Тя беше Отверка от шведска стомана.
С изпънато тяло и връх със звезда!
Със гумена дръжка - удобна... голяма!
Модерна Отверка с магнитна глава.
Тя, не разбираше - от нули... от фази. ...

ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИ ОТ ТВОЙТА ОБИЧ
Тръгни си с тишината на ноември,
облечен в шлифер от мъгливи думи.
Недей да се обръщаш за последно.
И с мен дори недей да се сбогуваш. ...

*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна
Училището, в което работя, е на 30 км от града, но всъщност пътувам по 50 км в едната посока, защото превозвачът удължава разстоянието със специална екстра – посещаване на съседна дестинация. Човекът държи да ни запознае с аромата на селото, ка ...

Лельо, аз съм голям късметлия – заминавам за Австралия. Весели две лета, две есени, две зими и две пролети – няма да ме има две години... Снощи цяла вечер не съм спал – бързах да играя с играчките си. Като тръгваме, ще вземем много малко от тях. Мама и тати там ще ми купят други. Ти знаеш ли, лельо, ...

Голяма стъпка към греха, малки и тежки стъпки към изкуплението, поглеждам назад и виждам големи следи, полузаличени от вятъра и малки следи с голяма дълбочина. Продължавам да вървя, виждам хора с две лица, плитки и безцветни, вглеждам се в дълбочина и виждам дъги, преливащи се цветове, потоци и поля ...

Искаш ли да ти разказвам,
колко много те обичам?!
Не със думи,
песни
и цветя, ...

Сънувах те. Но бях зазидана.
Скована в сънен саркофаг.
Докоснах те, но се разпадна,
потъна в лепкавия мрак.
Преди години ме напусна. ...

Щях почти да се отнеса в тази стара отпреди седемдесет години история!
Бакаджика е турска дума.Тя има освен историческа и типологична изказност.
Ще ме прощавате, но кой не е чел Йовков и неговия "Индже"?! Тук Индже войвода е бастисвал турските имоти и пътища! По тези възвишения и в тези гори е оглеж ...

Живея в сънищата, а поезията е път,
по който те се сбъдват за живот.
Понякога мълча, а думите без плът,
летят без полет в самолети без пилот...
Не ме разбират, или го правят грешно - ...

Еротично
Няма друг като него
с толкоз жар да обича.
Види ли ме, веднага
почва да ме съблича. ...

Ядем и пием по много,
проспиваме половината
от времето ни отредено,
работим за лудо или …
през куп за грош, ...

Как искам да препусна
към бурната си младост.
За дълго? Не.
За ден.
За час дори. ...

Върти се Земята, върти се, върти,
по нея забързани ние вървим.
Прибягваме, тичаме, тичаме
и нямаме време дори да обичаме.
Върти се Земята, върти се, върти, ...

Малката Павлинка
има си дружинка.
Туй са трите кукли
с големите букли.
Все ги преоблича ...

Един от тези очакващи апокалиписа
като надежда за по-добър живот...

Откъсна се от мене част,
буквално!
Отряза се, брутално!
Какво приготвя ни живота,
едва ли някой знае ...

Става ми нервно.
Някъде между ""някой...може...да чуе"" и ""тук съм...за да те чуя"".
Отдавна ми е все тая за Андерсен и 'малката откачалка', която си продаде гласа заради метросексуален надут пуяк от кралско потекло.
Жива риба ми се яде! От морето! Сол да е! Пък устните - напукани.
И ако най-солено ...

Перфектното ти тяло наблюдавам.
О, как блестиш! Ох, как ухаеш!
В момента просто оглупявам,
но ти си супер, ти го знаеш...
Подмамваш ме със стайлинг бляскав. ...

Нявга родих се
не помня кога,
за спомени мои
трябват слова...
Много умора ...

Нощта облечена във черна рокля,
елегантно седнала, на каменния бряг...
с вълнѝ, разпуснали коси на воля,
си шепнат тайни в непрогледен мрак.
Легенда за четиридесет девойки, ...

Глава 13 от Първото послание на апостол Павел до коринтяните е известна още и като „Химн на любовта“. Написаното в нея е толкова красиво и възвишено, че понякога забравяме какво е неговото практично приложение в ежедневието ни. Любовта е представена по такъв небесно чист и завладяващ начин, че ни е ...

Във офиса,
с костюмче спретнато
си се явил
С костюмче по последна мода -
сакенцето възтесничко, ...

Да, третата дума е съвсем излишна, но нали си падам “Drama Queen” и не се сдържах… Почти съм сигурна, че мога да завихря такова цунами от емоционални изблици и жертвени слова, че неусетно и съвсем естествено да изглежда на мястото си тази ми ти крайно негативна, наслоена с обреченост думичка. Не беш ...

Кой крещи и кой ми шепне?
Сякаш може в мен да трепне.
Развали се отначало.
Черно гледам. Пак е бяло.

В окъсаната мантия на нощта,
разбиват се бездомни мечтите,
скиталници в среднощната роса,
заслепяват призори очите.
От небето се спусна светлина ...

Едно, две, три, ....
глутница бездомни псета,
като хората в зори
тръгнали са по шосето.
Гледат с очи присвити, ...

Много опитни мишки живеят (с години, а някои – и цял живот) с идеята, че са котки... с битуващата/царуваща фиксидея в черепчето им, че имат правото (дадено им свише) да командват „армия“ от опитни мишки!

При нея бе почукала скръбта.
Надеждата ѝ виза не получи.
Защо да обяснявам под черта -
не бе кармичен този частен случай.
И мракът продължи да я слепи, ...

Червено
Като любимата ми рокля.
Като червилото, което слагам не само, когато съм щастлива, но и когато съм тъжна.
Като маковете, които ти нарисувах.
Като онези лалета, която ми подари в щастлив момент и за двамата. ...

Изтича времето, изстинал пясък,
след залез слънце ширнат по брега.
Хладнеят дланите, посрещат плясък
самотен от залутана вълна.
Прелитат чайките с финален крясък, ...

КАКВО СИ ТИ...
Красимир Трифонов
Какво си ти? Най-страстната поема?
На римите ми влюбения свят...
И стихове от нежност сътворени. ...

Превива се, пред вятъра, превива,
фиданка млада, с тънък стан.
Листенцата ѝ трепкат и красива,
е като сън, неизживян,
а вятърът за любовта нехае – ...

Аз съм застанала в залеза - точно
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как
слънцето свива лъчи като вежди ...

Странно промъкваща
Силно докосваща
Връхлитаща
Недоумяващо как
Изригваща Любов! ...

Всеки път,
когато докосвам думите ти, удоволствието ми крещи от радост.
Но, ние с теб
знаем как да се прикриваме,
понякога и от себе си... ...