Навярно ме спасява любовта
към стръкчето трева и небесата,
към хубаво момиче, към Жена –
към силните копнежи на душата.
Обичам да Живея всеки ден ...

Сънувах дом и кокичета,
в градината поникнали.
Връщат се отлитналите птичета,
от песните им вече сме отвикнали.
Сънувах и една момиче, ...

Никой не е в състояние да мисли за себе си, но той може да се самоусеща. Най-добре от всички се самоусеща Бог, ако Той разбира се съществува. Но на тази основа Той би могъл да бъде дефиниран като субстанция тъждествена с тоталното самоусещане, защото Бог е именно това. В това се състои и неговата не ...

До най-близкия ми и скъп приятел:
Здравей, мой скъпоценен и незаменим приятелю!
Пише ти твоето досадно главоболие, което постепенно, но неминуемо започва да отшумява. Дано! Искам да ти кажа колко много ми липсваш, и как след теб остана празнина, която с нищо не мога да запълня. Няма достатъчно силно ...

Ще обичам вечно
този отпечатък, който в мен оставяш,
този аромат, който обичам толкова много,
в порите на кожата ми;
ти си всичко, сладко и добро, ...

Здравей „принце“,
Не знам как стигнахме дотук, ама на. Дори не знам защо ти пиша това, след като никога няма да го прочетеш. Освен ако не ти го пратя в някой момент на пиянско самосъжаление. Ама пак няма гаранция. Щото за да четеш нещо, трябва да си говорим, нали? А ние не си говорим. От седмици. По ...

Като кончЕта две
във едно сме съчетани,
в общо Влюбено сърце,
което със Любов се храни.
Мартеничка сме красива - ...

И мислим се за равни Богу,
в плътта си вкопчени пълзим.
Щом прати мор и смърт, тревога,
молитви, храм, тамянов дим,
възнасят, чак до небесата: ...

Сутринта трябваше да отиде до магазина. Не искаше, цялото му същество се бунтуваше, страхът преливаше от душата, та чак в тоалетната, обаче… Трябваше! Пък и тоалетната хартия свършваше – психологията изискваше грижа за тялото след поредното душевно и чревно разстройство…
Е, трябваше. Имаха още три ч ...

Единствен женски месец, с име март,
долита, като лястовичка бяла.
И времето за него е хазарт –
догде заплаче и се е засмяла.
Закичваме ви с мартенички две, ...

Здравейте приятели,колеги и музиканти!
Представям Ви един потресаващ Rock проект от хубавите години и виртуозните соло изпълнения,когато всички свирехме бързо,интересно и имахме дълги коси.
Потресаващият китарист
Martin Ivanov
направи това за всички НАС,като ...

Бялото е детската душа,
а червеното са румените бузки.
Баба Марта с аромата на цветя
с пролетта ни прави близки.
Ето я - усмихната и блага ...

A Love Story
Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer sun painting the street and the planks of the floor a luminous yellow. The sun seemed to brighten Ella's face, turning her brown eyes golden with black specks in them. As usual, I was winning, but Ella ...

Февруари тръгва си с тъга.
Март се приближава и се смее.
Виж, разплисква весела дъга
в синьото над нас. И хубавее
мартенският свят с надежди сто. ...

още веднъж
си измих лицето,
водата проникна в кожата ми,
огледалото показа изражението ми
и ето тогава наистина исках да заплача. ...

- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...

Подарък ценен знай получих
аз в мама вечер си се сгушвам.
Приказки любими, за да слушам
тайните на джунглата оттам научих.
Цар си имат смел, силен господар, ...

III. Щедра вселена
Всичко каквото от Бог пожелаваш,
щедро вселената с шепи ти дава.
Искаш гуляи в луксозни сараи...
сметката, с лихва, ще платиш накрая. ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Но как огряна от луната медна,
на тази страст пътечка аз да дам,
когато ти си с друга, нейде там,
а аз съм тук - в луд страх да ви погледна? ...

„Битие́“*
Живота е една загадка
и от души́, и от тела́,
но във Библейската препратка
до днес не схващаме това́... ...

Сещаш ли се как в кафето,
стискаше крачетата на стола.
Погледа ти блуждаеше там, където,
моят поглед обладаваше те гола.
Обгърнах те в прегръдка нежна, ...

Отново съм подвластен на онзи наивен и малко смешен навик да чета, да мисля, да отсявам, да се радвам на откритията, които, разбира се, не са новост, но осмислени отново от мен, ми помагат да се извися ако не в нечии очи, поне в моите.
Да отсяваш нещо от купчината другост е истинско пиршество за душ ...

Когато март мъглите разплете
и Месецът се смее, до насита,
се връща сякаш свитото дете
и еднорогът негов не отлита.
Когато вятър в сухия камъш, ...

Купих от сергия на пазара
две игли и бяла и червена
прежда, та традицията стара
с моя труд да бъде подновена.
Пижо аз и Пенда си изплетох ...

Синьо небе и облаче бяло
заръсило ситни, топли сълзи
за моя син – не съм го видяла
години, години, нощи и дни…
Слънчице топло! Със твойте лъчи ...

По-добре да си напълно сам,
Раздвоен, със себе си да спориш,
От това – безсмислени истории
Твой „другар“ да каканиже с плам
И да сплетничи без капка срам, ...