Облакъти се облакът върху гората
и мигом от смущение поруменя тя!
И за да се напълно с нея съчетае,
дъжд стана и обля я с обич, и сияе!
............................................................... ...

По-ефектно е на клип - 2 мин и 31 сек
https://youtu.be/2_GkJgEf3vc
Разказват времената стари –
живели някакви си твари,
себични били, разнолики ...

С теб срещаме се крадешком
и поглед с погледа се сплита.
Ти имаш и жена, и дом.
Аз на мъжа си меся пита.
И знаем си, че е любов, ...

Нейната история...
В миналото, когато фазата му беше “сегашно”, Сълзица не обичаше да споделя за разбитото си семейство, срамуваше се! Защото съпругът й сам се отсвири в друга посока и обидата беше от това, че тя нямаше никаква вина. И красива беше, и работна и уважителна, но той искаше свобода, нео ...

Пълна самота е преструващата се на празна.

настоятелна
получиха гътва̀чите -
за ада - п о в и к в а т е л н а

най-гръмко плаче
сълза - но ѝ срязаха
гласните връзки

Малка вселена са моите чувства,
те са надежда и лъч светлина.
Те като музика, силна и нежна,
идват при мен всяка нощ с любовта.
Те са искрици и пламъци ярки, ...

На честолюбието в плен
изпаднала си без причина.
Очаквам с трепет този ден
от теб когато си замина.
Да, ти използваш красотата, ...

Поривите мои луди болно време победи,
посреднощ копнеж ме буди, да е както и преди.
Имах стих и знаех песен. Пишех думите ѝ аз,
вярвах, че в света чудесен има място и за нас.
Този град ми се присмива. От смеха му ме боли ...

БЛУС ЗА ВЛЮБЕНИ
... когато в тихата ми стая засвири радиото блус,
започвам тихо да мечтая да милна кичура ти рус,
да вейна – вятърче в лагуна, палтото ти от кадифе,
да те прегърна – и целуна, да ти сваря едно кафе, ...

Жената от огън и момчето от лед
Тя е жена, сътворена от огън
Той е момче, нестанало мъж
Замръзнал насред свойта самотна вселена
Излъган, захвърлен, миришещ на дъжд. ...

Нахлузил ниско до очите каскета,
по риза или балтон според сезона
всяка сутрин по тъмно излизаше,
преди още трамваите да потеглят,
по пътя спираше за кафе и вестник, ...

В непознати земи вчера тъжно замръкнах.
Гол и бос, аз нима се прераждам сега?
Щом затворя очи, а звездите замлъкнат,
от тъгата пътека с любов ще плета.
„Bon Voyage!“ – изкрещя наранена старица. ...

Срещата
"Слънцето понякога изгрява на залез..."
Ева Бахран, из "Момичето с цигулката"
Художникът се стягаше за път. Децата му го бяха поканили да празнува Великденските празници с тях и с внуците. Наскоро се беше пенсионирал от учителската професия. Не подготвяше вече и ученици за средни и висши худ ...

Моля те, Господи, дай на човеците нови сърца,
че старите са вече студени!
Моля те, Господи, прати в очите им сълзи,
да разтопят сърцата вледенени!
Моля те, Господи, хляба справедливо раздели, ...

Управлението на процесите, и в по-голям мащаб – стратегическото управление в период на криза, е поставено в далеч по-трудно изпитание на формиране на целите, а още повече на планиране на действията и дейностите на процесите.
Съобразявайки се с определенията на „криза“, в най-общия смисъл управлениет ...

Той не беше обикновен котарак, в него имаше нещо различно, което караше всеки джентълмен да го имитира. И то не само в квартала, който обитавахме, а и по целия свят.
Това не беше обикновена история и не защото аз ще ви я разкажа, а защото любовта беше силна.
А дали беше споделена?
Е, не мога да ви р ...

В скрина с вещи прастари,
потънали отдавна в забрава,
открих вълшебна кутийка,
реликва от моята баба.
Пружинката щом я навия, ...

По-хубаво от коледна елха
е ябълковото дърво на двора.
На клоните му до сами върха
се люшкат ябълки и се кокорят.
Подобно жълти мънички слънца ...

Нелепи тътени роптаят свише,
загнездени в тъмни дири,
проядени от тъги.
Сърце, отнето от обичта
напомня черното под очите, ...

Разтварям пред тебе сърцето,
о, друже, незнаен читател,
от чувства на обич обзето,
като пред безценен приятел!
Преминах отново по тази ...

Когато Господ е създал света,
разтворил е душата си широко,
разчупил е каприза на леда
и е разпалил огъня дълбоко.
Изваял е от нищото простор ...

Показва ни сцената истории човешки.
Там горят и угасват кибритени клечки.
Лицата ни същите, а маските вечни.
Завесата пада, царе ли сме или пешки?
Краката си в нови обувки обуваме. ...

Купи ми, мамо, микрофон,
но истински, да се науча
със новичкия си смартфон,
във караоке да се включа.
Ще бъде с мене всеки ден, ...

Нощта щом метне звездната си риза
и меко се излегне над града,
снижават се човешките капризи,
от фарса не остава ни следа.
И в този миг, когато тишината ...

ДОБРАТА ДУМА ПЕТ ПАРИ НЕ ЧИНИ
... изглежда, съм тотално откачил,
или във мен душата се изкълчи? –
защо светът – за шепа хора мил,
за повече от нас е зъл по вълчи? ...

Пак превърнах небето от болка в една наковалня,
там сребриста Луна от въздишки ми броня кове
и гори сред огището стих от безсилие палнат,
този свят оглушал е от злост и горѝ стиховѐ.
Пак дъгата превита на две е ковашко духало, ...

Този дом е гнездо на отлитнали птици,
много спомени в пазвата скрил.
Тук израснах и гонех мечтите си…
Този дом е самотен и толкова мил.
Тъгата ме води по прашните пътища, ...

Понякога се пише са любов, но чувствата отсъстват.
И се усеща липсата на зов в словесното прекръстване.
Тя, любовта, извира между думите, когато съществува.
Не зная как, но другояче струните звънят от всяка дума.
Останалото, позата, усеща се и просто обич няма. ...

Трябваше да намери начин да се справя с гнева. Иначе щеше да я убие. Ако не сега – утре, ако не утре, все някога. Не можеше повече да търпи словесните ù издевателства – остроумни и винаги на място. Беше красива и плъзгава като змия. И винаги – на ръба на откровената грубост. Никога обаче не прекрачв ...

ALLEGRO MODERATO ЗА СМЪРТТА
... все още жив – без пукната пара,
не се и питам, дишам преблагато –
дали бедняк последен ще умра,
или ще легна върху крини злато? – ...

Пепа беше пенсионирана архитектка на 81. Цял живот бе работила и пътувала по света и искаше още, но вече нямаше тази сила, ходеше бавно и не можеше да се справи с темпото на по- младите.
Не това, обаче, бе мъката и, а дъщеря и. Скоро щеше да навърши 35, а животът и още – някак непълен. Все още бе за ...

сълза -
смълчана чистота -
от скръб и радост призована

Белтък целуна пудра захар,
целувка си е – без уловка,
целувката целуна орех
и се получи ореховка.
Мммм... си сладка...

Снегът далечен колко ми е важен,
снежинки две поне да кацнат тук,
животът в бяло пак да ми разкаже
с най-тихия и лъчезарен звук.
Снегът далечен колко ми е важен, ...

Белезите на грамотността могат да бъдат търсени и намирани във всичко. Да бъдем грамотни – можем поне да опитаме!
За практичната страна на науката и доколко грамотно използваме езика си можем да съдим навсякъде и по всичко – от надписите в кварталния магазин до табелите на кое и да е родно летище. И ...