БОРБА
Най-
страшна
борба е
да се борят ...

От ъгъла на тъмната си стряха,
пролази паяк кръстоносец,
а пеперудите ми кротко спяха,
накацали по тихия прозорец.
Красиви, пъстри, живи от ветреца, ...

"Просто, тази импресия-. "аз и ти, ти и аз"- Иринакис 🌹
Септември значи дъжд. И самота.
Нощта се приближава - цяла в черно.
Кажи ми - ти отрече ли брега,
по струните на пясъчната нежност? ...

canciones
(la versión española de “Per le strade una canzone”)
-----------------------------------------------------------------------------------------
Ерос Рамацоти & Луис Фонси - ... по улиците песните...
(испанската версия на „... по улиците една песен...”) ...

Плахо душата си разсъбличам
и захвърлям греховете човешки.
Далеко е Рая, Ада отричам…
отказах се от крилете лудешки.
По небесните слънчеви сенокоси, ...

Вярно ли е, че:
ако сборът на 6 положителни числа е 8, то произведението им е по-малко от 8 ?
П.П. Не бива да се подвеждате от мисълта, че и шестте числа са цели. Такова ограничение не е наложено по условие. Числата са най-общо реални и положителни.

До юга остава още миг…
Само още две мили
Само още две стъпки.
Само два сантиметра свободно падане.
Само два сантиметра летеж... ...

Стрели във мен изстреля - сто -
безспирно Ерос с луд копнеж
и моето сърце... о, то
прилича днес на таралеж.
Попитах го: " Защо, кажи, ...

Изпратихме двайста година
без сняг, без радост, а с мъка,
заклещени във карантина,
в очакването за разлъка!
Войната си върви, не спира ...

Глава 22. Иран.
- *Я смотрю на свет письменной истории, а там ничего нет, - возмутился Сущий, - и кто эти опыленные несуществующими дорогами люди, они что-то слишком долго идут, на целое столетие растянулся людской рой. Часто ломаются телеги, крытые шкурами рундуки посажены на катящиеся сплошные кол ...

Не искам безнадеждно да си лягам
и кротък, да работя всеки ден,
ръка за милостиня да протягам
и моят дух да бъде унижен.
Не мога да съм част от карнавала. ...

Една баба изгубила ченето си.
Боже, какво ще правя като свърша с фелациото? - тревожно си помислила тя.

- Как го търпиш? – попита замислено моят колега, загледан в облаците над нас.
Снегът вече ни беше покрил и двамата със снежинки, направо приличахме на снежни човеци. Какво пък, не ми пукаше. Нека да вали! Когато вали сняг е по-празнично. А на нас двамата с него ни оставаше само да се радваме на пада ...

Пътят покрай крепостната стена напоследък бе неприятен. Мануел се стараеше да го избягва. Откъм западната кула често долитаха писъци, от които човек нямаше как да не настръхне. Селяните говореха, че някаква вещица е извършила престъпление и затова я измъчват. Мануел не ги разбираше тези работи, но м ...

Все говорят за тебе, че няма те,
да, но как на света са се пръкнали?
Ти щурче си, на Бога на рамото
и светулка в косите, по мръкнало.
И боли те от злост, присмехулната, ...

Разговор с брат ми – живее в Холандия
за България
коя е нашата, коя е вашата
общ разговор – така въобще
Разбираме – друга е нашата, непозната и няма я в пресата ...

Нощта над мен ще се спуска
и ето - страх ме е от мрака.
Надеждата ме напуска
и отчаяна душа заплака.
В мен расте тревога, ...

Захладнява вече навън.
И лятото виждам, че си отива.
Всичко бавно отмива се, сън.
Усеща се нотка горчива...
Поглеждам назад с плаха надежда, ...

Днес съм залезна. Призрачно розова.
Леко облачна с капка безсъние.
Пише вятърът делнично в проза
по дърветата. А небето бездънно е –
ще се срути по къщите слхупени. ...

Консултирах се с Лу кога е най – удобното време да започна, главата ме болеше от безкрайните варианти, подходи, думи и жестове. Поставих се в няколко роли, проиграх няколко варианта – нищо не пасваше в ситуацията. Всъщност основният метод в такива случаи беше не пряката атака с някаква си моя реално ...

Отиваш ли си? Времето дойде,
когато трябва да си кажем – Сбогом!
Поемаш сам, но знаеш ли къде?
Аз нищо повече да дам не мога.
Един от нас – без повод, замълча. ...

Пелинено нагарча този хляб-
и хем горчи, а всъщност ми е нужен.
Това, че дишам, значи ли, че аз
живея? Или само съществувам?
Оглеждам се - и всички са така, ...

На дъното на моето мълчание
потъналите Истини блестят
до котвата на неизказано признание,
останало без име и без път.
Не питай, просто пак ме целуни. ...

Често хората се притесняват да правят нещата които искат, да носят дрехите които им харесват, да слушат музиката която им допада просто, защото се притесняват от това да бъдат отхвърлени от останалите и не си дават сметка че в един момент губят самоличността си. В момента в който спреш да слушаш себ ...

Вече, застана ли пред огледало,
виждам - пораснах. Сияе то цяло!
Мама работи, но не е на смени.
Време прекарва тя повече с мене
и за момчето си грижи полага. ...

На стената старото ми огледало стои,
сегашното отражение от детството дели.
Поглеждам го виждам онова момче,
един посребрял мъж с душата на дете.
Там си седи на стената от някога, ...

Няма връщане назад,
кога студа скове ни,
а душата ни се скрие
зад небесните завеси.
Гледаме с ужас и ...

Хората ли? Сган нечистоплътна!
Утайка. Нищо с мания за величие.
Душата ли? Една измислица безплътна.
Любов? Синоним на двуличие!
Сърце? Парче месо превърнато във мит! ...

Зорница/Фирдос
- Зорница… Зорница, чувате ли ме? – Чу тя непознат глас. – Зорница, отворете очи, ако ме чувате.
Тя се опитваше не само да отвори очи, но и да раздвижи краката си. Трябваше да бяга, да спаси живота си, но не можеше да помръдне, сякаш беше в ступор. Всичко я болеше. Болката бе толкова ...

Тризнаците
Живот, Смърт, Кама, Фирдос и Акаш излязоха през големите порти на Божественото училище и се озоваха в началото на Тъмния тунел. Трите души бяха наясно какво предстои. Фирдос и Акаш вече многократно бяха преминавали през този процес, а Кама беше чел и чувал за него. Всяка душа, прераждаща ...

Великото Отвъдно
Сурва и Чандра бяха деца, родени от Светлината. Двамата бяха влюбени, въпреки че по нищо не изглеждаше да имат общи черти или дори интереси. Сурва беше висок, силен, рус, с тъмна кожа и много самоуверен. Чандра пък - нисичка, тъмнокоса, бяла, тиха и скромна. В днешно време някой би ...

"За вида на летящите хора"
Изглеждат ни нематериални,
за разумът ни ирационални,
но при среща с тях душата ни бленува,
поне усещането за летене ...

Суетата обича всички хора
и не подминава ни един,
тя пълзи през тях и няма умора -
спохожда всяка госпожа и господин.
Тя обича да я хвалят, ...

два пътя се вият напред
скрити от гъста мъгла
часовник тиктака зловещо зад мен
кънти наблизо тънкият му глас
вече няма земя под краката ...

Следващият ден беше ... пълен с емоции. Посетихме Ани в спалнята й, Все така опакована, лицето й излъчваше спокойствие, а датчикът на ревера на костюма и показваше две чертички, имаше още време. Порази ме розовото – беше навсякъде – завивки, креват, стени, кукли. Единствено плакатът на стената с лик ...