КАРДИНАЛЪТ: Пред мен решил си да се изповядаш!
Усещам, братко! Виждаш ми се, страдаш!
СВЕЩЕНИКЪТ: О, Светли отче! Аз не съм спокоен!
Че съгреших... За сан не съм достоен!
КАРДИНАЛЪТ: Какво говориш? Всичко е наред! ...

Ти демон си и в душата черен,
но до гроб ще съм ти верен.
Очите ти са тъмни, но не зли.
Поглъщат моите, но не боли
. ...

Когато съм щастлива.
Когато ми върви.
Когато имам и във мене лято е.
Ти до мен ще си, нали?
Когато ми е тъжно. ...

Започвам да пиша без да зная какво ще се получи.Няколко дена се питах дали има смисъл да разкажа.Зная,че словото няма да изрази чувствата,защото човешката природа в малки изключения е повърхностна.Няма да бъда разбрана.Това ще породи у мнозина неадекватни реакции.Но какво от това?!Нека.Важно е да сп ...

Някой видя ли Луната тази нощ? Потъна ли в сивкавото й сияние?...
Самодивите пееха от близкото езеро. Вятърът свиреше на китара по тънките струни на листата. И ей, оттатъка, зад планините, долетяла бе ненадейно първата светкавица. Префуча над дърветата с дионисиевата закачливост на Пролетта. И там, ...

По поляните на дъхави желания
свирят нежно спомени- щурци
в гъстите треви на неизказани признания,
до разцъфналите шарени мечти...
Ветровете мисли пак се търсят ...

Моята любов е като бяла роза,
така невинна, и разцъфнала през юни.
Моята любов е като сладка песен,
за която не намирам думи.
Моята любов във шепи я откривам, ...

Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...

Не умея да съм нечия.
Трудно покоряват се стръмни планини.
След мен остават многоточия
и сложно се чете в двете ми очи.
Отдавна се превърнах в ничия. ...

Над полянки и горички
чудно пеят малки птички,
радват старците,децата,
всички хора по земята.
Ах,да мога със ръчички ...

Господи, колко си хубава, когато се обичаме!
Бистри, планински езера съзирам в очите ти.
Голи, стръмни, върхове - гърдите шептят за изкачване.
Гъсти, екваториални гори, косите - лиани са въжета за сплитане.
Аз, номад в пустиня, жадувам да стигна до карибските плажове на бедрата ти. ...

Понякога съм толкова сама,
че даже самотата ме оставя.
Споделяме си тягостна тъма
и нотите след малките октави.
Понеже вече месеци мълча, ...

Имам проблеми с времето.
То минава, а аз не минавам.
То сънува моите сънища,
в които не вярвам.
Имам болки навсякъде - ...

Нощ в страната на спомените
на К...
Ей, толкова време изтече
от нея отдавнашна нощ,
но в спомен пред мен се изпречи ...

Аз не искам да порасна,
да си остана весело дете,
самолетче книжно ще направя
с мъничките си ръце.
Ще литна с него към небето, ...

/ В памет на родителите ми /
Пристигнахме в Одрин...
- Е, добре дошли в Ориента,.. старото име на Одрин е било Адрианополис , от гръцки полис - град, и Адриан - някакъв гръцки владетел от древноста,... т.е. градът на Адриан..
Гърците и сега си го наричат Адрианополис...
Настанихме се в хотела, голям ...

РАЗСЪМВАНЕ
Автор: Амир Сулич, Босна и Херцеговина
От жабурняка се носи
тежка миризма на тиня.
Ехото ...

Копнежни нощи, неброени дни,
самотен бряг, разплакани очи,
и стъпки в пясъка, от пяната отмити,
а вятърът в косите тайната заплита.
Все по-високо - слънцето прежуря вече, ...

В очите ми пак слънцето танцува,
красива магия с жарки устни рисува,
косите ми вълшебна детелина краси,
с четири звънливи листа блести.
Преминало през ада на ветрове зли, ...

Ако днес ми потрябват крила,
ще си взема от тебе назаем.
Ще ми кажеш с усмивка: Ела!
Ще летим после, както си знаем.
Над морета, разперили длан, ...

Спрат ли очите да виждат това -
утрото как се усмихва,
как се обагря от краски света,
спрат ли очите да питат...
Спрат ли ушите да чуват това - ...

The chilling void of distant constellation
I hear calling me tonight;
The empty breath of cursed desperation
Is my beloved, my friend and bride.
Where is my smiled mask - ...

Вече десет години от бала,
колко време мина завчас?
Ето ме, мъдрост събрала,
да бъбря със старото "аз".
Тъй много искам да кажа, ...

Ivan Нарочно не й се обадих през целия ден. Не исках да и наруша удоволствието да се чувства като птиче в клетка и да се рее на вълните на фантазията си. Наблюдавах я една .. през всичките нощи докато спеше – обичаше да си гушка плюшения Мечо и да се върне при дванадесет годишните. Струва ми се че т ...

Мани го и дъжд, какво ти, брате, стана па на тебе? Юний ли си ти, мойто момче палаво, или Септемврий? Ама разбира се, че негово величество драгоценното Време (да се не бърка с Времето де искаме все да изхвърлим през прозореца щото видиш ли за нищо не стигало) решило се беше в оня ден да размъти и от ...

- Другарю, какво си позволявате?!
Павел се обърна и се изправи лице в лице с намусена физиономия. Едрата червендалеста жена приличаше на ударничка в някой завод и с цялата си стойка показваше, че няма да се остави да я прередят току-така.
- Прощавайте, аз само да попитам! - каза Павел сконфузено и с ...

Мълча. Пред мен седят прострени -
вестник стар и ноти разпилени...
Кафето горчиво сковава главата
и всякаш търси от мен отплата.
Думите глъхнат в мрака себичен, ...

ТОЙ: Да, тук отдавна аз, нали, не бях!
Но нещо с мен се случи със замах!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не Ви очаквах, честно да Ви кажа,
че срещаме се все у вас на чаша!
ТОЙ: Познавате ме, отче, не от вчера! ...

Едно дърво в гората
самотно стои.
Наполовина то е изгнило,
мъртво почти.
Майски дъжд го валяло, ...

Сънувам дълго, вече цяла вечност...
На фона на еон какво е век.
Ще трябва да се будя май по спешност -
убива ми!... Принцеса съм, демек.
Не ме убоде пустото вретено, ...