Музика Соня Станчева
Текст Жени Адърска
Аранжимент Кирил Гунчев
Линк към видеото:
https://youtu.be/f01uADDmKKk

Бях ли ти симпатична?
Лаех почти за трима.
Вазата ти капичнах,
пишках ти на килима.
Палава бях, изгризах, ...

Познаваш ли, момчето с добрите очи?
В прегръдките му вечер заспивам.
Може би има своите тайни мечти,
но аз съм денят и нощта му свенлива.
Не умее в любов да се врича, ...

Всички са луднали по здравословен начин на живот! Внимават какво ядат, колко, какво да не ядат... Кантарът е неизменна част от домашния интериор! А, преди време, от любопитство, или милост, давхме по 5 ст на човек с кантар на улицата! И не се тревожехме за теглото, менюто, калориите!
Срещахме се на ...

На другия ден бяхме в Райсъвета. Обясниха ни какви документи трябва да представим както и да доведем двама свидетели и ни насрочиха дата и час след пет дни. Вписвахме се във времето, което ни беше отпуснато. Александър каза, че ще доведе свидетелите. Разделихме се и аз побързах за вкъщи да приготвя ...

Ти сънуваш стремглави, дълбоки и мътни води
как заливат порутени стълбища,
самолети, които не кацат
и се врязват
в разораната полоса, ...

Знам, че няма да ми звъннеш.
Вярно, есента боли.
Дъжд извива струи тънки,
не престава да вали.
Зная, че за мен не мислиш. ...

Дори и да ме няма, ще се върна,
като спомен, като болка, като вик
и знам, ти миналото ще прегърнеш,
макар да е за кратко, да е миг.
Разделите пристигат неизбежни, ...

За… паричките на Кремъл,
днес прочетох новини:
Кой по колко тук е вземал
левове, за черни дни:
Журналист, на месец лапал ...

Коледа, рекламиране,
посред ноември радва.
Няма ни хляб, ни сирене,
а за елхите — брадва.
Светят в неон витрините, ...

Тихи облаци. Тъжно ръми.
Затварям очи и виждам Слънцето ...
и му правя в сърцето си дом.

Разцъфнали нощни цветя
ухаят по улици стари.
Донякъде чувствам тъга,
защото стигаме края.
И всяка мисъл за тук ...

(за хората-хиени)
Едно животно дребно от рода на куче,
но не съвсем на него то прилича.
Петнисто, грозно, природна грешка една,
нито куче, нито вълк но част от фауната. ...

/Светът на бъдещето/
С последните удари на витлото яхтата стигна до стария кей и опря на него сред скърцанията на прогнилото дърво, отдавна не посрещало подобни гости.
На палубата излезе единственият пътник – немлад, но все още със здрава фигура, облечен в някакви дрехи, които отдалеч минаваха за мо ...

Аз съм коледна елхичка!
Две врабчета се боричкат
под зелените ми клонки
с къси, зимни панталонки.
Нямам на върха звездичка. ...

Прераждането
Сънят беше странен и неразбираем. Струваше ми се, че летя в междузвездните пространства и някъде там се явяваше образ – много красив. Исках да разбера кой е той, но чертите оставаха не съвсем ясни и аз напразно се стараех да се доближа до образа.
Събудих се притеснена от странния сън, о ...

Захапа менгемето хладния детайл,
застърга диска шумната си песен
и всеки следващ стон изтече отънял
от натиска житейски сътворява есен.
Между невзрачен шум и боцкащ прах, ...

Пристигнах с колата си в съботния следобед на любимият ми плаж Луца, в малко градче на около 30-35 километра от Атина. Имах тук позната ли, бивша приятелка ли, работеше в една таверна, ще й се обадя, че колата ще е на паркинга им.
Мария, дребничко момиче, лъчезарно, усмихнато. Какво не хареса в мен ...

Лукава, хитра – с хрисим вид
и рижа шуба – хубавица,
със спътник – Вълчо, вечно бит
и все пред празната паница,
цял ден кокошчици крадат, ...

Елизабет беше твърдо решена да направи всичко, за да овладее контрола над атмата си, което устройваше Сам идеално, понеже му даваше време, освен всичко друго, да я наблюдава. Беше се изненадал, когато тя усети толкова много от него. Знаеше, че в съня може да й предаде усещането за атмата си и как да ...

Вече не ми казваш мило мое момче, мило мое момче,
а аз още не съм станал момиче –
с всичките плюсове на твоя ужасен пол,
вече не ме милваш по косите, които ги няма,
не ми казваш о, Боже! – когато излизам от банята – ...

" Раницата ми не е лека, понеже знанията тежат..."
детски бисер
Ойларипи! Аз бях една обикновена, брезентова, редова ученическа раница. Маршрутът ми беше всеки ден един и същ - от вкъщи на училище, от училище - в къщи. Или с други думи казано - превозвах учебниците и тетрадките от едното им работно ...

Нозете ми не знаят път назад,
дето минат, въглени оставят.
Любов ли е, белязва моя свят,
останалото, дните го забравят.
В гръдта ми бездънно е от чувства, ...

Аз нося аромата на лятото
на вишнев цвят -
поръсен с мечти...
На небето необятното синьо
слънчев дъжд ...

Край камината сме. Двама.
Тя не гори: направена е от камъни, създаващи усещане за топлота. Как изобщо камъкът може да е топъл? Идеята беше на жена ми. В огнището има три шишарки, подпалвачка и кухи, сухи корени. Камината е готова. Сама по себе си.
Топло е.
– Това отдавна не се е случвало.
Това го ка ...