Пролетното цъфтене го натъжи, защото знаеше, че тази красота е мимолетна и следователно обречена. Отдавна беше свикнал с констатацията, че от срещата с красивото остава чувството за смърт. Остава като ударите на камбана в безкрайна и здрачена степ...и тези черни ивици в стените, крадящи погледа като ...

Но няма кой да се завърне
и тъжна майка да прегърне.
Очите в сълзи пак облени,
до късни нощи на колене,
единствен Бог във тъмнината, ...

Притихнала в нощта до мен.
Тихо сгушила се във прегръдка нежна.
Ти спиш спокойно своя сън.
Докато погледът ми цяла те оглежда.
И в този миг на тишина и нежност. ...

Малко ли, много ли,
бързо ли, бавно ли.
Късно ли, рано
или насън.
Плитко, дълбоко ...

Наясно бях, че ще си идеш.
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!
Наля очите ми с олово, ...

Не искам повече да те намирам.
Веднъж те познах и сгреших.
Сега те търся в хиляди лица.
И все не си ти, не си ти, не си...
Не искам повече да те намирам. ...

Не искам да съм част от нищо,
а да бъда ЦЯЛО.
И искам да разпаля пак,
каквото в мен е тляло.
Не ми е нужна половинка, ...

Златно цветенце напето
как се взира във небето!
Просторът дръзко го зове,
мечтаеше си за криле,
във небесни висоти ...

В крайна сметка Дарвин беше прав, но днес маймуните ги мързи да се превърнат в хора...
Само да напомня на хората, които непрекъснато ги пере тока, че това е социална мрежа, а не електроразпределителна.
Седя, седя, че като започна да мисля и си викам:
Що просто не си седях?
Човек и добре да живее, ка ...

-Какво искаш от мен?
-Искам да ми кажеш, че ме обичаш, и че никога не си спирала да ме обичаш. Че това е една от онези невъзможни любови, в които двама души умират един за друг, но не могат да бъдат заедно. Че никога няма да ме забравиш.. мен и онова, което имахме, и макар че не можем да бъдем заедн ...

Колко жалко за хората, които
пият до дъно от вече отпито
и очакват внезапно
нещо да се промени,
докато друго усещане ...

Времето*...
(поема)
*Матрицата: „Пространство-Време”
са две части на едно и също нещо. Те са създадени
преди 13.8 млрд. години от Големият взрив. ...

Пролетта приижда млада и зелена,
а след нея лято зрее вече в мене,
искам да го пусна още днес да грее,
плуващо в морето, шумно да се смее.
Искам лято с гребен от вълни златисти ...

Веднъж я видях много странно облечена – с лек ленен панталон, обувки – по средата между маратонки и модерните днес летни ботуши, блузката беше що-годе прилична, ако изключим копчетата – обли и подути като изкуствени устни, леко провиснали и висящи на конци с различен цвят; очевидно бяха зашивани едн ...

Старият кей
Връхлитаща буря сгъстява бои́те,
стремителен вятър се носи с кураж,
финесъс на залеза – о́ще водите
разпалва, но гасне във мрачен мираж... ...

Пролет, Пролет в Небето -
истинска, неотразима,
а на Земята - Януарска е Зима.
Развява Просторът най-яркия флаг:
кобалтово-синьо, ...

Извъртя се първата година от смъртта на Атанас.
Христо позаякна,източи се,но Райна не го остави,в двора имаше още работа за мъжки рамене.Той ореше и лозето, докато наесен след беритбата на гроздето им взеха в новия кооператив и този последен парцел на полето.
Ицата имаше възможност да избира:или да ...

Народът гръб превива, плаче,
на надеждата само се опира.
В живота си тъжен, невзрачен
опитва се изход да намира.
Искат утре да му сложат хомота, ...

От другите пак съм различна,
а аз си оставам все същата.
За някои съм дори двулична.
Да се радват, че не са ми в къщата.
Живея със всякякви глухи. ...

Намерих си сърце на пътя,
захвърлила го беше ти,
от несполуки толкоз пъти
във него вярата изгу̀би.
Не веднъж излъгана остана ...

Стигнах онзи предел,
където мразът пари,
трапчинките ми са застинали,
мислите – безпощадни
и мълчанието е толкова красноречиво, ...

Предупреждение #1: Не обещавам, че няма да има продължения. Все пак каква сага ще е от половин страница?
Предупреждение #2: Моля, върлите кулинари и почитатели на пастата да НЕ четат, че ще се хванат за главата!
​​​​​​Предупреждение #3: Аааабеее, аз кво съм захванала да ви предупреждавам? Я четете! ...

В пристанището корабчета спират,
големи, малки в пъстри цветове,
очите ми в синьото си взират,
облечен в аромата на море …
И вятърът в забързан ритъм – ...

Адресирано до ...Добротата
Здравей, измина много време...търсих,чаках ...и все още се надявам! Защо така се скри, избледня като тъничка нишка, изплетена паяжинка върху покрито от пролетната роса цветно листо...Дните минават в галоп...хората се преливат в шарени тълпи от забързана тревожност...Светът ...

с това — че дава —
се обогатява и
се причестява

Не търси любов, когато не желаят,
А просто поогледай се в страни
Да, боли, но може би това е
Сила , за да продължиш.
Виждаш ли онези двама, ...

очи — надникни
в техните глъбини и
им в миг пристани

Оливия чу, че душът спира . Остави телефона на Джон и излезе бързо от стаята. Спря се пред входната врата отвън. Беше много объркана от видяното. Кипеше…
Как може…той да я прави на глупачка…
Отиде в павилиона до къщата. Извади цигарите си от чантата и всмукна жадно. Не можеше да повярва, че Джон я м ...

На попрището жизнено в средата
оказах се и аз като Алигиери
и все по-неспокойна е душата,
че истината тъй и не намери.
Със свещ в ръка човека търсих ...

едно е по правило
а друго
необходимо

Фати се среща със Сикспа
Боди ги въртеше и двете. Това беше вечният любовен триъгълник. Една седмица се потеше за Сикспа. А после три седмици клонеше към Фати. С нея беше все пак от години. Някак си навика продължаваше да натежава натам. А Сикспа беше новата му страст. Толкова много я желаеше, но вс ...

Актуално парче за днешният ден, по текст на Радой Ралин!
https://www.youtube.com/watch?v=-Cmd2aAF7D0&t=27s

Обичам да се губя
в гъстата гора
на целувките ти,
в храсталаците на илюзиите,
под сенките на истините. ...

СЪЛЗИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
(Превод от босненски)
Сълзите на Слънцето падат на Земята
от златния свод.
Къде ли отиват тази сутрин, ...

"Бракът е сериозно нещо. И адът също."
Филип Пулман
Не я харесвах, никога не съм я харесвала, затова и не можах да я нарека „майко“. Винаги ме гледаше с презрителна усмивка, защото не бях достойна за сина ѝ . Не, че той беше по-успял, четиридесет и две годишен застаряващ чаровник с един неуспешен бр ...

И времената се менят,
и нрави.
И думите понякога мълчат,
а истините... бързо се забравят...
И после се откриват пак ...

Южнякът хукна полудял,
тревата къдри, на вълни.
Пропръхна зимната печал
и нов живот навред кълни.
синее се навред синчец, ...

Избори – Денят на живите мъртви…
хххх
Макаренко превъзпитавал като поверявал на крадците да ръководят финансите на колонията.
У нас дават на мошениците да броят бюлетините…
хххх ...

Температурата се смъкна внезапно под нулата, след няколко топли дни и цветето, което цяла зима бях държал у дома, а преди два дена извадих навън, измръзна и умря. Първоаприлска шега.
Рано през пролетта улиците са пълни с дупки. Един път уцелих една, докато карах с 40 км/час и ченето ми щеше да падне ...