Докато вървеше натам се питаше дали тези души можеха да се върнат обратно в телата, да се съживят или да се вкарат в някое друго. Предполагаше, че е възможно и логично. Щеше да попита малчугана като го видеше, сега вървеше към работата на своя приятел, после щеше да отиде да види баба му.
Казваше се ...

Убиха ни, стопиха ни и още продължават,
и още живи борим се, но мъртви ще се предадем
иззеха всичко, което хората сплотява
накараха ни в чужди ценности ние да се вречем
Как съсипаха народа ти моя бедна родино, ...

Светът е много болен. И не става въпрос само за онзи вирус, който преди година завладя умове, сърца, новинарски ефир, правителствени решения, политически програми и др., а за тежкото състояние на безпрецедентна духовна дезориентираност на хората, обитаващи планетата Земя. Сякаш всичко е с главата на ...

Напомпвани с антибиотици
са пилетата, които ядеме,
и избиват ни отоци,
и растем на кореми.
С ужас вглеждат се близките ...

Вино мое, черно, недопито,
същото като целувка в мрак.
Как нахлуваш в мене, с ярост скрита
и разплиташ бавно ти косите...
Факли светят ми в очите пак. ...

В тъмна бездна
е душата ми
ранена.
Сълзи се стичат
по красивото лице. ...

Лято слънчево, зелено,
с пълни златни класове,
със простор безкраен, ясен,
и с безоблачно небе.
В летният тъй тих следобед, ...

Имала Лили своя мечта,
да си улови, светеща звезда,
Стълбица опряла, на пълната луна,
въдица простряла, хванала една.
Сложила я в клетка, от сребърни перца, ...

Слънчев, слънчев слънчоглед,
с братя и сестри безчет,
на слънцето ли сте деца,
поникнали от таз земя,
че денем търсите сами, ...

Рие тръпне кобилата
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени, ...

Колко крехък изглежда светът ми,
глухарче сред поле от ветрове,
всеки миг може просто да свърши.
Без следа. Даже без да умре.
Но това е, защото е вечност, ...

"Защо плачеш?" попитах те,
а ти ми каза "Защото светът е сълза" -
Беше малко момиче, още дете,
как толкова рано всичко разбра?
"За къде си, тук не съм те виждал?" ...

Сама не се разбирам, в сълзи потопена,
понякога към себе си път не намирам
в хаоса на разпилени мисли, изгубени чувства,
убити мечти и клетка за наранени души -
като слепец посред бял ден се блъскам... ...

Аз бях от твоите приятели,
които те посочиха със пръст
и от онези тънките ласкатели,
кото с думи ваеха ти дървен кръст.
Аз бях от сребрелюбците най - пръв ...

Душата ми е кладенец тъмен -
непресъхващ, с дълбоки недра.
Пътят до там е труден и стръмен,
че крие в себе си жива вода.
Дланта ми - влажен чернозем е. ...

Предчувствам минзухарени полета –
земята с тях приветства свойта пролет.
Те в блясък свръхсияещ са обзети
и в приказно ухание, и в полет
на птици, зажаднели пак за Слънце, ...

Представѝ си зелена трева
и красива земя представѝ си.
Добавѝ и щастливи деца.
До мечта за добро докоснѝ се.
През нощта заобичай жена ...

Къде си ти? Къде съм аз?
Във този късен, късен час
заспива ли без нас Бургас?
Дали морето пак е буйно,
или напява шумно: „Чуй ме!“? ...

Зная, че и ти като малък си се чудил
как се усмихват зебрите и тигрите,
когато ги заприказва в джунглата
някоя развеселена скоклива маймуна,
как слонът бърза за росна закуска ...

В малко селце, в гъстата гора на една планина, живял ловец със своето семейство. Един ден ловецът отишъл на лов в гората. Спускал се в дълбоките долове, изкачвал се по билата на планината, но ловът му бил съпътствуван от неуспеха. Било вече обяд, когато стигнал до малко изворче сред гъстата гора. То ...

Пелинът ли е вино следлюбовно,
щом в спомените още в мен горчи?
Пиянството да си простя - не мога.
Преследват ме две хубави очи
и аромат на твоите къдрици ...

Слънцето зад облаците съм аз,
клеясала с времето букса съм,
но ръждясал катинар... не съм!

Една жена, едни очи, тъй топли, мили, нежни,
Един живот сблъскал ни със бури снежни.
Един пожар разгорял се лудо в мен и теб
Пламти, гори и разтапя всеки лед.
Една е само моята жена, една, ...

Вървя и си мисля
Колко сме слепи.
Десетки глави наведени,
А слънцето във февруарския кучи студ си пече.
Докосва тия сиви, изографисани тераси. ...

Любовта дава, не взима,
възпях те аз в рима,
като роса ти си свежа,
като роза си нежна.
Изгревът си ти.Прекрасно утро. ...

Гласът Ти ме повика и дойдох.
Разчетох думите Ти във сърцето.
Започна съдбоносен диалог
между земята и небето.
Прониза Словото до края мисълта, ...

Храстите жълти, напъпили,
след последния пролетен сняг,
предвестници, носят известие,
на бурния пролетен впряг.
Пак крехки тревици плашливо, ...

Гони вятър пакостлив,
бели зайчета в морето,
кряскат чайките грабливи,
нависоко във небето.
Бели пухкави вълни, ...

Хапеш устни, драскаш грубо...
Искам теб и нищо друго.
С тебе всичко ми е най...
С тебе днеска, с теб докрай.
"Любов" във чашата наливай, ...

Спя на старинно легло със пружина.
Тука възглавките са с перушина.
Няма завивчици олекотени.
Стар е юрганът и обзцветен е,
но затова пък заспивам веднага. ...

Не обичам големите компании, задушават ме, подтискат ме! Винаги ще се намери някой чародеец, къде се опитва да те омае, та ха дано те вкара в леглото си или някоя досадница - да ти изброява придобивките и любовниците си!
Странна съм! Чудя, защо съм се родила жена, може би е трябвало да съм къртица. ...

Капчукът се усмихна
с ледени капки
на цъфнал, преди всички
дървета - дрян
и въздъхна, отхвърлил ...

Таня погледна телефона си и щом видя името на Дидо изпита досада.
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...

Не спя, защото нещо трябва да ви кажа,
не е световен катаклизъм, новина.
Повярвайте, като снежинка бяла
нечакана таз мисъл закръжа.
За нещо просто, видимо и лесно, ...

Чак дотам възгордели се бяхме - ние,
човеците, с Космоса да съизмерваме
ръст-че,
докато туй вирусче тъй разлюля
ни Земята, ...