Ех, и распутица!**
Нива разкаляна.
Сякаш е блудница
с плът непогалена.
Сякаш е смъртница ...

- В крайна сметка Луната е добра отправна точка за първото пътуване - каза Норбек.
Вътрешно се усещаше, че може би тайните, които лежаха там, щяха да са му от полза за разбирането на по-нататъшната част от неговото пътуване.
В тъмнината Норбек затвори очи и астралното му тяло се отдели от физическот ...

Една малка шарена запалка
Лежеше до мене на плажа
Със малко пламъче тя беше
Любувахме се заедно на
Слънцето морето и вълните ...

От всичките: Не може! и Не трябва!
дели ме само любовта ми скрита,
Луна, която думите ми грабва
и шепне ги безспир, и до насита,
пои конете шеметни и врани, ...

От дни, аз нямам вкъщи капка газ!
А нощем, няма с кой да се завия!
Треперя денонощно в страшен мраз!
Братушките, ни праснаха балтия!
Ще трябва да премина на дърва. ...

Не всичко е така, както изглежда
Бях фея, прекрасна, добра и красива,
превърната в вещица, зла и свадлива.
Над сънния Ловеч минавах в нощта,
летях си в небето на златна метла. ...

Не тъжи така и не ме мислѝ,
защото аз съм жив и боря се.
,,Не се предавай" – казваше ми ти.
,,Върви напред, бъди, усмихвай се."
Но трудно е да бъдеш в самота, ...

Новият ден бе започнал....
Чуваше се само песента на гугутките...
Погледнах към Астерия,...очите й бяха притворени и миглите потрепваха лекичко.
Погалих нежно голото й бедро, погаделичках гръбчето й...целунах очите й и прошепнах
- Астерия, хайде да идеш и да вземеш Йорго,... да идем тримата някъде н ...

Бях буйно, добро момче,
търкалящо нощите свои
по стръмен път и небе,
след остри, етични завои -
към "Дон Кихот", и "Мондего", ...

Ти живееш в сънищата ми,
ти не напускаш мислите ми,
ти и само ти ме преследваш,
как не ме напускаш, как да те изгоня?
Пронизваш ме, пронизваш ме, ...

Искам
да живея във свят на цветя
Птичи песни и глъч на деца
Искам, да чувам потока
На морето вълните... ...

Когато някога смъртта отново някой горе вземе,
се ражда бебе на света и грее в благото ни време.
Детето спи и топла гръд велики сили му дарява,
а някой тича сам, без път, сломен от болката кора̀ва.
Когато падне вечерта и плаче младата вдовица – ...

Всички ние търсим нещо, което ни трябва, за което мечтаем, търсим и надежда за недостижими желания и неизпълнени цели. Превръщаме се в търсачи на думи, на хора, на копнежи по неизживяното, онази малката капчица живот, за която се молим многократно. Търсим и добри дела, защото осъзнаваме колко малко ...

Отсъствие на граждански права
предотвратява тяхно накърняване.

Не съм за обич. "О" плюс "бич" плюс мен — земетресение...
Хиляда сто и две по Рихтер ми е магнитудът.
Наместо да ми търсиш рози, си търси спасение.
Че не е знак за бистър ум да се захванеш с луда.
Не ме задиряй. Тия дири всъщност са на куче. ...

И този ден навън е мрачно,
облаци драскат хоризонта мъглив,
на сърцето по стените прозрачни,
спускат се капки от живота горчив.
Пред очите ми белее баирът, ...

Тя ме погледна с маслиновите си очи,... по-вече с любопитство.
- Нали като се разхождахме си говорехме за всичко друго, но не и за нас самите - на шега
каза тя - А ти семеен ли си Петро,.. неуместен въпрос, но...
Преглетнах, гърлото ми бе пресъхнало...
- Не, не съм Астерия...Понякога харесваш някого ...

Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.
Как вятърът клати пердето,
а зайчето блесва, намигва.
Водопадни се стичат косите ...

- Може би проблемът, който стои пред земляните е фактът, че има твърде много различни пътища, по които те да тръгнат, докато на практика е напълно възможно това да води само до излишни разединения, причинени от различните азове - каза Норбек. - Скоро ще направим пътуване в дълбокия космос, за да про ...

The Earth is аn enormous plate
Of which all people eat.
But if you open certain gate,
With serving or with cheat,
You get such kind of appetite, ...

плачеща върба —
сълзѝте ѝ — с надежда
за любов — творба
........................................
плачещи върби — ...

До следващия нощен час
Във тази дълга нощ отново
събудих се, не ми се спи
и само времето виновно
е спряло някак да върви. ...

Ще си даря, аз днес една заплата,
да купи Кирчо с нея някой танк.
Да го изпратим с танка от страната.
В Украйна да го въдворим вабанк.
Че нещо, леко взе да се превзема: ...

Симулация из неизбежното –
ужасът с яркостта вцепенява.
Огнедишат неспрени рубежите,
в пушеци пролетта погрознява.
Черна дупка избълва пространството, ...

Стоеше замислена над чаша чай от подбел. Тази гадна кашлица щеше да я умори. Беше изключила звука на телевизора. Гледаше сменящите се картини на екрана. Главната героиня Ферхонде подготвяше убийството на четвъртия си мъж. Беше и страшно скучно и отвори Сайта. Погледът ѝ попадна на есе със заглавие " ...

Какво да кажеш? Просяк обосял,
светът ръка протяга, за коматче.
Но и градът, обръгнал – тъй богат, че
не чувства ни емпатия, ни жал.
Прегърбен скита пролетният ден, ...

Никой не може да ни помогне, освен нас?
Никой не може да ни помогне!
хххх
„Защо ме биеш?“ – „Ако знаех, трябваше да те убия!“…
хххх ...

Тръгнах за планината изпълнен с радост и надежда.
Денят беше слънчев и приятен.Крачките ми бяха леки
и бодри,а на душата ми беше светло и просторно.Виждах
снежния връх,който излъчваше една суровост и лъчисто
обаяние.Същински хубавец !Той беше горд,далечен и це - ...

Кръглото прозорче дава ясен и контрастен образ. В полезрението му се сменяват безрадостни картинки на полуразрушени сгради с опушени, слепи прозорци. В някои от тях се мяркат приведени профили на хора във военни униформи и маскировъчни каски. Някои са по-непредпазливи и се задържат продължително в р ...

Не ме мисли
По посоката на Гълфстрийм са вечерите,
тези вечни вечери, в които се гушат синигери,
а песента им спотаена и помирена светлее.
С теб се разхождаме в мечтаното лято, ...

Цветелина искаше да заспи и да забрави всичко, ала сънят бягаше от очите ѝ. Сигурно два часа се въртя в леглото, преваляше полунощ, но не можеше да се успокои. Стана, открехна лекичко вратата на детската стая и с леки стъпки отиде до леглото на петгодишната си дъщеря. Детето спеше, поставило длан по ...

"Даже да не сте богати -
дайте им своите заплати!
Че аз откъде да знам,
че с тях оцелявате едвам!?"

Казваха, че като стана голяма,
всичко ще бъде във мойте ръце.
Вече пораснах, но нищо си нямам,
май съм била непослушно дете.
Още боя се от тъмното вечер, ...

Обсъждане живота…
В пандемия и ужас, с маски, изолиращи света
живяхме две години, ала намерихме колай-
общувах със съседки, но без гостуване у дома-
пиехме на шестия, на стълбите кафе и чай! ...

Аз всъщност там живея, в най дълбокото,
на синьото небе. И щом заплаче,
с две нежни думи сменям му посоката
и давам му от слънцето колаче.
Аз всъщност често падам с гръмотевици, ...