Купонът беше толкова скучен, колкото и очаквах! Една от онези срещи на класа през пет години, на които чичковците и лелките се хвалят с постиженията на децата, а вече и на внучета. Несемеен, останал изолиран от разговорите по понятни причини, аз се усамотих в близостта на ракията в палитра от салати ...

И аз съм като другите, нали.
И те ли като мене те четат?
Когато ти мълчиш, на тях дали
им липсваш, както ти на мойта гръд?
И аз съм като другите, нали. ...

МЪТНА ВОДА
/разказ откровение/
Мъчителен ден, изпълнен с всички нюанси на чувствата – радост, ужас, страдание, помитащи спомени за любов, последвана от подлост, предателство, престъпление, Божествено наказание, изповед и разкаяние! Аз най-малко съм засегнат от всички събития, но бях участник и свиде ...

Знай, много често те забравям!
Стоиш отритнат в папка "кошче".
За теб не мисля. И отдавна
не ме боли. Не страдам нощем.
Смених си дрехите. Адреса. ...

По синьото море вървя през есента
и търся вкус на лято, на обич и мечта,
отива си сезонът, но най-любим в света,
вълнѝте плискат само едничка песента
на морските сирени, на пясъчния бряг, ...

Любовта ми се превърна в спомен,
скъсан лист хартия, отесняла дреха,
самотното дърво на онзи хълм неравен,
скрит сред сенките на нищото.
Момина сълза през пролетта повехнала, ...

Красив е този, който обич дава,
измил душата, да не я боли,
целунал птича песен сред морава,
дочул дъждовен шепот. Но дали
той може да усети красотата? ...

Толкова тишина си прибрахме
…беше забравена между нас.
Скрита беше в дъждовните капки,
затворена в мъртъв компас.
Останала плаха се свила ...

Не сме вечни!
И колкото и да сме добри
И колкото и да сме човечни...
Не сме вечни!
И болките и мъките ...

Разбира се, че още се обичаме.
Разбира се, усещаме и болката
и някак си съвсем не ни прилича
любовта ни да е колкото пък толкова.
Тогава ще си спомняме за лятото. ...

Гледаш ме влюбено ти,
знам, че съм една от най-големите ти мечти.
Мислиш ме всяка нощ и ден,
мислиш как искаш да бъдеш ти до мен.
В очите ти гледам и мисля, ...

Форел
- Всички ли са тук? Добре, значи е време!
Денят започна повече от отвратително. Събудих се с болки в гърба и левия крак. Старите ми травми напомняха за себе си при всяко влошаване на времето. А на пролетта не може да ѝ се има доверие, особено като става въпрос за месец март. Ето - днес стартир ...

Аз бях в съзнание
твое, ничие друго!
След плахо признание
чувах те глухо.
Но ти ме изхвърли ...

Вредни мисли гонят
и сутрин, и вечер ума,
в слабостите ни ровят,
откъснати от дома...
Това ли прави те грешен? ...

Изпратиха ни в командировка за седмица в град Белица. Трябваше да направим основен ремонт на сградите на един шивашки цех. През деня работехме, а вечер спяхме в малки, набързо пригодени за живеене пристройки които се намираха в близост до цеха. Всяко помещение беше оборудвано с по няколко легла, рус ...

Върви животът в кръговрат,
и плавно сменят се сезони.
Не се обръщаме дори назад,
тих вятър времената гони.
И като шепот в кратък миг, ...

Тъмен кръгъл коридор. Ключът за лампата е повреден отдавна. Пристъпвам бавно, с тихи стъпки. Без фенер. Без минало. Без бъдеще. Настоящето - подаръкът, обвит в черна хартия.
Отварям първата врата отдясно. Озовавам се в блатиста местност. Мъгли. Крякащи жаби. Голи, изсъхнали и прихлупени дървета. Пож ...

Стрелките заковани са! Изгубено е
детството! Пропилени са мечтите…
Отдавна са пресъхнали… Чешмите
буренясват. Времето ненужно е…
По стените... паяжини… Украсяват ...

"Но ах, какви ли приказни поляни
в очите ти тъй пъстри пак цъфтят... " *
и чувствата ми за любов призвани
с мелодии на арфите трептят.
От творческите, нежни, топли длани, ...

На Теодор Добройков
Отиваме си неочаквано. . .
непатетично. . .
Отиваме си естествено. . .
твърде етично. . . ...

I walked without a path or reason
for far too many pointless days.
With the slow passing of each season,
I remained locked in my empty ways.
With no dreams to strive for, I lingered, ...

(авторски текст: Източни форми)
---------------------------------------------------------------------------------------------
四足
彼らは静かに地面に触れます
淡い月の下で ...

В часовника ми закачен,
с дъсчица и пирони,
живее славей и за мен,
светът е без сезони.
Запее ли, записвам аз, ...

Кой казва, че нищо не обединява българите? Че са апатични! Нямали обществена енергия! Ми... не е вярно!Вече няколко дни говорим за плаващото сметище край Своге. Българинът цъка, обвинява, изисква действия и ... си изхвърля стария диван, тоалетна, или фотьойл в дерето. Тъй де! Плаща данъци ( колкото ...

-Виж к'ва си се ошишкавила! Мъжът издразнено погледна жена си и изсумтя с поглед някъде встрани. На масата, на която прилежно бяха сложени палачинки, сладко от боровинки и каничка с мляко, ароматното кафе още се събуждаше в чашата му. Очите и се напълниха със сълзи, но продължи да мие чиниите. Нищо ...

Аз не обичам насилието,
жестокостта дълбоко мразя.
Ненавиждам безсилието.
Чисто сърцето си пазя.
Аз не обичам алчността ...

Знаеш ли, колко много струваш
в очите на влюбена жена?
Светът е преоткрила в теб -
в себе си, сбъдната мечта!
Знаеш ли, колко дълго чака ...

Нощното небе изсипа
черния си мрак одеве,
звездите си изтърси и замря,
някой някога попита
дали съществувало е време ...

Сега вися на косъм от капана
да падна в слепотата ти красива –
очите ти - безкрайни океани.
Да... зная, че безкрайността убива.
Но смятам да рискувам. Ще се гмурна ...

От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...

Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го? ...

Отдавна любовта е острието,
пронизващо нацяло и сърцето.
И пали силен огън във душата
и слага всички вещи по местата.
Че този свят и любовта го движи, ...

ПО ВАПЦАРОВ
Той
е тук –
по-хубав
от песен, но ...

НЕПОСИЛНА ЛЕКОТА
Как
тежи,
притиска,
задушава ...