Казват, че душата не боли,
напротив, може и да плаче,
не с кристали, с кървави сълзи,
във ден от мъката затлачен.
Защото има право на това, ...

Мечта, събрана в кутия,
не мога вечно да я крия!
Не мога, няма и не искам!
Не мога повече да я потискам!
Мечта, приличаща на нея, ...

Глава 33. Пророки.
*- Входить в зал Пророков это безумие, - испуганно говорил Первоход, - тут столько выдающихся зачинателей мирового порядка, и каждый недосягаем в божественном прозрении. Как только вдохнём ниспосланиями этого зала, тут же почувствуем изменения, сторонние ясновидящие могут разгадат ...

Всеки уж за щастие мечтае.
Търси го където се досети.
То наоколо край нас витае.
Вчера бе в листата на дърветата.
В люляка живееше за кратко, ...

No energy in me remain,
Is only darkness all around;
My sorrow vanish in a pit of pain -
The key to light was never found.
A vile whisper in the brain ...

Снимка, лице..
Нямам сърце.
Водя борба.
Запалвам,
Изчаквам. ...

Отново нямам избор и оставам!
А, толкова тежат ми ваще кръстове!
Не ми достигат сили да се защитавам
и не мога да пасна във дупка на плъхове.
Кръвта вода не става, знам, ...

Лети самолетче, лети,
отнесено от вятъра хвърчи,
украсено в чудни цветове,
в хоризонта на безкрайното небе.
Гонят те неспирно хиляди деца, ...

Гледам те със звездите вечер,
когато сърцето ми по теб заплака.
Една-единствена си ти,
лек нюанс от небесата.
Обичам те във всяка мисъл, ...

Ноќеска сонив нешто,
замисли целото небо
го собираше во собата.
Во касичката за штедење
имаше само прокоцкани денови. ...

Гласът на Ангела
(На Ваня Костова)
С иконата на Св.Иван Рилски в ръка,
покланяш се и пееш твоите песни.
С усмивка пееш извират мелодии от душа, ...

Ти разтваряш две длани и топлото,
като слънчева мрежа привлича.
Вън пред прага, лъжите и воплите,
в светли съ̀лзи от мен се оттичат.
И проблясват усмихнати чашите, ...

Ivan ... ръцете ми държаха шалове, от ония тънки и ефирни на пръв поглед, които приличат на змия, пълзяща по пясъците на Сахара ... Ноздрите ти потръпваха и вдишваха въздуха изпълнен с напрегната непредвидимост и тишина ... в сумрака на стаята зениците ти бяха разширени, финните мускулчета на лицето ...

Виж, детенце как красива
идва топла лятна нощ.
Месечинката пришива,
рой звездици, пълен кош.
Принцът малък, там, отгоре ...

/на моята внучка/
Мила, приказно момиче,
чипоносчице една,
клетвено сега се вричам
в ненагледна ти душа. ...

И в това, дъждовно лято,
Гошко, бързо се реши
да пътува в необята
към далечните звезди!
Почна щанги да тренира ...

работа - автобус - прозорец - рози - Розата - коментар - продължение - Жасмин - Аладин - анимация - дете - име - Мила - Love.net - Confessa - Ди - Restart my love - ново видео
Странно нещо е съзнанието и асоциациите, които прави. От досадно задължение до нов проект, в който да потънеш.

Трябва ми някой. Да бъде сърцат.
Да бъде добър, да бъде човечен.
Дори да е стар, дори да е млад,
дори да е смъртен, дори да е вечен
Трябва ми нещо. Да бъде различно. ...

- Припомни ми, мъниче ти, как се лети!
С теб летях аз насън и наяве.
Самолетчета правех от всички мечти
и е смешно, че днес съм забравила.
Две искрящи очички отправиха взор, ...

Съвземи се от стреса момиче.
На живота не гледай сурово.
Ако той те все още обича,
с пролетта ще се върне отново.
С красота си от Бог надарена, ...

ТЯ: Простете, отче! Много ме е срам!
От где да почна просто аз не знам!
СВЕЩЕНИКЪТ: Бъдете смела! Няма никой друг
да чуе откровението тук!
ТЯ: С години Графът мой не ме поглежда! ...

Усещам, всъщност ти ще си отидеш,
след всяка моя болка и оставане.
Внезапно си сърдита от обида
и ставам непознат до разминаване...
Тогава ни очаква затъмнение. ...

Пресича многословието през три недели. А езикът пада гръмко на земята сдъвкан и подут. Позачуди се собственикът и без да иска, може и нарочно, го потъпква, а онзи величествено продължава, като окрилен, да вирее сред бактерии и други. Оглежда се, сам е и пелтечи за внимание от пъстрите цветя, надявай ...

Глътка въздух, глътка детски смях,
разнася се ухание на детски мечти.
Бродя из поляни с пръст от детските белѝ
и дървета от детските фантазии.
Поемам си въздух и потапям глава в ...

Здравей, душа.
Пулсираш до безкрайност...
Събираш всички трепети и липси...
Да се изграждаш силна...
сърцата... вдъхновена... ...

Вали от небесно царство
злато прокобно и очи на
слепци с жезъл остър пробожда.
Боде и боде навътре
доде ненаситно прогледне. ...

Плодовете не зреят
във сезон на цъфтежи.
Всяко нещо си има мига.
Двама с тебе живеем
и се смеем с надежда ...

Колко смелост ни трябва,
колко нощи, колко дни?
Да отсеем жито от плява,
да открием верни следи.
Колко пътища трябва да минем, ...

Мое мило прекрасно дете,
ти ме учиш отново на святост.
Ще попивам когато растеш,
как изграждаш любов във душата.
Ти порастваш и в твойте очи, ...

Прости ми,
че обърках тротоара.
Трябваше набързо там да те подмина,
а после бързичко да те забравя.
Прости ми, ...

Вдигнах поглед към небето
и на облачето бяло
се провикнах към ушето,
стресна се, че бе заспало:
"Хей, приятелче крилато, ...

- Нашият народ има свой ангел – хранител. С чувство за хумор. Черен хумор...
- Не е ли политкоректно нефтът вече да се нарича не черно злато, а афрозлато?
- А дебелите – хоризонтално ориентирани хора...
- Пък как ще звучи мръсната дума „проститутка”... Колко по-красиво ще е – жертва на обстоятелства ...

Шуберт
Събирам зной за влюбени цигулки
от знойната тъга на серенадите.
Нощта е танц с пастирка на светулки
от чезнещите сенки на ливадите. ...

Хубав е животът – цветен!
Свежо времето – след дъжд.
Завали, но после светне
лъч във цъфналата ръж.
Дивите цветя ме викат ...

Остана ми глътка вода
а не се вижда краят
на пустинята...
Жадуван оазис -
дали ще открия! ...

/В памет на родителите ми /
Сутринта с моята кола отивам до хотела , настаних се във фоайето - барче срещу асансьорите,..
моя практика е да се явявам на каквато и да е среща 5-10 минути преди уговореното време, тъкмо ще имам време да огледам обстановката, пък и не е културно да закъснявам и да ме ча ...

Георг Мюлер (1805 – 1898 г.)
На 9 март 1898 г. 93-годишният Георг Мюлер най-сетне приема предложението на Джим Райт да получи помощ при сутрешното си обличане. Той поглежда зет си с благодарност за неговите грижа и вярност и тихо обещава: „Утре, Джим. Изпрати ми помощник утре.” Това утре за Георг об ...

Няма да се оплаквам повече.
Всичко, пито – платено. Точка.
Ще посипя с пепел и тая обич.
(От твоята, че още горя впрочем.)
Ще си взема на рамо болката ...

Злочеста бродих дълго в пущинака
и ровех се в душевните коптори.
Но ето че на столчето трикрако
поседнах да почина от умора.
И гледам залеза как е разбридал ...