Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 178 резултата
Животът с мене май се шегува
и не зная защо ме наказва.
Празен той е и нищо не струва,
обичта само с обич се купува,
купува, ааа... ...
и не зная защо ме наказва.
Празен той е и нищо не струва,
обичта само с обич се купува,
купува, ааа... ...
1270
3
„Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака,
а ще има светлината на живота." /Ин. 8:12/
Препъвах се в това, което бях.
Засенчвах се. Не виждах светлината.
Разтварях радостта си в суета ...
а ще има светлината на живота." /Ин. 8:12/
Препъвах се в това, което бях.
Засенчвах се. Не виждах светлината.
Разтварях радостта си в суета ...
1421
8
10
Ръждивите релси раздираха мрака,
фарът блестеше,
влакът ревеше.
А там на перона май никой не чака
и никой ...
фарът блестеше,
влакът ревеше.
А там на перона май никой не чака
и никой ...
550
1
Предният капак бе нагънат като хармоника, най-вече от лявата страна. Струйки сивкав дим се точеха нагоре. Арматурното табло се бе изкривило от силния удар, а воланът се бе килнал на една страна Предното стъкло се бе спукало, но все още се държеше на мястото си. А най-отпред се извисяваше калната зад ...
852
1
4
The King Who Banned the Dark
by Emily Haworth-Booth
There was once a little boy who was afraid of the dark. There's nothing so unusual about that. Most children are afraid of the dark at one time or another. But this little boy was a prince, and he decided that when he became king, he would do somet ...
by Emily Haworth-Booth
There was once a little boy who was afraid of the dark. There's nothing so unusual about that. Most children are afraid of the dark at one time or another. But this little boy was a prince, and he decided that when he became king, he would do somet ...
1383
1
— Еххх, мечти хиляда имам!
— А работиш ли за тях?
Отрицателно ми кима:
— Време нямах, не успях.
Знаеш как е - служба, вкъщи... ...
— А работиш ли за тях?
Отрицателно ми кима:
— Време нямах, не успях.
Знаеш как е - служба, вкъщи... ...
412
5
Не зная нощем ли е или ден,
лежа и трудно ми е аз да стана,
тавана, всичко се върти над мен,
защото снощи се прибрах пияна.
А много аз не пих... дори, ...
лежа и трудно ми е аз да стана,
тавана, всичко се върти над мен,
защото снощи се прибрах пияна.
А много аз не пих... дори, ...
464
3
Бурен вятър пак подмята
сухи клонки и треви!
Малък покрив под Елата
той за миг ще натъкми!
И за Празничната вечер, ...
сухи клонки и треви!
Малък покрив под Елата
той за миг ще натъкми!
И за Празничната вечер, ...
1592
4
20
Сто раздели
и скандали.
Виж сърцето как кърви.
Уби, уцели
любовта ни. ...
и скандали.
Виж сърцето как кърви.
Уби, уцели
любовта ни. ...
812
1196
8
Аз, Дядо Коледа, те знам.
И нека другите да си говорят,
че си измислица. Не ги е срам!
Такива глупости да надърдорят.
Та кой ми носи дарове в торбата? ...
И нека другите да си говорят,
че си измислица. Не ги е срам!
Такива глупости да надърдорят.
Та кой ми носи дарове в торбата? ...
723
2
9
776
3
Сега Луна съм, златен съм алтън
косите ми, като нощта са черни
Звездици-чанове звънят насън
и гонят годежарите неверни.
Ще се събудя утре -слънчев лъч, ...
косите ми, като нощта са черни
Звездици-чанове звънят насън
и гонят годежарите неверни.
Ще се събудя утре -слънчев лъч, ...
465
10
10
Сама съм... Мислите притичват...
Далеч от шум, човешки страсти...
За миг безвремие се разсъбличам,
а времето е съучастник...
За мъничко съм безтегловна... ...
Далеч от шум, човешки страсти...
За миг безвремие се разсъбличам,
а времето е съучастник...
За мъничко съм безтегловна... ...
716
2
10
Очите ми да бъдат ру́чеи,
да мият пътя ти, когато
мен няма да ме има... Чуй! –
Смехът им... пръска зла́то...
Гласът ми нека бъде тон ...
да мият пътя ти, когато
мен няма да ме има... Чуй! –
Смехът им... пръска зла́то...
Гласът ми нека бъде тон ...
871
5
8
Да се жалвам -
не мога,
а така ми се иска.
Не живях ли в тревоги,
много, ...
не мога,
а така ми се иска.
Не живях ли в тревоги,
много, ...
487
не че се оправдавам
но всеки път
като светнеш с фенерче
в душата ми
онова зло зверче ...
но всеки път
като светнеш с фенерче
в душата ми
онова зло зверче ...
332
Ту си тъжен, ту си весел, ту си беден, ту богат.
Ден след ден преплитат
се и се разплитат
чувства, мисли и постъпки
и някой нещо взима, ...
Ден след ден преплитат
се и се разплитат
чувства, мисли и постъпки
и някой нещо взима, ...
312
То беше малко, слабо и ранимо,
а те с претенциите на Върховен съд.
Сърцето им говореше със светли рими,
но те не стигаха до мъртвата им плът.
И хвърлиха това сърце на псетата ...
а те с претенциите на Върховен съд.
Сърцето им говореше със светли рими,
но те не стигаха до мъртвата им плът.
И хвърлиха това сърце на псетата ...
1181
5
13
Във мен останаха самотни брегове.
И костите ми, болно се разскърцаха.
Изсъхнах чак до пепел без море
и, като кал кръвта ми лепне върху дъното.
Сънувам те, море! И се вълнувам. ...
И костите ми, болно се разскърцаха.
Изсъхнах чак до пепел без море
и, като кал кръвта ми лепне върху дъното.
Сънувам те, море! И се вълнувам. ...
539
4
2
Човек се ражда с радост, с мощен вик
като от свят, напомнящ ни на вечност,
и в него няма нито тон фалшив,
и даже казва повече от песен.
Човекът идва сякаш като взрив, ...
като от свят, напомнящ ни на вечност,
и в него няма нито тон фалшив,
и даже казва повече от песен.
Човекът идва сякаш като взрив, ...
1181
1
4
Има хора в сайта, пишат зверски –
много талантливи и добри!
Но не следват никой, прометейски
считат думите си! А дали?
Честно да ви кажа и милиони ...
много талантливи и добри!
Но не следват никой, прометейски
считат думите си! А дали?
Честно да ви кажа и милиони ...
945
4
64
***
Твърдостта ти ме смути,
дори се скрих...
Недосегаем бряг,
удавницата недоплува. ...
Твърдостта ти ме смути,
дори се скрих...
Недосегаем бряг,
удавницата недоплува. ...
400
Галин с мъка отвори първо едното, после другото око и осъзна, че лежи проснат в някакви храсталаци. Устните му бяха изтръпнали и навярно цялото му тяло беше в синини, но чувстваше силна болка само в лявата ръка – може би тя, като най-силна, бе туширала останалите. Беше се напикал и редом с болката, ...
1304
4
9
Ключът - изваден от вратата,
отдавна е изсъхнала резбата,
браздите видни там чернеят
от времето безкрайно, безпощадно.
Облаци прах по пода се реят, ...
отдавна е изсъхнала резбата,
браздите видни там чернеят
от времето безкрайно, безпощадно.
Облаци прах по пода се реят, ...
640
Великият Магьосник
Имаше едно дете. Нямаше още годинка когато разбра, че след няколко месеца най-големия, най-красивия и най-великия панаир на света ще мине през неговото село за малко. По пътя на великите си дела.
До това дете имаше млад мъж. На 35 години. Надъхан, силен, уверен директор на фабрика ...
Имаше едно дете. Нямаше още годинка когато разбра, че след няколко месеца най-големия, най-красивия и най-великия панаир на света ще мине през неговото село за малко. По пътя на великите си дела.
До това дете имаше млад мъж. На 35 години. Надъхан, силен, уверен директор на фабрика ...
778
1
3
765
"Гледах те сал една минута,
после мач отидох да играя.
Шубе ме е като от вълк кошута,
остави ме, не мога туй да трая."
после мач отидох да играя.
Шубе ме е като от вълк кошута,
остави ме, не мога туй да трая."
560
“The Gods have no mercy. That's why they're Gods”
Живея в сън. Безвремие, заблуда.
И пътя ми невидима ръка отсече.
Не ми остана сила да се върна.
Нощта деня изпи и вечна нощ е вече. ...
Живея в сън. Безвремие, заблуда.
И пътя ми невидима ръка отсече.
Не ми остана сила да се върна.
Нощта деня изпи и вечна нощ е вече. ...
449
1
Дари ме с този танц и онемях,
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи ...
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи ...
836
5
5
През девет планини в десета,
през шубраци, тръни и дървета,
през буйни океани и морета,
той най-сетне стигна до небето
и свали Луната, след което ...
през шубраци, тръни и дървета,
през буйни океани и морета,
той най-сетне стигна до небето
и свали Луната, след което ...
601
1
Заспивай като дъжд на тротоара
безименен и мокър от мечти
дори да не откриеш в тишината
защо вселената след взрив мълчи
Прегръщай като странник от мъглата ...
безименен и мокър от мечти
дори да не откриеш в тишината
защо вселената след взрив мълчи
Прегръщай като странник от мъглата ...
850
1
На вратата се позвъни и това прекъсна потока на не особено приятните ми мисли. В главата си вече бях съчинила половината рапорт до Нощния патрул. Глухарьов само ме стрелна с поглед и рече:
- Върви да отвориш, че ръцете ми са мазни.
Станах и се подчиних, макар че според мен това извинение беше само п ...
- Върви да отвориш, че ръцете ми са мазни.
Станах и се подчиних, макар че според мен това извинение беше само п ...
671
1
- Здравей, Карл. Готов ли си?
- Ще разберем, когато приключим, Ник.
Карл нямаше търпение. Моментите, прекарани тук, бяха най-важните в живота му. От тук започваше и свършваше всичко. Огледа се. Беше облечен в любимия си черен костюм. Обувките не бяха много на място, но това тук нямаше никакво значен ...
- Ще разберем, когато приключим, Ник.
Карл нямаше търпение. Моментите, прекарани тук, бяха най-важните в живота му. От тук започваше и свършваше всичко. Огледа се. Беше облечен в любимия си черен костюм. Обувките не бяха много на място, но това тук нямаше никакво значен ...
896
11
Мислех, че чувствата са, с които озарявам околната среда – видимото и невидимото, с които мога да проникна до дълбините на нещата, да приема тяхната светлина, отразена в моето, жадно за истините на живота, съзнание. Мислех, че всичко, до което се докоснат чувствата ми, ще се усмихне, ще разцъфти, ще ...
303
Вървя си аз, по пътя не спирам,
тихо плача и не разбирам,
къде си обич, живот мой,
питам къде ли, къде ли е той...
Мисля че от лятото, не съм те виждала, ...
тихо плача и не разбирам,
къде си обич, живот мой,
питам къде ли, къде ли е той...
Мисля че от лятото, не съм те виждала, ...
331
Когато стигнаха до водопада, бяха едновременно и възхитени, и малко изплашени. Водите падаха сякаш чак от небето, търкаляха се по огромни камъни, които бяха станали хлъзгави от водораслите. Бяха оцветени в цветовете на дъгата от пречупващата се светлина на слънцето. Но децата не се чудиха дълго, бър ...
477
1
708
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в стомаха ѝ вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има – тука няма“. Постоянно ѝ се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка, да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че те ...
3166
28
84
Ситни, бодливи и черни зрънца,
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,
толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца... ...
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,
толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца... ...
316
2
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
