Животът – мъки изначални.
Безгласна сянка, жажда, глад...
Върху съдбовни наковални,
съдбата други ти коват.
Потрябваш ли – ти гост си пръв, ...

Тъжно ми стана. Заплаках.
Пътят започна сълза.
Мислех, че никой във мрака
няма да види това...
Няма да види!? Не зная... ...

To end this miserable life,
This vicious cycle to forsake
You need to have just sharper knife
And will the chains to crash and break.
The hell is here - nothing new - ...

Когато сме на грешен път, към храма,
молитвата – изречена без глас
ще стигне ли да огребе от нас,
греховната коруба? Или няма.
И колкото плътта ни да е слаба ...

Със споделянето на този пробен вариант на песента се обръщам към творците от категория "Музика" и учтиво моля за всякакви градивни коментари, критика, всичко е добре дошло. Музикалния съпровод сама съм си го изсвирила на моят мини синтезатор и това ми отне близо година. Предварително благодаря на Ад ...

Всяка вечер казваме си "чао"
заедно със "лека нощ"...
И заспивам под студено одеяло.
Във леглото си съм сякаш гост.
За да те видя, очи затварям. ...

Добро ти утро, любопитно Слънце!
Хареса ли ти изгрева със мен?
Позна ли ме в поникналото зрънце,
в усмивката на идващия ден?
Дочу ли чучулигата в простора, ...

Келнер, малка ракия.
Тук никой с мен вече не пие.
Скоросмъртна ичкия
болезнен ищах да затрие.
Душегубката малка ...

Вървели птиченца в гората,
срещнали сe те - видяли си душата,
на полет дълъг заедно поели.
По пътя песнички си пели
и с крилата весело се смели. ...

Колко пъти светът ми се преобърна,
колко пъти си тръгвах, за да се върна,
колко отрова изпих, и с колко болка препих,
все остава нещо неизживяно, неизвървяно,
посоките, някой казал, четири били - ...

Недей, сърце! Пожали душата му! Смили се!
По-чиста е от утринни сълзи.
Срещу тебе боря се! И ти, бори се!
Знам, че ужасно боли. Но, мълчи!
Недей, сърце, ти знаеш, че си болно! ...

1. Страхът
От години живеех с вина
и с тъгата... Дори не разбрах
как попаднах при тази жена,
обладан от панически страх. ...

най-отдолу съм аз
после пласт върху пласт
портретите на всички любими
хиляда дузини
черните очи скриват сини ...

Прохладна нощ със звезден аромат,
ветрецът носи песен на Бочели.
Преди последните акорди да заспят,
сърцето търси Истината да намери.
След жаркия запален тежък ден, ...

Модерно е да живееш в Америка и
чужд хляб на чужди хора да продаваш.
Модерно е да пишеш поезия върху екран на смартфон
и после директно да копи пействаш в разни сайтове
за да чуваш виртуални ръкопляскания. Или да не чуваш. ...

съвест унива —
вина ѝ вмениха — че
още е жива
......................................................
алтернативно: ...

Граждани със временен статут,
в държава във която
всеки прави се на луд,
следи със калкулатор
и пресмята, ...

Впрегнал гравитацията, ора тишината.
Тя стене от болка,
но с радост очаква думите
в топлото да заспят.
После с крясък черупката да разчупят ...

Жена, която знае си цената,
мъжкото ти его в джоба ще си сложи,
а проклетията й - дар е от съдбата,
за да не се налага за нещичко да моли!
Жена, научена да е сама, ...

В очакване на Бурята
Във душната нощ над Морето
люлеят се едри звезди,
а нещо първично отнето
отново в Душата гнезди... ...

Не вярвай на затръшната врата!
Не вярвай на гнева и на обидата!
Капани са това на любовта.
Заблуда е от теб, че си отивам...
Не пускай от окото си сълза - ...

Красива! Красива те помня
и тъй съжалявам до днес,
че моята глупост огромна
над чувствата даде превес.
Красива отвън и отвътре ...

В этот мир я заброшена ветром солнечным, думается, по случаю,
Была я плохой, потом хорошей, потом самою лучшею
Ласково треплю твои волосы и треплюсь о разном,
Ты задыхаешься моим голосом и своим счастьем...
Вот, видишь, как мало осталось до чёрточки, ...

От камъните, хвърлени по мен,
изграждах не стени, а катедрала.
Събирах с дух, от горест несломен,
парчета от сърце, надежда, памет...
В темелите зазидах мисълта ...

Рисуваш черно-бели реалности ―
силуети на несбъднати копнежи и желания.
Щриховаш и напластяваш сенките,
а моливът дълбае контури в душата.
Матираш всичко наоколо, ...

… лепнат устни.
Дъх на череши
в стаята се разнася.
На календара – юни.
Някъде към десети. ...

Скокна стрина Гина рано сутрината
Чорлава, немита взря се във снагата
Гледа и се чуди, мига на парцали
Бре да се не види трябва да се справи
Що съм са навряла в тез дрипи и парцали ...

Ти си моята нежна струна,
която свършва с целувка.
Ти си моята любима китара,
с която обожавам да свиря за нашите чувства.
Ти си моята прекрасна мелодия, ...

Безпаметна като утро,
желана като рефрен,
пристъпвам боса и дишам
озона на новия ден.
Още росата е дива, ...

Зид от мигове
Живеят косите ми в приказка бяла,
от автор Животът учител, в дните си носещ молив.
Всеки миг изживян е като камъка дялан,
ред мъдрост, ред лудост - зид, зад който се чувствам щастлив. ...

A shade of spirit gray and lorn
Is now beside me, but all's fine;
Inmate inside this mortal form
I watch upon the passing time.
Why has to be this way - ...

Да избягаш от себе си, това е трудно.
Да пречистиш душата си, това е мечта, която е забравена.
Да забравиш мечтите, които са заключени в сърцето ти,
това е ключът към щастието, което е избягало.
А бягството е път във твоите сънища, които вече не сънуваш.

Да се събудиш в пореден сив ден
в задушна градска стая.
Да погледнеш неохотно отвън и да
зърнеш тежък небосвод.
В сърцето бариера да почувстваш и ...

Мойте обувки
Недей да обуваш моите обувки,
има пирончета и убиват, и боли.
Давай напред,изпращам ти целувки,
не ме гледай и аз съм човек, но уви. ...