свършила още много работи Сега бързаше да напазарува някои неща, а и да не се свърши хляба, когато чу някой да вика:
- Кево, Кево ма, това ти ли си ...

Аз живея в един гараж. Стопаните му нямат нищо против. Те много ме обичат. Там, в гаража, родих своите малки котенца. Всеки ден се разхождах из квартала, за да си търся ядене. Не че нямаше – собствениците на гаража ми даваха, но друго си беше – да се разходя.
Срещу гаража имаше един дом, за младежи, ...

В последните октомврийски дни под ръководството на Станислав Пенев – председател на „Литературно общество” – Варна и Юлияна Гюзелева – историк и мениджър, сдружението посети Букурещ с цел сътрудничество между румънските и варненските поети и опознаване на историческото наследство, оставено от старит ...

Вещица беше Виола. Всички я знаеха като такава в селото... Умееше да бае срещу уроки, да лее восък и да премахва магии, лееше и куршум, тези, които са ходили при нея за това, казваха, че съскането на оловото във водата и нейното монотонно шепнене на тайните думи се сливали в едно малко странно пеене ...

Имаш ли своята болка отвътре?
Сещаш ли, как дълбае подред?
Раната храниш ли с мисли за утре?
Държиш ли се още, или си вечно нащрек?
Пръсти забива ли в нея врагът ти? ...

Изтлява небето под твоите пръсти
и пак се рони неспирно деня.
Душата отново започва да търси
играещи по земята ярки петна.
Една неделимост се крие в очите ...

Иоси Канеко се дотътри до вратата и видя високия силует на представящия се за приятел непознат.
–Мислех, че си мъртъв, Канеко.
– И аз това си мисля от години.
–Антон Зелазни –представи се пришълецът и протегна ръка към него.
– И защо е дошъл Антон Зелазни при един рибар? – попита обитателят на дома ...

Щастливи са си, ей така,
листчета, молив и поет.
Той имал муза най-добра
и от вдъхновение обзет
веднъж се разтреперил цял ...

Вярно, всеки днеска иска
гадже младо да притиска,
а понеже аз съм дърта
и вдовец не се навърта.
Но, аз още съм цъфтяща ...

Вземи сърцето ми, което
обича само тебе във нощта!
Ще чуваш пулса на морето
и тихата любов на есента.
Ще шепнат устните ми само ...

Вземи сърцето ми, което
обича само тебе във нощта!
Ще чуваш пулса на морето
и тихата любов на есента.
Ще шепнат устните ми само ...

Чарли забеляза още от сутринта, че и Сам, и Лизи не са в особено добро настроение днес. Честно казано, и за двамата това не беше нещо необичайно – Казра по принцип си гледаше все едно някой му е наръгал любимото тяло, което, според мошеника, за него беше еквивалентно на някой да му изсипе вино върху ...

Фойерверки, весела музика, карнавал, танци, песни…
Светът наоколо се върти в калейдоскопен кръг от усмивки…
Улиците в цветя, градинките в зеленина, къщите украсени…
Светлините на уличните лавпи са като от вълшебен фенер – въртят се, подскачат, вихрено танцуват, унасят и отнасят…
Празник, празник, пр ...

Лула тютюнец в памет на баща ми.
Гроб номер три. Последния парцел.
Повехналите мамини циклами
на кръст прелях с резливия отел.
Отесах със теслата туфа троскот. ...

На моя Анхел
Сутрин, щом от сън се върна
и очите ми погалят слънчеви лъчи,
не се усмихвам, утрото не поздравявам,
а в тишината шепна: "Моля те, прости!" ...

Стъпалата ми са студени,
измръзнали от този мрачен свят, по който стъпвам.
Прекалено съм наивна, за да оцелея,
може би затова те обичам.
Сърцето ми е още топло. ...

Животът идва, за да го обичаш,
за да го споделяш, да твориш.
Той изчезва, когато се отричаш
и мечтите си отказваш да строиш.
В живота идваш, за да се научиш ...

Здравей, любов!
Намълча ли се?
Тихия ми зов
приспа ли те?
Спи, спи... ...

Не!
Не сме приятели!
И ...Да! Така е!
Приятелите...
са специално нещо! ...

Чули ли сте за дружина
- чуден дракон с балерина?
Кой? Какво? Ама къде?
Всеки тук ще разбере.
х х х ...

Вилнеят често в моя женски рай светкавици и даже урагани.
Смелчага ли си? Влизай и узнай цената на крилете за избрани.
Ще смогнеш ли, или ще бъдеш слаб, до Евината щерка да достигнеш?
Вода да ти е дом и храм, и хляб, пред бурите око да не ти мигне.
Защо ли питам? Отговора знам – сама съм си и рая, и ...

Няма ги онези български села,
рано сутрин петльо да пропее, агне да заблее.
Куче със синджир да задрънчи,
крава в обор да замучи.
Две, три палави козички, двор да овършеят. ...

ГОДИШНИНА
Не приличаш на мойто момче,
дето някога кътах за себе си –
побелял, натежал, огорчен
от умора и клисави петъци. ...

Мама Делфинка се чувстваше най-уютно в своя дом – в Океана. Обичаше го посвоему, макар да съзнаваше, че я ограничава. Често си мечтаеше за чудеса, които можеха да се случат само на сушата. Още по-често копнееше за звездния безкрай, а той нощем се откриваше над нея неустоимо красив. Мама Делфинка бе ...

По-добре да спя:
там е красиво и спокойно.
Будна ли съм - ме забравят.
А на мен оставят да ги помня.
Не искам вече в стаята си цветя. ...

Кучешки живот
Стар съм. Едва влача краката си, дори мускулите на опашката ме болят.
Много съм гладен. Не съм ял от няколко дни. В момента вървя към една кофа, от която се носи сладката миризма на мухлясали огризки хляб, пилешки кокали и обелки от картофи...
Мама беше с големи кафяви очи и дълга кози ...

Едно прозорче вечер свети,
рядко то излъчва светлина.
Хората са лакоми за пари и предмети,
а родовата къща остава си сама.
А тук ние от малки деца сме израсли, ...

Съдбата беше с мен добра.
Не ме остави да се мъча.
Играх най-честната игра! –
във центъра, а не по тъча.
Ритниците ѝ бяха зли. ...