Казват,че разходката е здраве,
че вървейки ти отделяш ендорфин,
но дали наистина човекът прав е,
или по-малко умен е от някакъв делфин.
Вървя,но никъде не стигам,нищо не постигам ...

О, славни войни руски,
бихте се за нас, за свободата
против тираните турски,
смело паднахте в борбата
да спасите братята свои, ...

Тъмнина. Не. По скоро е като “зарево”. Откъде ми идват тези думи, пък? Наистина е като зарево. Около мен розовее. Къде съм? Някъде. Отдавна съм тук. Даже не помня от кога. Не, не се оплаквам. Където и да е това “тук” ми е приятно. Нито е топло, нито студено. Приятна температура. “Телесна” един вид. ...

(Посветено на самотните жени)
* * *
Пак е сама след поредната свада,
тъжна душата... Светът се разпада.
Скъсана връзка... Развръзка! Прощава! ...

Изтича времето:същински карнавал!
И сменя маските-ту свои,ту назаем дал.
А времето е кредит!И всичко е до срок...
Цял живот ни препродава времето урок!
Венеция ли?Ами хайде да ходим и до там! ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Така желая в този час
на мрак и нощни пеперуди
да сключа длани с тебе аз,
и в нас да трепнат мисли луди. ...

Алармата прониза тишината. Отворих очи! Болеше ме цялото тяло! Не ми се ставаше! Обичах да лежа полубудна, а съзнанието да се рее из фантазиите ми. Рекс излая и наруши вътрешния ми мир. Отворих едното око, усетих топлия му дъх по лицето си! Голяма привилегия е да си куче, особено ако имаш добър стоп ...

Здравей, мое минало! Реших да ти напиша писмо, но не го правя с някаква лоша умисъл, можеш да бъдеш спокойно. Нито пък с някакви лоши чувства, или в поредният опит да се върна назад при теб. Аз вече се отказах, защото което е в миналото трябва да си остане точно там. Не трябва да пречиш вече на моет ...

Аз съм в спомена прашен,
но съм и в бъдните дни!
Живея в кошмара ужасен,
но дишам и в твойте мечти...
Аз съм радост и горест, ...

Дървото, пълно със листенца.
Ти - гъсеница, гладна, озверяла.
Избираш си най-нежното, от всички.
И хапеш, здраво, сякаш не си яла.
Дървото, пълно е със орехи, ...

Търсеха топлата, туптяща стряха.
Искрящи, плахи взираха се в мрака...
Слаби в студените отливи спяха.
Чакащи, утрешния драконов крясък...
Денем преливат с хладен отблясък. ...

Внучката поиска на морето
като баба да я заведа.
Аз угаждам много на детето,
но да чака някаква файда
рожбата ми - няма как да стане ...

Понякога се будя късно нощем
с усилие приспивам демон сив.
Във празните зеници на тъгата
откривам само спомен тих.
И дреме нейде сред мъглата ...

Оглупял от своите безспирни страхове
Грешките превръщат се във зверове
Лесно ги намираш и преувеличаваш
Успехите си игнорираш и заклеймяваш
Промяната, очевидно, е задължителна ...

на всички ви мили приятели
По Земята да се скита
Пролет яка, плодовита.
В цветовете на дъгата
да е светло на душата. ...

Дълбоко пробождат ме твоите рани
и силно стяга врата ми верига.
Гасиш си цигарите в моята клада
и се криеш доволен в черупка на мида.
Давам от себе си все безвъзмездно ...

В неделя да се видим обещах. Мечтаех да пълня с тебе очите си, да нежно целувам ръцете ти, да те силно прегърна и толкоз! Щастие и ухание на лавандула! А какво нещо са обещанията, а пък как боли като ти ги изтръгне тоз, животът, как си с тебе играе и те подмята... Ей, на! Шантава работа!
Сутринта в ...

Баба Марта отново се муси.
Размятва поли и люлей дървесата.
Жена е все пак! Как да се сърдиш?
Утре с усмивка ще стопли душата.
Марта по женски мени настроение, ...

Една безкрайна утрин, огледална
и чувствата накацали в снега,
и погледът на зимата – прощален,
преди да срещне пролетна дъга.
Събуждам се, сърцето ми е чисто, ...

Първомартенско – садистична
Баба Марта бързала,
бая народ навързала,
с мартенички в гората,
висят си надолу с главата … ...

Подир фиестата на протестите,
ще пасува избирателят, ще пасува.
Как да гласува? - прегракна
от псуване.

Поиска стих с лично посвещение да напиша
Но как да го направя като духът ми погуби
За нея бях средство, не мечта за която диша
Какво биха означавали едни написани думи
На улицата излизам забил поглед в земята ...

Килията тънеше в мрак и му трябваше известно време да свикне. Единствената светлина се хвърляше от малко прозорче под тавана. Дори не можеше да си провре ръката през него. Освен това обаче и едва различимите стени, тук нямаше нищо.
- Дошъл си да се подиграваш ли? – попита тя и той чу издрънчаване на ...

Диптих: В предверието на бурята
1.Вечерта преди бурята
Всичко бе като в легенда:
вплетена в реалността,
накъдето да погледна – ...

Вървях измежду старите блокове, покрити с жълти полуразбити тухли. Всяка от тях беше на равно разстояние от другата и излъчваше характерната за материала студенина.
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали едн ...

Но щом не искаш вече стих от мен
О, как сама съм в този тъжен ден!
Духът ми стене гóрко – съкрушен.
Ерато пее в унес помрачен
и смазана от болка е почти. ...

Обичам те, когато ми се радваш.
Очите ти блестят от светлина.
Ръцете ти се втурват без умора,
да търсят нежност, сладост, топлина.
Обичам те, когато се усмихваш. ...

Окичено в бяло и червено -
племето ни нека е засмено,
нека да сме здрави, живи,
на празника да сме щастливи!
Честита Баба Марта, народе, ...

Един котак с кожухче марково „Арамани”,
напето се разхожда из селския ми двор,
не за мишки, към закопнелите котани,
хищно е отправен ловния му взор.
Ноктите наточи, на близкото дърво, ...

Откъде тази обич се стеле,
златоструйни, немирни лъчи
и препуска с конското стреме
през поля и безкрайни гори.
Тихо ляга до Дунава син ...

Има мигове вълшебни,
но пропускани от нас
сякаш, че са непотребни,
сякаш са отровен газ.
А оплакваме се после ...

Глава 22 КРИСТАЛИТЕ
На другия ден, в 7 часа сутринта дойде Али. Майкъл и Елис бяха вече готови за излизане. Шаманът ги отведе на същото място, където Майкъл беше пробвал за първи път гъбите. Али извади от раницата си малък чайник, котле и плик с храна.
- Ще останете тук до вечерта, затова ви оставям ...

С годините човек съзрява,
променя поглед, мироглед.
С годините човек съзрява
и вижда с поглед и напред.
С годините не издребнява, ...

Нали надеждата не е утеха,
защото човек сам е целта,
а сборът от всички надежди
е в общ мироглед приобщеност.
Заставени да бъдем предрешени ...