България – земя на безсмъртни, славни прадеди,
на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий
и Паисий Хилендарски, България, която Левски,
Райна княгиня и Ботев роди и за Балканджи Йово
и хубава Яна бял олтар сътвори, тази земя древна, ...

В мастиленото, призрачно небе
препускат сенки, тъмни като конници,
към пълната луна. Кои са те?!
Бездомни и тревожни, вечни бродници.
Къде отиват, знаят ли сами? ...

Млад поет съм, творя и обичам да чувам
как човекът сърдечно е сторил добро.
Нося тиха душа и от жлъч се страхувам –
тази подла змия върху детско легло!
Млад поет съм – сълза върху длани желани ...

Зората се разля във златен цвят.
Небето се разтвори в нежност от коприна.
Октомврийска есен, пиршество от благодат,
цветност пищна сред слънчева магия.
Топли багри ширнати в дъги ...

Пихме по глътка уиски и сякаш се изучавахме с очи
- Петро, ти си от България,нали...А може ли да ми покажеш метальона си...Интересно ми е...
- Да кирия Руд, с удоволствие,.. - и разкопчах няколко копчета на ризата си, извадих кожената
връвка с цветното речно камъче - Не е златно или диамантено, но з ...

Не ти вярвам, Ракел!
Не ти вярвам, че нашето детство
беше сиво и грозно, като очна протеза
на застреляна птица!
Не ти вярвам, ...

Слънцето е залязло,
денят вече го няма,
но смехът ни остана.
Разбито ни е сърцето,
но имаме малко лепило. ...

Привлича есенната гравитация
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене ...

- Муцунка, открих нов сайт, пълно е с блондинки,
като нас!
- Къде го откри?!
- В интернет. Сайт за поезия.
- Хм. Не е за мен. Как се казва? ...

Защо усещам, че ми липсваш,
когато да си част от мен е грешка?
Мъчително е да те искам
и всеки ден по-болен е от вчера.
И всеки час по-трудно се преглъща. ...

Притичвам под дъжда по сандалети...
Ръмя, повтори, скоро ще потрети...
Не се разтапят думите в ума ми,
изпращат светъл слънчев лъч в стиха ми.
Помахват ми от друго измерение, ...

ЕСЕНЕН ЦИГУЛАР НА ЗДРАЧАВАНЕ
Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки. ...

Прощавай, есен!
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?! ...

Равносметката
За Рая цял живот мечтаем,
ала́ не бързаме за там!...
Макар и труден, но желаем
си Земният живот избран!... ...

За сбогом ти помахах със ръка,
а ти хлътна, като сянка в тъмнината
и срути се отгоре ми дъжда,
като прегръдка на добър приятел.
Заблестяха локвени петна, ...

Мисъл, от която Толстой би се преобърнал в гроба
Продължение следва
Оригинален текст
Глава 1
Мысль, от которой Толстой ...

/хумор, защото няма раздел "сатира"/
Бившата му секретарка, сетнешна млада съпруга, го наричаше „другарю Митрев“. Дори когато другарят Митрев се беше разтоварил от официалния работен костюм и с много труд и пъшкане се опитваше да довърши третата мъжка задача. Дом имаше, дърво беше посадил на вилата, ...

Поредният септември е отминал
и утолил е дългата ми жажда.
Аз нежните му тишини обичам –
през зимата не исках да се раждам.
Намирам смисъла да съм покоят. ...

Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...

Отново крача в дъжда…
по разбитите улици на живота си.
Между делниците търся межда-
повярвала, че мога да плувам и в локвите.
Отново крача в дъжда… ...

Глава петнадесета
Студената война беше изострила чувството за бдителност. И това сякаш беше най- важната мисия на българските дипломати в западните страни. Капиталистите до един бяха агенти на ЦРУ, на Интелиджън сървис, на френските, испанските, белгийските, италианските и други тайни служби. А те с ...

Ще бъде като спомена изгряващ
от чуждото небе, за да възкръсне...
Ще бъде като любовта спасяващ,
когато времето реши да ни отблъсне...
Ще бъде тайнствена врата на хоризонта, ...

По мократа пътека идва вечер
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини ...

ЖЪЛТА ДЮЛЯ – (Dijana Jovanović, B. i H.)
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Край прозореца
жълтата дюля донесе
миризмата на нашето минало. ...

Все още търсим ръцете си нощем,
а в утрото осъмваме с хванати длани.
Все още един за друг се тревожим
и превързваме с обич душевните рани.
В сърцето си пазим и вчера, и днес. ...

Теменуги
Сбрани ситни китки
покоряват всички
с дъхав нежен аромат.
Где цъфтите, теменуги? ...

Седя на терасата и слушам кучешкия лай -
бездомни псета по улицата се гонят.
На човеците ни е добре сега по балконите -
по улиците понякога ни хващаше страх.
Но аз обичам тоя див кучешки лай, ...