Ридае скръб: „Край
песен на фадѝща* в миг
ще се отприщя...“
..............................................
*фадѝща — ...

Ах, колко страстно в мен се влюбват,
направо ми се вие свят!
Внезапно после ме разлюбват,
че бил съм смахнат и чепат.
Кафета пия и димя с цигари. ...

Как искам животът да си тече
равно и бавно, изпълнен със смях.
Как искам да си до мен – мил, любящ и сърдечен.
Как искам със теб неуморно да дишам,
да бъда малко момиче, ...

Колко грама тежи болката от лъжата?
Скърцат тежки клепачи като входна врата.
Сълзите са сякаш звезди в тъмнината,
но солена е тяхната светлина.
От куршум е по-бърза и от нож по-ранима. ...

Ставам бавно, като в забавен каданс и прихващам с нежност моята верижка, сега тя не ми е мъчителка, нито враг, а моята Любима. В женски род е даже, виж! Излизам в коридора, отивам в кухнята и сядам така както съм гола, мокра върху шарените възглавнички на бамбуковия стол-кресло, бавно запалвам менто ...

През деня - не беше ясно
над дъждовната гора.
Вятър виеше ужасно
сред смълчаните блата!
Бял Орел, летеше ниско ...

Отварям входната врата
и влизам в двора у дома.
Усещам аромат на карамфил-
изплува бързо спомен мил!
Навлизам в двора и отново ...

Искам днес да флиртувам с вятъра,
онзи вятър,
който често ме мами към себе си
и разстила косите ми гарванови,
сякаш търси подслон за съня си. ...

Нежна си и с бяла
кожа и душа.
В теб се е побрала
цяла Любовта.
В образа ти виждам ...

Красив, разцъфнал юни,
на славей чудна песен.
Гори, поля и друми,
на свода - облак сресан.
Море, вълни и дюни ...

Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла - ти, ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...

Во овој свет на странци
каде ниту живиот живее
ниту мртвиот почива
во свои бои облечи ме
ќе носам фустан со боја на циклама ...

Шш-т – махнете ми се от главата, моля!
Досадата е прекалено много.
Обслужвайки самотната си роля
художникът е сам във диалога.
И не е нужна никаква реклама. ...

Беше посред нощ. Часовникът удари дванайсет. Събудих се от шум, който идваше изпод леглото. Наведох се и надникнах в гъстия полумрак с мирис на прахоляк и притаен ужас.
Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.
"Какво се е паникьосал? – помислих си аз. – Да не би за първи път да вижда призрак?"
...

Колко още, могъл би да бъде побъркан светът,
колко нови безумия би имплантирал в съдбата си!?
Навигация има - чудесно, но има ли път,
който следваме, просто и без суета, със сърцата си!?
Как преплитат се в сложна игра добродетел и грях, ...

На музата
По тялото ти със език танцувам.
Устните ми в кожата се впиват.
Желая те със страст, и те сънувам!
А чувствата ми пристан не намират! ...

Трябва да тръгна отново натам,
където сърцето решава,
отдавна прелива от нежност и плам,
готово любов да раздава.
В зеници дълбоки потъвам без свян, ...

Театралната трупа празнуваше. Преди час бе дошла радостната вест, че са наети за двайсет представления в Съединените щати. Заплащането щеше да е отлично. Единственото им притеснение бе, че разполагаха само със седмица време за репетиции на английски.
Никой не си позволи да пие повече от чаша вино, з ...

Тя, обичта, не е жест романтичен.
Мисъл и грижа в деня прозаичен
е за човека, живеещ в сърцето.
Сигурно почва от там, откъдето
твоето аз слиза тихо от сцената ...

С обич девича
сърцето тупти, и шепти
и обича!...

Боян се разхождаше мудно по Витошка. Оглеждаше се като да беше попаднал във някъкво непрекъснто вихрено течение, във водовъртеж от лица, тела, които минавах около него, спираха се пред витрините, влизаха в магазините или по наредените отстрани заведения. Нисичък, широкоплещест, облечен в черно кожен ...

Ти недей да ме хулиш, че искам
на орлите, просторът голям.
Ще летя до звездите по-близо,
но от там, пак любов ще ти дам.
И недей да пресичаш мечтите ...

Аз навярно за теб съм море.
Ти се губиш в очите ми сини,
а вълната момент си краде
и се лее в познатото име.
Аз съм млада душа на момче. ...

Зоват
на Светлината
общинарите: „От Нея
искайте да се опарите!
Със Светлината да се съчетаете ...

Вечер тиха и красива
със дантела от звезди,
цялото небе покрила
та до утре то да спи.
Между тях от где изплува ...

Като щастието кратък е живота,
звездата ми на залеза стои,
изпълнен съм с чувството на скота
изживяващ последните си дни.
За живота си съм спокоен, ...

(За)вещание
1. За вас:
Нека се възпее Името!
Да се тачи! То! Нека...
като мъглив порив ...

Живота е една дълга партия Шахмат,
Всеки следващ ход, допринася обрат!
Дали с офицера, коня.. или пък с пешка,
Играта и за двама ни, може да е тежка?
Оставяш си време и тактиката си обмисляш, ...

За какво ми е тази сетивност?
Като птиче ранено се гуши –
ако плиснат сълзѝте проливно,
предизвиква в сърцето ми суши.
За какво ми е плахата нежност? ...

В шепите ти се събирам
като въздишка на увяхнало глухарче,
съблякло и последната си риза,
захвърлило мечтите си по здрача.
От луната кротка си отчупвам ...

Всеки си има мечти. Аз също имам. Няколко! Ако трябва да уточня цифрата - триста шейсет и пет, при високосна година бройката се променя на триста шейсет и шест. Обичам да си мечтая, ей така по женски. То много несбъднати мечти минаха през скромната ми квартира. Ама такъв е животът - несправедлив към ...

Усмихната е сутринта
от изгрева на слънчевия ден!
Усмихната е сутринта
от трели в музикален плен!
Ту чува се синигер класен ...

Разтопиха се белите вишни
и зелена любов ги целуна.
Шал от сиво небето разнищи,
за да пусне магията юни.
И забърка Земята рецепта - ...