Нощ. Море Звезди.Копнежи.
Призрачно. Лъчисто. Свежо.
Самотен бряг. Ята. Китара.
Прегръдка. И сърцето проговаря.
Видения. Галактики. Безкрайност. ...

Щабквартира на армията, столица на Воргенас-Сезара, около три месеца след падането на Либертия под воргенаска власт
Еленик
– Кажи ми, кой си ти?
– Ние сме отряд тета сто и осемнадесет, бе це. Група тактически дронове от ново поколение, създадени с цел проникване на вражеска територия и унищожаване н ...

Очи в очи - зовяща нежност...
Душа в душа се отразява.
Вселени две в една безбрежност -
очи в очи - зовяща нежност...
И Любовта е неизбежност, ...

Гола, пролетна зора,
с бисери живи ми гали очите,
със свежест и ласка доказва, че Бог е жена
и има ли вяра с Любов изпълват се дните!

Вечност
Споря често с любовта:
Вечността ѝ за какво е –
и не е ли суета
тя да бъде само моя!... ...

Пресякоха се погледите ни в далечината
и там - от хоризонта - огнен стълб
разтърси грива вертикално над земята,
но не достигна литналия в небесата гълъб.
О, гълъбе, как винаги неспирно ни разкайваш, ...

Толкова проблеми има днес,
защо са долни, кални мнозина,
защо вместо възход и прогрес -
все повече затъва нашата родина?
Земята е богата, плодородна, ...

Ухан, Свят Гама, 13 февруари, 2020 г.
В кабинета на инспектор Фън времето като че ли беше спряло. Нищо не се беше променило от последния им разговор. Все същите металносиви мебели и грапави бели стени, имитация на тухли; с китайското знаме над мекото кожено кресло; семплото желязно бюро, с празен пе ...

Забранена!...Чиста!...Далечна!
Звук дързък от ритъм сърдечен!
Болезнена!...Сладка!...Горчива!
Зряла!.....Тайна!....Фалшива!
Мечтана!...Истинска!...Красива! ...

Ярко слънце, къс небе,
дъжд от облак изцеден.
И объркан с ветрове,
със звездички украсен.
Стана чуден пандишпан! ...

Повява вятърът с криле
и носи спомени на тях.
От локва на последен сняг
наднича мъничко дете.
С пораснали крачета ...

Роса и Слънце, Слънце и роса…
Светът навън е скучен и суров.
Забравих мрачните си небеса,
когато смисъла видях – любов...
Сънливи сме. На двора две врабчета ...

3.
- Мога да поговоря с камериерката, ако имате представа коя е тя – заяви Френцов.
- Да, приятели ми посочиха жената, която ми е поръчала такси. Виждал съм я и преди.
- Обаче наистина бих желал да чуя разказите на младоженеца и останалите гости. Само че нямам представа как да се случи това, без да ...

През годините в сърцето приютена
светъл дом изгражда любовта,
вратата му за тебе отредена,
влезна пръв, остани със вечността!
Бъди искра в огнището горяща, ...

Ще цъфне някой ден леската
и жилавите млади клони
ще натежат не от ресите -
от сълзи на презряла пролет.
Не тръгва още севернякът, ...

Ела при мен, не се плаши,
аз имам нещо да ти дам.
Не са дворци, не са пари.
Ела при мен аз пак съм сам.
От дълго време, много дни ...

Не знам дали е ужас или болка.
Не мога да опиша как се чувствам.
Сърцето ми ме пита: "Още колко
от пулса ми се ражда безразсъдство?"
Мълчи оная ябълка изгнила ...

Спънах се някак си,
чудото чаках си,
а ми приложиха хватка.
Спънах се в нищото
и сред кълчищата, ...

Ах, да можех само с длани
Питам се, но откъде ли
взе се този плам у мен,
в мойта гръд се той засели,
хвърли ме в тъмничен плен... ...

Тъгата ми дали се отразява
и в твоите очи, щом си далече?
Когато мен до теб ме няма,
дали поплакваш си потайно вечер?
Защо ли питам? Знам, че е така - ...

Глава 2
Засада
В стария замък Чамбра в Западна Каталия беше по-оживено от обичайно. Този стар замък, отдавна забравен от всички, сега служеше като база за операции. Криптографите работиха усърдно за разшифроването на информацията в документите, откраднати от Вастилия. Всяка информация им беше нужна, ...

Над полята,над гората,до селата
птици долетяха.
По клонаци,по върбаци, тези пъргави юнаци
гнезда завъртяха.
Във горите,в долчинките,денем,вечер, под звездите ...

Смаляват се дните ми
капчуци пролетни
ледунките стопили.

Виновникът се казва Пролет
за всяка жива твар,
да получи крила за полет,
да търси любов и другар.
Две лястовички под стрехата ...

Тъмнината ги поглъщаше, димът и миризмата на потни тела желаещи близост придаваше усещане за още по-задушевна обстановка. Алкохолът си казваше думата и хората ставаха все по жадни. Гърлата им изгаряха, но не за вода, не, те жадуваха страст. Жените мятаха съблазнителни погледи на този и онзи и се над ...

Глава 4, част 1
Не винаги мойрите решават...
Касиан спря пред огромната сграда и погледна нагоре, където върхът й се губеше в облаците. Въздъхна и се настрои психически за предстоящата среща. Премина през фоайето, качи се на асансьора и въведе специалния код на контролното табло. Там, където отиваше ...