Кой ваятел листата накипри
със пастели червено-кафяви?
Есента е наметнала дрипи,
като циганка млада се хвали,
на ръката й дрънкат мъниста, ...

от
Адамово
коляно
всичко
е ...

Ей, че студ се пръкна вънка!
До вчера бях със къси гащи.
Покрай хората и времето се сбърка!
В дроба ми - сбор - бронхит и страсти.
Бели мечки бият се за одеало. ...

- Аз любимец съм на баба, тя ме глези като принц!
И в игрите ми угажда и приспива във скут любим,
ала под секрет ви казвам - мразя да ме храни тя!
Баламосва ме и “прави-струва”, а целта - да се наям,
че съм бил злояд и залък в бузата държа цял час! ...

Едно е слънцето, което
огрява нашата земя.
И две очички имам на лицето,
да гледам тази красота.
Три са моите сестрички ...

Каква е таз партомания,
таз политическа пластика?
С политика у нас всеки захвана се, -
като художествена гимнастика.
В тотална сме криза, ...

колчем небето
поглеждат — в душѝте си
него въвеждат
колчем в небето
се взират — в сърцата си ...

Отлиства календарът ден след ден
и все по-бързо времето се ниже.
Октомври се изправи срещу мен
и размаха шапката си рижа.
Поклон ми стори ничком до земята ...

Глава 40. Утерянные сказания Булгака.
*- И вот, поясню вам для приличия текущего периода, - продолжил Булгак, - скажу сказания неслыханно и нечаянно случившиеся.
- А не много ли для одной такой головы как твоя? – спросил кто-то.
Булгак же нёс своё назначение, потому только съёжился:
«Было одно забро ...

Работата потръгна, къде с прословутото една крачка напред-две крачки назад,..
не бе обратното, иначе как ще стигнеш, та две крачки напред-една крачка назад.
Фондация '' Елинико'' където работех, беше конгломерат от дейности,.. от музеи, изложнени зали и
концерти до интернет доставчик...След лятната ...

Паметникът на Съветската армия в София фокусира в себе си непримиримо противоречиви отношения, от декларации, че трябва да бъде махнат, до енергични протести срещу подобни начинания от страна на Русия.
А защо пък да не го оставим? Да го почистим и след това да разположим в алеите покрай него две гру ...

За нея ти мое море отново се вълнуваш,
изпращаш свойте вълни да я намерят.
За младото момиче още ти бленуваш,
и вълните ти са тъжни сякаш треперят.
И синьото небе над тебе отново плаче, ...

Облачно е. Вали и е студено,
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети, ...

Вятър силен, вятър иде.
С дъх на мухъл, свещи и камбана.
В празни църкви, тайни одаички
Пелена се спуска
влага очертана. ...

Липсва ми, миризмата на цигари
И болката в гърдите се засилва
Само спомени за нас, които скоро ще изчезнат
Животът ми не означава толкова много за мен
И така, какъв е смисълът от тази катастрофа? ...

Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев, ...

ЕСЕННА РАВНОСМЕТКА
Започвам рани да броя –
такъв сезон е есента ми.
Там, дето никнеха цветя –
пожар е минал вчера рано. ...

Откакто севернякът пак повя
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса ...

Отлетя любовта
Отлетяха мечтите,
отлетя любовта,
затаена в гърдите,
ме измъчва тъга. ...

Господ от облака се надвесил
да гледа старата грешна земя.
И което е още по-интересно,
видя ме и ме позна.
Вика ми: ...

Нежна теменужена нощ се спускаше над родопското село. Всичко беше побеляло от сняг. В кръчмата на бай Йордо беше шумно и задимено. Около една дървена маса маса бяха насядали на сладък мухабет младежите от селото, пийваха от червеното вино и пушеха свити цигари от собствения си тютюн. С изпразване на ...

Живях. Умрях. Отидох в Ада.
И ме посрещна Дяволът на прага.
- Ти не си за тука бре, човече!
Сгрешил си! - троснато ми рече.
Да не би изведнъж да си забравил, ...

Игрището пустееше.Но странно!Движение се усещаше навсякъде.Вятърът,листата /на дърветата/ и слънцето в симбиоза, създаваха впечатляваща картина на танцуващи сенки по мокрия асфалт.
Наближаваше часът на срещата.Този път,хлапето настоя да се видят.Пристигна на уреченото място по-рано. Бе почти сигурен ...

Очите са прозореца
оправдание за гниещите птици,
които с физиката спореха
и блъскаха се право във зениците.
Не съм виновен за смъртта им! ...

Самотен остров сред морето…
Протяжно времето тече,
препъва се и тежко крета
и като спомен ме влече.
Неистово през зъби стискам ...

на чичо
Помня Спешното и дъжд.
Помня притеснени хора.
Помня разтревожен мъж
и линейките на двора ...

В пропаст се губи път,
ще свърши моята роля,
не искам аз от теб плът,
да ме помниш те моля!
Нека да те благослови Бог, ...

Отидохме с дядо..
Ако нямаше гръцка телевизия, не можеш разбра, че си в Гърция..
Баща й работил в Кавала, в някаква фабрика, а бабата и майка й се грижеха за стопанството,
мустакатият дядо уж помагаше за животните. Сложиха набързо нещо за ядене, заприказваха се
за живота преди и сега... ...

... И вече си извън деня,
и в себе си - почти щастлива.
Жена ми приготвя супа от коприва,
по рецепта за пролетно подсилване.
Асистира с прилежание ...

И по-точно – над термините…
Гледам табела: „Фризьорски услуги“. Услуги… Но услугата е помощ от някого – безкористна. А за тия фризьорски „услуги“ се плаща /което е нормално – полага се труд, отива време. Не за дейността става дума, а за названието/. Тоест – плащаш, ама ти броят услуга?
Услуги вършел ...

Не бих оставил любовта сама...
Макар и тялом аз да съм в тъма
в душата моя все ще свети тя.
Знам, бъдещето си ще посветя
на най- жадуваната си мечта. ...

Отзад напред, се чудя, ако почнеш
животът по-по-лесно ли изглежда?!
И вместо люляк – шушлякови нощи,
паничка време, вятърна надежда.
Как има нещо мило и прикотква ...

А сега ви представям моя най, най-любим стих!
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
"Маме, не чакай днес твойто хлапе!" ...