ВЕРОНИКА
Автор: Ристо Ячев, Македония
1.
Обичаше да ме срещаш
в няма църква ...

Тъмни улички. Притихнали. Под зеленините завеси на дърветата. Под тихия паваж, който търпеливо изслушва историите ми. Под изкуствените градски слънца, топлещи ме с илюзорната си топлина. Също като...
Вървя по пътя. Все се надявам да намеря гума, която трие перманентни маркери. Да намеря онзи чадър, ...

Цветята ... цветята ... трън от зад или наслада за окото ... ?
Много ме мъчи този въпрос .
Кефя се на тези в градините, парковете, въобще припадам от умиление на такива свободнорастящи красоти. Достойни, красиви, нуждаят се само от ‘ах’ и ‘ох’, не те затрудняват и не ти вменяват не’ви други задължен ...

- Гръбначният стълб на болния беше разположен хоризонтално и единствен хирургът оправи положението като завъртя рентгеновата снимка...
- „Кредит инвест” –„Воистину инвест”...
- По-рано беше друго времето – като кажеш „Шест и половина...” А сега какво? Осем и двадесет... Ха... И още я чакам…
- Падежи ...

Вратата на блока се оказа заключена. Метална врата, като на склад или на трезор. Огледах сградата тъжно. Защо им беше на тези хора да се затварят така?
- И сега какво?
Иван просто се ухили и започна да натиска напосоки звънците на всички апартаменти във входа. Едно време и аз правех така, когато бях ...

Секси дрипи, патентовани чалъми,
иновативно мислене на дребно.
Провокации от новите ханъми
влюбени във пачките в зелено.
Патешки муцунки на таблета, ...

Залезът днес е вълшебен и див.
Приказка разкажи ми
за един свят далечен и много красив,
даже измислен. Лъжи ме,
че ще е нашият истински дом. ...

Ще висне слънцето на запад,
над тучния Мерá баир
и в златножълто, ще окъпе
полето с цъфналата ръж.
Ще дрънне хлопка, агне ще изблее, ...

СЕДЯХМЕ НЯКОГА
Автор: Ристо Ячев, Македония
Седяхме някога под жълти венци
в полите на тревите.
Моят глас целуна твоите крака, ...

Чакам да се върнещ днес - в чувставата ти да има промяна
немислимо нещо е за мен - без теб живота ми смисъл няма
отсъствието твое оцених - остави то голяма рана
без страх от обич прокървих - сърцето мое в плен остана
щастлив съм само аз разбрах - щом съдбата ни е слята ...

На времето в пределите просторни
за кратък миг и аз се появих.
Земите приказни – и долните, и горни,
подготвяха за мен триптих.
В детството – тъгите си да срещна, ...

Првата моја солза е за тебе.
Го слушам диктатот на сивилото.
Пеперутката си ја заробила слободата во хербариум.
Така мртва го впива мирисот на грозје
во есен како што јас ја чувствувам нашата сага. ...

Щъркел в блатото пристигна
тази пролет край града.
И - гнездо набързо вдигна
в много стара махала
над един прашясал покрив - ...

Да се стопиш... Стопеното отвътре
изтича се през процепа на мрака.
Опарва с' светлината на кандило
и се отлага в тебе без да чака.
Надраскан лист изгарящ ти ръцете. ...

Аз съм Исмаил Али.
Пиша стихове фриволни.
Съмнително ми е, дали
читателите са доволни.
Лайковете им във фейса ...

Петелът женкар (или колко малко е нужно да свалиш една "стойностна" мацка ;) )
Във наш'та къщичка, във двора
кокошчици живеят - пет.
Те волно тичат си в простора,
ухажвани от мъж напет. ...

Не чувствам колективно радостта,
бравурно не подвиквам с глас.
И общата смиреност е беда,
когато ни замесват с чужда квас.
Различни сме с мелодия една ...

Богородице, майко Христóва,
натъжена си, свела глава,
а сърцето ти, майчице, тръпне,
предусеща голяма беда.
Всяка майка за чедото свое ...

Изпълваш ме с любов. Това е
красива, топлеща надежда.
Душата ми за теб мечтае.
Изпълваш ме с любов. Това е...
И повече във мен от рай е - ...

Червена точка на челцето –
за здраве и усмивка с удивление,
а после – синя на нослето –
за много смях и забавление!
После всички – малки и големи – ...

Слънцето в лъчи облича
цветния дъхтящ простор,
чувства се светът обичан
на криле от птичи хор.
Пролет лее чудесата ...

Сърцето ти е храм от добродетел.
Съвестта ти - по-чиста от детски сълзи.
На твоята вярност и Бог е свидетел.
Вали над морето когато тъжиш.
Не унивай, че животът е несправедлив ...

- Какво беше това, по дяволите?! – развиках се аз и траснах с ръка по бюрото му.
Дори забравих, че не е добре да ругая. Всеки Различен го знае, аз обаче все още се изпусках от време на време. Сега, честно казано, изобщо не ми пукаше. Той ме погледна иронично и продължи да пуши. Нагло ченге, как ми и ...

Навремето на хорото младите играели с кърпички
- момата хваща единия край, ергенът - другия. И така
играели, за да не се докосват. От срам. И сега нещата
са горе-долу същите, но причината - друга.
Не искам да омаловажавам ситуацията. Страшно е. ...

Без изгрев....
Без залез....
Без път и посока.
Без разум и чувства.
Без душа и сърце. ...

Политам стремглаво нагоре и плам-
стъпки във въздуха отразиха се нейде,
загубих се в чуждия и собствен блян,
потънах в безвездието и в твоя плен, взе ме...
Запитах безвремието кога ли ще спре, ...

Нощем чувам нежни трели
Тъй словата ми са спрели,
чувствам - пак съм в тежък плен...
Нощем чувам нежни трели,
чер е после всеки ден... ...

ПРОЛЕТНО ПОЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА
Аз вече отговор не търся.
Намеря ли го – и какво?
Ти дълго рови с кални пръсти
в глъбта на моята любов. ...

Звездите на зазоряване заспиват,
рисува косите ни безцветна луна.
До мен си, когато други си отиват,
с готовност да ми подадеш ръка.
Двама вървим по пътеката есенна, ...

Всеки копнеж е запалена свещ,
пламък от яркия спомен.
Всеки стремеж към различното "днес" -
капка от дъжд възпороен.
Всеки ехтеж след дочутата вест ...

Капчиците вода набираха скорост по дългото, тъмно гърло, за да се забавят и приплъзнат почти хипнотично по гладките извивки надолу, сливайки се с други свои сестри, събирайки енергията си и, отново спускайки се в луд бяг. Мъжът ги проследяваше с поглед, а в очите му гореше жажда, която само Тя можеш ...

Обичай своята родина -
тази чудна красота,
обичай таз едемска градина,
че най-хубава е на света,
че тя ни е едничка, ...

Човешките закони се създават,за да се спазват ...или да се нарушават. Явно и тайно Нарушителите се санкционират, но много пъти остават ненаказани. Задавала съм си често въпроса- защо е така?Но получих отговор едва когато разбрах,че над тия човешки закони стоят други- изконни и вечни, които се нарича ...

Думите „и теб това те чака“ изведнъж изникнаха в съзнанието на Ралица. Тя си бе спомнила една случка отпреди три дена. Уж нищо и никаква размяна на реплики, а до какво се стигна…
Преди три дена Ралица чакаше на трамвайната спирка. Нервничеше, защото закъсняваше за работа. Когато трамваят пристигна, ...

Не ме изтрайва струпаното време
и все беди реди край мен.
Накъде ли пътят стремеглаво ще поеме
и болката от днес ще стане ден?
Не мога да измисля как накрая ...

По морският пясък вървях,
по стъпките на живота ми.
До моите стъпки видях
други стъпки,с пирони прободени.
Във радост те бягаха с мен, ...