БЪЛГАРСКИ
(авторски текст)
Курсивът върху листите,
бавно сляга ми в сърцето,
като песента на птиците, ...

Дали е вярно, че съм хубав,
дали е вярно, че съм шик
и малко кръглоръбав,
приличам на мъдрец стоик.
Дали е вярно, че съм умен, ...

Задиряше ме някакво момче -
богат и строен - взе, че ми хареса!
Късмет ти бил! - мълвата ще рече,
защото той си търсел (чух!) метреса.
Момчето - момчурляк към трийсетте - ...

....И мисля за теб.
И те обичам.
Беше трудна любов,
не отричам.
Но мисля за теб, ...

В лицето ти оглеждам се и мисля колко е самотно...
Какви ли тайни крие то неразгадани...
Там взирам се и търся ги охотно,
но зад него всички те остават непрогледни кат' тумани.
Що ли ребуси има в твоето съзнание, ...

Беше толкова мъничка.
Дребното й съсухрено телце изглеждаше леко, като перце, което всеки момент вятърът ще отнесе някъде, а бялата нощница, която й бяха намерили сестрите, й придаваше още по-измъчен, направо призрачен вид.
Най-забележителното нещо в нея обаче, бяха очите й. Тъмни и пронизващи, изця ...

Недей наднича в тайния ми шкаф -
там скрил съм другото си аз,
прикрито от света лукав
сред мислите на вътрешния глас.
О, моля те, недей наднича! ...

Писмото ми до теб е ненаписано,
а чашите ни с вино – недопити.
Защо съдбата бе така орисала –
ни Господа, ни Дявола попитах.
Любов си мислех с тебе, че споделяме, ...

Не мога да спра шума в мозъка ми,
толкова много мисли за теб, за музиката,
въображението ми създава сюжети необятни,
така заспивам вечер...
Ти си поет-съчиняваш мислите ми, ...

Какво ти слънце, то е жълта песен,
по цялото небе се е разляла.
Денят е зимен, топло интересен.
Подобно кораб сред лъчите плава.
Жадувам зимна пролет да наднича ...

Животът ми е вехто портмоне.
Тъй празно, като бедност в промеждутък
на снимка, малко дребни за кафе
и някакъв безумен махмурлук.
В очите ти прочитам неугода. ...

Да, това е – началник склад. Тоест – началник на предметите, стоките, струпаните вещи.
Получаваш ги и решаваш съдбата им. Кое къде ще бъде. Кое на първа линия, кое струпано на куп в ъгъла, кое направо в пакетите – не си заслужава дори да се вади на бял свят.
А после – по твое, началническо, мнение, ...

Ти си
Ти си лято, ти си слънце,
ти си звездното небе,
ти си музика безкрайна,
песен в моето сърце. ...

Насред объркания ти живот,
когато сякаш дъх не ти достига,
а във душата тежко е като олово
и поглед от земята не повдигаш...
Когато твоя грях и безнадеждност ...

гори тревата
на хълма горе борът
с главата в облак
...не вижда нищо.
12.02.2022

Всеки се ражда с прокобата си и със собствената си съдба. Всеки сам носеше своя товар и всеки сам отиваше нанякъде, а за някои просто нямаше да има изход. Животът беше едно безкрайно пътуване към неизвестността. Твърде дълго време беше минало от онзи момент, когато Джиро живееше като част от онази б ...

Безскрупулни
бинтовани
знаци
поведоха
колоната ...

Когато бях в пробация
за цели три години,
изпаднах в изолация
от моите роднини.
Отбягваха ме всеки ден, ...

Ще дойда тази нощ в съня ти
като внезапна светлина,
Там, в нейните очи ще видиш
цвета на моята мечта...
И ще ти каже, че ми липсваш, ...

Не се събудих просто ей така,
било е нужно да изляза нощем.
Късмет извадих – нямаше мъгла,
защото във мечтите вярвам още.
Затуй политнах като на шега, ...

Пиеса в 4 действия
Действащи лица:
Никола – студент
Сийка – майка на Никола
Петър – баща на Никола, съпруг на Сийка ...

Петър не обичаше да чете книги. През живота си не беше прочел нито една книга (ако не се смята една книжка с картинки, която прочете като дете), а наближаваше 18 години. Винаги казваше, че ако му трябва информация за нещо, може да си я набави от Интернет. Това казваше за ужас на старомодните си роди ...

По идея на skotadix
Любов, очите ти са храм -
величествено дежавю...
Усещането за сакрален свян
и топлина на призрачния юг. ...

Спомням си, беше ведра пролетта,
с разцъфнали гори, обсипани
със цвят, а птиците, как пееха,
за нас и с химни вдъхновени,
прославяха живота ни. ...

Дъното до пода висна,
гащи само и пера,
а да знаеш как ми писна,
тази роля на сестра!
Ни престилка, ни касинка, ...

То зъзнеше замръзнало почти,
перцата му в едно от скрежа слети,
защото слънце, птици и мечти
бленуват само лудите поети.
В очите му небето посивя, ...

Заведи ме в къщата на приятелите ми, мечтите.
Отведи ме малко по-далеч от твоя дом, че взех да съжалявам.
Заведи ме точно там – до процепа в тавана към звездите;
онзи, в който пропълзявам всеки път, когато аз си лягам.
Яздиш си щастлив под женския дъждец, ...

Искаш ли да поиграем?
Чичо Доктор ще си ти.
Аз при теб ще дойда "болна" -
с нарисувани сълзи;
артистично ще покашлям, ...

Като пиано е животът наш мило дете,
един след друг клавиши бели, черни.
Мелодията му излиза от нашето сърце,
и музика се ражда в късни мигове вечерни.
Ти свиреше любима на старото пиано, ...

Влюбена съм в отношението което ми показваш, влюбена съм в гласа с който ми говориш, влюбена съм в усмивката която ми показваш, влюбена съм в енергията която излъчваш, влюбена съм в твоята деликатност, влюбена съм в огъня който разпалваш в мен, влюбена съм в начина по който ме караш да се чувствам, ...

Надявах се да закъснее мракът.
Небето се облича в тъмносиньо.
Пристигаш мълчалив и неочакван.
И тихото е с пръсти от коприна.
След леката въздишка на стените ...

И нищо, че още не е пролет,
и софийските улици не миришат на люляци,
и в киша, и по лед - смело крачим напред,
И няма улична тълпа, спи тротоарът в самота.
Дали? Мечтай си! Да видиш ти! ...

- Даскале, кажи нещо,.. сгушил си се в палтото си, сякаш навън има сняг...
И след дебелашката шега последва ироничен смях от насъбралите се набори
- Какво да ви кажа момчета...- тихичко започна човекът - Преди светът се управляваше от умните и това беше много жестоко,...
Умните принудиха простите да ...

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...