В незабравими спомени пътувам,
там, където нямаше море,
там, където нямаше небе.
В незабравими спомени пътувам,
там, където лятото не бе. ...

Една година отлетя
като изплашен гълъб,
през пламналия обръч
на манежа в цирка.
А белите опърлени пера ...

Пеят сънни чучулиги
за неслучени неща.
Посивяло е небето,
полудяло е полето
и говорят за небето ...

Пропуснатите струни са илюзия.
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче
от тялото им, вече пожълтяло.
Каквото е могло, ...

- Абе, заек, от три дни седиш на тази скала, палиш свещи и пишеш ли пишеш. Гледам те и се чудя. Не мога да проумея какво те е прихванало.
- Помолих Господ да ме затрие и чакам. А докато чакам реших да си напиша некролози и да ги разлепя, Лисо. Диря да оставя някаква.
- Щом си решил да умираш, по-доб ...

В утрото събрах листа
под надвисналите клони.
С багрите на есента
от дърветата се ронят.
И с различни цветове ...

Стъпка по стъпка
към нова мечта.
Тръпка след тръпка,
искрее гръдта.
Свише загадка ...

Известно е, че на български има изречение, в което първата дума е от една буква, втората – от две, третата – от три и т. н.: «О, не съм този голям глупак, какъвто вероятно изглеждах по-миналата десетдневка.»
Оказва се обаче, че в обратната посока има още по-дълъг пример: «Неоснователно пенсионирана ...

Тя ме хвана с хубавите си очи.
Тя ме уби с сладката си усмивка.
Тя ме разсмя с луди лица.
Тя стопи сърцето ми,
мечтателният ѝ глас отне тревогите ми. ...

ШЕСТНАДЕСЕТА ЧАСТ
КАКВО СТАНА В ГОТВАРНИЦАТА НА ДВОРЕЦА
Щом в готварницата госта влязал,
там бъркотия страшна забелязал -
навсякъде разхвърляни тави, паници ...

Тъй както си застанал на чалъм,
дали не мога да ти отвъртя главата!?
Не са ми нужни ни бухалка, ни налъм.
Направо ще те смъкна на земята!
Дори не питай луда ли съм аз, ...

В ОЧАКВАНЕ НА ЗИМАТА
Уж всичко се купува със парѝ,
но писна ми от глупаво богатство.
Щастлива бях до тебе призори.
И може би, защото беше лято. ...

Каква главозамаяност и слава?
Oт думите се рони звезден прах
и смътното предчувствие за крах,
усмивката щастлива замъглява.
Върти се в орбиталната си крива, ...

Семейният уют... Щастието, да бъдеш някъде с някого и да ти е светло и топло дори, когато навън вилнее свирепа виелица. Да получаваш доза сили след тежък ден или нощ само при мисълта, че има при кого да се прибереш и заради кого да се събудиш и поздравиш утрото на новия ден.
И ако го има, дори нещич ...

Отдавна, много отдавна в планината Родопа живеел мечокът Боян. В своята пещера, в скалите на планината той бил всевластен господар. Горските обитатели се страхували до смърт от него, защото имал лош характер. Само една погрешна стъпка от тяхна страна можела да предизвика гнева му и да ги убие. Негов ...

От векове в безкрайния Световен океан живеят зелените костенурки. Те обитават неговите топли части, защото обичат топлината. За жалост в нашето Черно море те не могат да живеят, защото им е студено. Сигурно се питате, защо се наричат зелени костенурки, а не розови или сини? Отговорът е много прост. ...

И не един единствен плагиат от моите слова издигна си палат. Какво да правя - свят!
Плагиат до плагиата. Без почивка и на щат.

Аз чакам своя Ковид, на крака!
Не трябва - от Съдбата да се крия!
В хладилника си имам мусака,
а в шкафа ми - е пълно със ракия!
Симптомите ги зная - до един! ...

Научих се на толкова много.
Мога да ти сготвя вкусна, вредна храна.
Мога да ти масажирам краката.
Да ти покажа кварталните улички, по които да избегнеш задръстванията в големия град.
Знам къде са най-вкусните дюнери и къде стоят катаджиите. ...

Сбогом,
Любов моя
Чиста, неопетнена
В сърцето заключена
Тихо ...

Жената е Кралица,
но може да бъде и уличница,
а понякога и... двете едновременно...
*****
Защо така е? Ясно е - живот - ...

Поради липсата на раздел „Авджилъ́к“, го слагам в раздел „Хумористична“ поезия.
Както кротко си седях,
та́мо на гюмето,
тлъста патка аз видях –
ша́тнах я с чифтето. ...

Ех, обедняло е мозъчно племето
и не зная дали е от времето.
Просто рязко се сринаха всички,
стари норми и стари привички.
Вече няма морал и естетика, ...

Как се случи това, че днес виждам
слънцето само събрало се в твоето лице…
Как се случи така, че днес виждам
щастието само озарено през твоите очи…
Отново и отново щом се появиш, ...

Любовта ще победи накрая всеки зъл дух у човека.
Любовта е забравена от хорското сърце.
Сега живеем инстинктивно, вместо да ползваме интуицията и разума си. Животът не ни създава проблеми - ние сами ги създаваме.
Безкрайни възможности, всяко препядствие за мен е предизвикателство. Така ме гледат жен ...

Аз селянин съм по рождение
на майката Земя творение,
аз имам две ръце левашки
оборвам с тях живота сиромашки.
С груби длани буци рина, ...

Потънахме в очите си дълбоко
То беше трепетен, отчаян миг…
Осъдени от времето жестоко,
крещеше във зениците ни вик!
Магнит ли ни притегляше? И двама ...

Тез очи прекрасни още ме изгарят.
Твоят поглед, мила, без дъх ме той оставя.
Взирам се във него и едничко аз си мисля.
Нима възможно е това, че цялата вселена във погледа ти аз да видя?
Тез очи прекрасни,някак си без крайни, а вътре в тях някак си потайни. ...