Щастливка
Някой ден ще си спомняш с усмивка,
за дни от живот в недоимък живян.
И както прилича на всяка щастливка,
ще сбъдваш мечти в света ти голям. ...

Скован и без усмивка,
зимният човек стои и гледа
в голямото си черно палто
с камъни в джобовете
как садя цветя ...

Проклех те, Любов, задето страдах.
Пропъдих те, Любов, задето в пламъци горях.
Пренесе ме на гръб до Рая,
а после да отида в Ада пожелах.
Окъпа ме с мечти… ...

I switch from face to face,
unwilling to be put in place,
stretching over distant thoughts
of what I’ve found and forever lost.
People look at me and see ...

Сложете във купа залез дълбок.
Отцедете до капка златния сок.
Две-три въздишки сложете и плам,
усмивка, и поглед, и мъничко свян...
Добавете и зрънце перлена нощ, ...

Малко се озорихме с поставените искания, но си беше fun. Четиримката ходихме до Дисни Ленд, заведохме я в казино, за карнавала в Бразилия май бяхме доста закъсняли, ама се напъхахме в училищата за танцьорки. А и за наша радост се запознахме с Краля на последния Карнавал, така наречения Момо, радосте ...

Октомври не е точната причина.
По принцип есента е във душата ми.
Дъждът е само повод да си ида.
(Без друго от очите все валя.)
Недей да се виниш! Закономерност. ...

ТОЙ: Какво си мислиш, че напразно
ще прескачам всяка нощ
крепостни стени... Опасно,
мила моя, е по тях.
Тази нощ ще бъда лош. ...

Ако всички си тръгнем, приятели,
тук, в България, кой ще остане?
Ние, птички и звездни мечтатели,
да строим красота сме призвани.
Колко тъжно летят самолетите, ...

I dream for a quiet place -
where I can rest while mellow air refreshes my body and face
and not be disturbed by humans loudly talking outside;
or by the unpleasantly loud garden machinery;
or by the neighbour stomping heavily on the floor; ...

Снежен човек
Името му Снежко,
Снежко Белодрешко,
целият от сняг,
даже и с калпак. ...

Студено
Ясно и студено,
заскрежено, заледено,
въздухът свеж,
навсякъде скреж. ...

Снежинки
Добрият Бог ни прати сняг,
хвърчат, летят снежинки,
дружен и прекрасен бяг
на групи и дружинки. ...

Творецо, Ти разлистваш пролетта,
дори когато всичко е замряло.
Застинало и скрито във леда,
безмълвно под дебело одеяло.
Отварят се незрящите очи ...

Танцът е вълшебство за двамина -
по плисета съм на роклята красива,
завърти ме вихрено и силно
по дансинга със теб да мина!
Издигни ме на вълшебните вълнѝ ...

Арлена
-Колко още?
-След малко ще стигнем. Защо си толкова нетърпелива?
-Развълнувана съм от предстоящата ми среща с новия враг. Не може ли?
-Мислех, че единственото което те интересува е как да се избавиш от мен и да се върнеш при своя мрачен майор. ...

Глава 23. Чечеря в партий.
*Ученики направились в зал Возврата вечной собственности, с безобразиями долго спорили, Чечеря отстал, задумался, и громко спросил:
- Учитель, мы прошли мимо зала «Национально цветущей партии» и не остановились, можно я к ним зайду, потому что для меня национальный вопрос ...

Има дни, във които стоя
и се взирам в небето ти синьо.
Ту въздишам, ту кротко мълча
пред лицето ти, мила Родино.
Нямам думи, с които пред теб, ...

Лека нощ, любима моя, но недей унива.
Тази вечер ти ще разбереш,
че мъжът до теб е лудо влюбен и няма начин да го спреш.
За теб на всичко е готов сега, дори на клада да гори,
истински те той обича, разбери. ...

Ще прозвучи, невярно, трагикомично, смешно,
ала дано не ни се наложи, о Боже!,
ултраспешно,
ваксини да търсим за спасение от ... ваксинна пандемия.

Няколко щипки вълшебство,
няколко пръски искри,
няколко нощи на нежност,
няколко шарени дни.
Няколко нотки виталност, ...

Времето е онзи дух, който идва с лунни ръце.
Времето е сякаш спряло, а стрелките са без пулс.
Часовник си краде минути-като раците напред и назад.
Времето е лунапарк на птици, с белоснежни криле.
Може би Януари си отива, но все още гледа ...

Тогава, когато оловото удари гърдите,
а тялото ми вече е лед.
Няма да имат смисъл мечтите,
защото всичко ще е скреж.
Тогава, когато куршумите искат рози, ...

" А тъй скована е гръдта ми,
за мен си само нежен блян... " *
Макар, че думите са прями,
не те докосвам с топла длан.
Ти някъде далеч си там и ...

Момичето с червената коса
отново със усмивка се събуди,
бе пуснало насън една сълза,
а после бе летяло с пеперуди.
Момичето с червената барета ...

Дечица Баба
Зима обснежи ги и
развесели ги,
и алеят личица,
и в сняг деца лудеят!

Тази нощ януарска, и студена, и мрачна
мисля си, че добре е да изляза на бар.
Писна ми да те мисля, да се моля и плача -
аз нали съм царица.. ? Само липсва ми цар.
Ще си сложа червило - най-червеното мое, ...

* Вдъхновено от Мая Дългъчева
"Как започват разделите"
Първо идва омразата,
ослепяваш от ярост.
Във главата ти вият десет хиляди хали. ...

‘Извънземни’ ... хитро разделение на земни и извън земни. Нещо като ‘наши, добри’ и ‘чужди, лоши’. Всъщност всички живи форми от вселената са като братовчеди които не се познават, а вероятно и ги е страх да се опознаят. Ние тук с любопитство искаме да намерим такива братовчеди, те вероятно – също, н ...

Бележки от автора
Всъщност тази дупка толкова започна да се разраства, че даже самият автор вероятно ще го видите давещ се, вдигнал ръце и викащ за помощ. Списъкът с герои постоянно набъбва, въпреки старанието му да трепе всички странични навлеци и за това не им дава имена и ги забравя в следващите ...

Айшли и Адулф вече бяха пристигнали на коледното празненство. То бе организирано в голяма сграда,по-скоро ресторант с фоайе като добавка към него. Хиляди и хиляди,сигурно и милиони хора,поне така изглеждаше за Айшли, се разхождаха из фоайето и ресторанта,танцуваха и се забавляваха. Някои сядаха да я ...

Пиша и пиша, за нощ и по няколко стиха,
отрова и комка, душата ми — тръни влече.
Пръст ми размахваха строго, а после простиха.
Луда е, само понякога, някой през зъби речѐ.
Мога да бъда дъга — с цвят да пълня гледците, ...