не оцени се
саможертвата на Бог
и пак сгреши се —
Боже Господи — Любов
Ти — Който си — върни Се

Мили Боже, знам, че ме обичаш...
Цял живот ме носиш на ръце.
От главата косъм не е паднал,
но на ризката си днеска имам петънце.
Шегички с мене ли си правиш? ...

Ирник
Защо се раждаме и защо въобще съществуваме? Вероятно хората изпаднали в най-дълбоката дупка на отчаянието си започват да се замислят над въпроси като тези. Сигурно си мислят, че не съществува по-силна болка от тяхната, че щом като им се случват тъй ужасни неща са прокълнати или пък просто им л ...

Луната бе ти дала свойта нежност,
Слънцето на мене - жарки длани.
Ден и нощ във сладка безметежност,
две начала във едно събрани.
Есента те увенча със багри, ...

Докато отлитат и долитат птиците,
докато листата пронижат кората на дървото
и паднат патинирано овехтели,
докато щурците притегнат струните на крилата си
и протрита, струната се изгуби ...

Къде си?
Как ражда се страха,
страха от силното обичане
в люта битка с глада,
пак за същото обичане. ...

Вчера с цветните моливи,
си играеше Антон,
цял ден мирен си стоеше,
и си нарисува слон.
Ала свършиха моливите, ...

Вие се пътечка китна,
сред приведени върби,
следвам стъпките ти пресни,
скоро минала си ти.
Знам, че чакаш обич млада, ...

Видение в нощта изящно...
Нощта на звезден храм прилича,
небето- купол от мечти:
задъхана към мене тича
жена с разголени гърди, ...

На Емо
Ръцете ми твоите вечно ще търсят.
Очите - за твоите - пак ще се взират
отвъд разстояния, студ и пространства,
зад бялата линия там във Всемира. ...

Пустош, тръни по тротоара,
Скелети съхнат по земята.
Напукана от жажда е пръста,
Последният дъжд бе преди колко?
Две лета, а сега настъпва трето. ...

Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре
и нямаше ни намек за дъга,
ни ехо от свиреп космичен тътен.
Изля се, сякаш бе небесен вик, ...

За дървото на живота
днес искам да пиша.
От години все отлагам
тази сложна ниша.
--- ...

Тази нагла луна се промъква
на пръсти под миглите,
гъделичка,
соленикавомедна пълзи
и ме сепва, ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Недей дарява друга с твойта нежност,
в най- синьото на тази лятна нощ,
че чувствам, чувствам жребия си лош,
на дъното на своята копнежност! ...

В старанието си да бъда мил
възможно ли е с нещо да сгреша?
От прекалена нежност - за лъжа,
съмнение във теб да съм стаил.
Не се съмнявай! Всичко съм открил, ...

С очи лазур и синьо небе,
с коси от злато – слънчеви дни.
Със сочни устни – ябълков цвят.
В разкошна рокля с уханни цветя.
Препуска с бяг на топъл южняк, ...

И сто септември няма да ми стигнат,
и кръвта ми ще ври, с всеки изминал дъх
и искам по зелена поляна – безгрижно да тичам
пък дори и да се спъна в някой горски мъх...
– спокойно ми е да те обичам! ...

Животът ми – пълен провал.
Дошъл на пресекулки.
Кой каза – Да ми е халал!
Тук-там има и светулки.
Животът ми – пълен успех. ...

Дерзая -
стичат се горчиви сълзи
от очите,
като бурна река
плаче ...

Докога ще размахваш косата, животе
и мечтите без жал ще прерязваш?
Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...
Колко кули ще зидам напразно?…
Уж билетче си купих. Но влакът за рая ...

Братовчедът Лари, както го наричаха в селото, се ожени за много красива жена – тъничка, руса като слънце, синеока… в селото с право му завидяха. И му завиждаха до деня, в който русата хубост го напусна. А как стана това… хм, като си имаш такава прилична на вид булка, трябва да си отваряш очите на че ...

ОБИКНОВЕНИ НЕЩА
И малко стига ми – да съм щастлива –
в изострения въздух сутрин рано
да заухае на кафе и кифли,
да ме погали с топли длани мама, ...

Последната притча се пише със кръв,
не защото е зима и трябва контраст.
За всеки е важно да остави следа,
подир да заглъхне сетният глас.
Имоти, бижута, все ценни неща, ...

Когато вечер се прибираш,
денят събуеш пред вратата,
близките край теб събираш,
крепиш ги и държиш в ръката,
когато любовта прегърнеш ...

ДУМИ БЕЗ ДЕЛА
Дела трябват, а не думи.
Васил Левски
На мнението на масите
не се придава никакво значение. ...

Ти знаеш, че често говорех без смисъл,
познаваш и думите празни и болка кървяща,
вакуум, безизходица, разбити съдби,
това ли остана от онази любов нашта?
Когато вечер да ме пуснеш не искаше, ...

С такваз Демокрация
под гордия Хемус,
ще пребъдем като нация
без български демос.

Какво е всъщност красотата
и купува ли се тя с пари?
Как точно се измерва?
Най-важна е външността... Дали?
Когато свалим всички дрехи ...

Любовта внезапно пристигна,
изпитателно взря си в лицето,
закачливо дори ми намигна,
сякаш с ласо придърпа сърцето...
Този ден създал го художник, ...

И вървеше, и зяпаше, с празни очища,
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...

Дидо вървеше по улицата и мислеше - кои да бъдат тези седем души? Всъщност списъкът беше дълъг, бяха повече от седем, но колкото-толкова. Кои заслужаваха най-много подобна съдба?
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...

Пренеси ме над бездната в силни ръце
като Господ, без нищо да искаш -
на гърдите, в покоя на свойто сърце.
Пренеси ме, когато заспивам.
Подари ми надеждата, дето сви колене ...