Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 295 резултата
В нежността на вълните си най-утихнал!
Там най-нежните ласки си пожелал.
В зеленината на тревите си най-стихнал
и най-голямата утеха в тях си разпознал!
С морските настроения си най-привикнал! ...
  617 
След дузини скъсани подметки,
изчеткал егото си и разбрал,
че всъщност става се старлетка,
ако само вземал си, а малко дал.
Кого почиташ - Бог или Мамона, ...
  505 
Аз знам, че вечер звездите броиш,
тихо чакаш при теб да се върна.
Уморена си, а не можеш да спиш,
скоро си идвам и ще те прегърна.
И нашата обич ще сгрее луната, ...
  282 
Разлистила е меката трева
зелен килим към старата ни къща.
Дали в зида е щастие сковал
зидарят? Или детството се връща?
С умората от бързащия град, ...
  1643  27 
Европът или пътуване към Прага и обратно
Част II - Разходка из Прага
Непознат за мене град. Непознати хора, но поздравяват и ти се усмихват.
В този ден съквартирантката на приятелката ми ме придружаваше. Все още не бях се възстановила от дългия и изморителен път, но нямах търпение да се разходя и да ...
  479 
Писал беше вчера тук един колега,
За дракони и музи некъв смешен стих.
Четох аз и тежка муза ме налегна,
и викам дай и аз да мацна един щрих.
Може и да не съм никва поетеса, ...
  347 
До нови срещи,
ще се видим отново,
дали в горещ или студен ден,
без значение кога
любовта винаги ще кипи във кръвта ни ...
  730 
Ти ме лъга много, много ме нарани,
колко пъти ме пренебрегна ей така,
в разкош се излежаваше милиони дни,
видя го и днес искаш да бъдеш с мене пак.
Наивно, устремено ти пътя извървя ...
  378 
Аз и Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често във Страстта неадекватни... ...
  266 
Е, разбрахте вече всички -
работливите пчелички
пазят от крадци меда си
и ценят добре труда си.
Днеска сте се умълчали, ...
  592  13 
Есенно капричио...2
Вятърът все още весел,
още аз и Мисълта
бродим из Деня понесъл
на гърба си Есента... ...
  235 
В нощта, преди да дойде е́сента...
По о́рбитата Панвселенна
пак Слънцето се извъртя́
и нощ дойде призивно-е́сенна:
при мен...На моята Земя... ...
  862 
Гледам днес, че поети
подредиха куплети -
то е ясно и знай се -
все за петък, тринайсти!
Скърцат призрачни стъпки, ...
  645 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
ПРИНЦЕСА ЕМИ И КРАЛ ЛИО НАУЧАВАТ ВСИЧКО
От предверието ясно се виждаше голяма част от приемната и светлината, която я изпълваше, обливаше и самото предверие. Високите бели стени и гоблените в светли тонове по тях, както и дръпнатите, златно-зелени драперии на прозорците придава ...
  687 
  860 
Не тъжи. Нощта е звездолика.
Някъде въздишат и за теб.
Думите се реят като птици
и ги милва топлият ветрец.
Не тъжи. Все някой те желае ...
  497 
Не искам
да си тръгва лятото!
Не съм заситила миражите
с покълващи в браздите
илюзорни макове! ...
  789 
Усмивка заслепя
от зародиша на любовта,
с нея цветето покълна
и вселената събра!
В приказка една, ...
  485 
Днес денят беше изпъстрен!
От ранното утро
заблещукаха по родната стряха
трепет и вълнение...
Купчина от непредсказуеми чувства! ...
  374 
„I’m in love with the shape of you,
We push and pull like a magnet do...“
Ед Ширан започна да припява маниакално-жизнерадостно от телефона ми. Изръмжах и извадих бръмчащата машинка, която допреди малко си кротуваше във вътрешния джоб на якето ми. Плъзнах зелената слушалка по екрана без дори да погле ...
  990  10 
  1783  30 
Днес е петък. И 13 -ти. Ден на славни чудеса.
Вижте, с метър на минута, как пораства ми носа.
А Пинокио ме гледа отстрани и ми се чуди.
Днес на паша ще извеждам стадо луди пеперуди.
Ще ми свири коте с флейта. Заек барабан ще бие. ...
  414 
Ограничен е слухът ми,
но душата чува.
Намалено е зрението ми,
но душата вижда.
Издъхващ е усета ми, ...
  215 
Мълчаливо по пясъка ний вървим.
Вече е краят на август!
Под краката ни невинно шепот скрипти.
Идва неусетно раздялата!
Преглъщам виновно тези мисли с тъга. ...
  609 
Да си Пазител означава самота. Шестмесечно бодърстване, обикаляне из галериите, проверка на системите за сигурност, наглеждане на спящите. Да броди из безкрайните коридори на подземния лабиринт, да чува звука от стъпките си, да брои месеците, дните и часовете до поредното Начало.Да прихапва разноцве ...
  1473 
Ти се върна, любов! Като гръм! Както само ти можеш!
И в септември избухна пожарът забравен на юли.
Полуделите мисли забиха камбани тревожно...
Но неделната проповед в стария храм някой чу ли?!
Ти нахълта, любов, в подредения дом на душата. ...
  627  13 
"Държавата къде е?" " Държавата е длъжна!", или "Ние сме държавата"! Кое е вярно, или всички тия изрази са клишета, които употребяваме, влагайки различен смисъл в тях.
Сега, ще бъда кратка и се надявам да вземете отношение.
Една държава представлява народ, управително тяло, територия. Има вече и дър ...
  1259  11 
Ех, този цвят зелен,
като картина украсен,
с блясъка си успокоява,
и усмивка искрена се появява.
На дърветата принадлежи, ...
  518 
На Север - студено,
на Юг е горещо.
На Изток - забрана,
на Запад - промяна.
Къде да се дяна? ...
  297 
Сънуват ли драконите принцеси,
и рицари, поднесени в китайски сос?
Любовни стихове, когато пишат поетеси,
дали не си мечтаят за незнаен гост,
нахлул нахално в скромните им стаи, ...
  641  15 
У наше село падна НЛО.
То беше гръм – голяма гюрултия...
И думат старите – Не е било...
Не помним те такава чудесия!
И пет овце станаа на курбан. ...
  1262  23 
Отивам да послушам тишината...
Сама отивам, долу при брега
и ще я чуя даже във вълната
разбила се във моите крака...
Във писъка на чайки ще я чуя, ...
  722 
Свободният стих е свободен,
когато го пишем,
както ни падне.
Момент...
Това не е чувство. ...
  1005  14 
  2943 
  949 
  842 
  1345  13 
Есента отдавна беше започнала. Един ден баща ми ме взе със себе си в ТКЗС-то, където се грижеше за много крави. Толкова много, че не успявах да ги преброя, дори когато са навързани в дъъълга редица покрай яслите. А редиците бяха две. И между тях циментова пътека, където се разхождах спокойно. Този д ...
  1066 
Мойра ме придърпа към себе си и ръката и с диамантения пръстен и перфектен маникюр ме докосна по бузата.
После ме разтърси :
- Стив, ставай. Стана късно, трябва да си тръгваш.
Аз отворих очи, сънено ми беше, но се ококорих. Все едно, че ме обля студен душ.
- Стив, остави си колата тук, ще накарам шо ...
  648 
Вържете ме,
когато думите прииждат на пълчища
с ята от гарвани,
затулват слънцето,
а градоносни облаци ...
  298 
Предложения
: ??:??