Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.
През лятото ме изгори ...

Аз казвам, че забравила съм те отдавна
И нежността идваща с твоя глас,
С прегръдките и ласките, с усещането
Че съм си в нас.
Но в сърцето си аз още се надявам, ...

Ще можеш ли да ме изтриеш
съвсем от мисълта си ти?
Къде самичка ще се скриеш
без радост, обич и мечти?
След " Сбогом! " , " Свърши се! " , " Прости! " ...

Танцувам! Да! Танцувам там, на покрива,
където други няма.
Сама танцувам и прегръщам порива
на илюзорен сън - измама.
Под онзи свод, обсипан с хиляди звезди, ...

Недей да вярваш в сънищата – знай че,
съновникът – самотник го е писал.
Измамата се свива, на кравайче
и замъглява ясната ти мисъл.
Недей да слушаш напевите стари ...

Не мога да повярвам, че си тръгна.
За този тъжен миг не бях готов.
Раздялата надеждата изтръгна
и плаче тихо моята любов.
Безжалостен е залезът... Покров ...

РАЗПОЗНАВАНЕ
Автор: Гордана Радованович, Босна и Херцеговина
Водопад от бяла светлина,
с широко отворени
далечноизточни врати, ...

Измолих те. Не питай с устни как слепих,
фотоните от мрак разбити на Всемира.
Изписах небесата, нощни – всеки стих,
една звезда, що закарфичена умира.
Боля до смърт, но ето – някак преживях, ...

Старият полковник със задоволство отбеляза, че дъщеря му днес влиза в апартамента със сложена маска. Явно пред входната врата е спряла, нагласила я и тогава чак отключила.
Но не каза нищо. Защо да я хвали, когато тя просто изпълнява задълженията си? А те са ясни – безпрекословно подчинение на всяко ...

Миг от злато, топло лято,
бриз, с горещи длани.
Сребърното звездно ято –
пиленца събрани.
В тъмнината, край Луната – ...

Усмихвам се - защо пък не?
До мене е Любимата жена!
Какво му трябва на едно сърце?
Ми, мисля, стига си му Любовта!
Така ли е, или пък да? ...

Можете ли да намерите 29 цели числа, нито едно от които не се дели на 3 и такива, че сборът от квадратите им е квадрат на цяло число?

Ела пред здрач, тогава болката заспива,
звезди прелитат – мракът е чудесен.
Тогава съм добра и мъркам обичливо
и мека съм и топла – просто есен.
Ела пред здрач, в косите царевична свила, ...

Изгря златно слънце, светна в житата,
Румяна прибра се със пълни менци,
омеси хляб, докато втаса,
помете двора, коса си сплете.
Стоян изведе на паша стадата, ...

Редя и пренареждам…
Оживяват вещите в ръцете ми.
Мислите ми тънка прежда,
редят се в спомени изплетени.
Заключил скринът свойта тайна, ...

Днес не ми се рисува,
не ми се и пише.
Август още лудува
и във огнено диша.
Пеят птиците вън ...

Светът днес бленува любов
сам още не знаещ какво е,
изгарящо чувство, порив ли, зов
проблем ли е, или главоболие
Мисли си, че е море... ...

С осветената си брада,
старец хваща за миг гънка от светлината
в ръката си и тя потъва, слиза надолу,
при мечето с фенера.
Лисицата я прескача, ...

Плача, че сме разграден двор,
че много бандити не са в затвор,
че с престъпления става се богат,
че всеки прост циничен гад,
лишен от скрупули и морал, ...

Една огромна мида
тази нощ
въртя фокстрот в корема ми объркан.
Дали от прекалено
дълъг пост ...

Кога се уморих от този свят?
Така и не разбрах, но ми е тъжно.
Сред лято лицемерия валят
и маски, като някаква си длъжност.
Кога израсна на сърцето трън? ...

Вълшебница желая да бъда – запленена,
от тайнствените дебри на бурите човешки.
От облаци и вятър – в потоци озарени –
от бури да извайвам сълзи на грях и нежност.
На времето в забрава желая да оставя ...

За седмица два доктората / „доктората“?/ бяха поставени – меко казано – под съмнение. Да, отдавна се съмняваме, нещо повече – убедени сме, в измамите и фалша на множеството „професори“, „доктори“, „академици“ от какви ли не псевдонаучни и учебни заведения. Отдавна подминаваме като авторитети хора, т ...

Най-накрая и аз се обзаведох с дядо,. дядо ама огромен като мечка, само дето не ръмжеше...а гледаше кротко,.. замечтан някъде...
Много рядко ходехме на гости при него, живееше в някакво село, както мама казваше, забравено от бога и от управниците...Селото уж близо до областен град, но не беше оживен ...

Отвори очи при поредния силен трус на камиона. Шофьорът го погледна ухилено, изкозирува с ръка и изрева: „Калимера, кирие! Като не получи отговор продължи да си припява съвместно със Ставрос Ливикос звучащ от въртящия се диск, поклащайки в такт с музиката едрото си тяло.
Слънцето блесна немилостиво ...

Мълчеше тъжно Родопа планина. Сутрин лениво се гушеше в гънките на мъглата. Сякаш не искаше да погледне там долу, в равнината. Вятърът разнасяше миризмата от мъртвите тела на непогребаните батакчани. Хората се страхуваха да се доближат до унищоженото селце, сгушено в котловината. Някои семейства от ...