Живеем в страна на абсурдите. Въпреки, че сме част от света и затова няма как да не сме в икономическа криза, дълго време ни убеждаваха, че нямало такова нещо. После дойдоха други, започвайки да предлагат абсурдни мерки. Все пълни глупости за сериозните икономисти. Но не за недоучените, всезнаещи бъ ...

НАНОРОБОТЪТ
Годината беше 9325. Беше златен век за нанороботиката. Всички се надпреварваха да направят най-малкия възможен модел. Дълбоко в недрата на Земната федерация, много млади мъже и жени правеха опити да го превърнат в невидим дори и за окуляра на електронен микроскоп. Всички усилия бяха насо ...

Часът бе седем сутринта. Слънцето постепенно започна да изгрява и да показва красивите си,топли лъчи,галещи земята и всичко живо на нея. Пойните птички от близката гора запяха веселите си,закачливи песни. Сенките и тъмните фигури от черната нощ,започнаха бавно,но постепенно да си отиват. А странните ...

5.
Зария се отдаде на майчинството с пълна сила и всеотдайност. Не позволяваше малката Даяна дори да проплаче без да има повод. Стремеше се нищо да не ѝ липсва, макар че можа да я кърми не повече от месец. Годините бяха пълни с недоимък и малката мина на кисело мляко. Добре, че кумовете им гледаха к ...

Баба Айше гледаше пендарите на чорбаджийката и не вярваше на очите си. Слънчевите лъчи се бяха спрели върху тях и те искряха. Поогледа се бабата и като видя, че Дамяна е на двора, бързо завърза кърпата с пендарите и я напъха в пазвата си.
Аллах, прости ми, ама те си имат всичко – пари, добитък, имот ...

Случка, излязла наяве покрай колажа "Какво иска българинът" :)
Пейо лежеше на дивана и се наслаждаваше на безметежно спокойствие. Някой наивен привърженик на ню- ейдж би предположил че медитира, но щеше да е много далеч от истината за извършващата се усилена мозъчна дейност, развиваща се под черепа ...

/басня/
Разрошена и с поглед див,
сред гълъбите кацна врана.
Пернатият елит свадлив
се възмути и шум настана: ...

Срещнах го в този объркан свят съвсем случайно.
Една съвсем обикновена разходка,една грешка допусната по невнимание и целия ти живот се преобръща с главата надолу!
Щях да го подмина,но съдбата е имала други планове за нас!Отървах се на косъм от сблъсък с него (той караше колело),а аз бях си усилила ...

Пулсиращи в идеални прави
искрящи въздушни армади
от безмасови частици любов
срещу големия черен покров.
Искам колкото дете на три ...

Лято е,
горещо е,
безтегловно и скучно е...
"Е"-то вкъщи,
все се мръщи, ...

Момчиловци загадъчно мълчи.
Навярно чака своите юнаци.
Притихнало, то тайните таи,
ревниво пази родопските шубраци.
Аз все го виждам в летен зной. ...

В долината на мрачната сянка,
под прегърбена, стара върба,
насред мъртво огнище с останки,
завещано от древна рода -
там съм днес, по изгубен от вчера, ...

От небето капе слуз,
а земята е страдание,
грешно - кървава на вкус
и въздиша с отчаяние...
Градове в руини - гробници, ...

Бог плаче... Скрит във облачна кошара,
разпуснал тишината да почива.
Не хвърля мълнии, а над гората
сълзите си навъсено простира.
Бог плаче. Устните на нимфа - ...

Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла ...

Точка в окото на орел –
Жертвата е обречена.
Сълза в окото на сърна –
Десетката във нечия мишена...
© Павлина Петрова

Подарък е всеки миг, в който не очакваш,
не искаш, не търсиш, след късмета си не тичаш.
За щяло и нещяло - да спреш да се оплакваш,
да имаш човек, когото обичаш.
Подарък е всеки дъх, с обич вдишан, ...

Синя тишина
Затворен в свойта самота,
светът ми се разпада на парчета.
Изгрява слънцето едва
зад тъмните разкъсани пердета. ...

Днес, в тоз светъл ден
Крача гордо
След теб,
Приятелю мой
В твоя път ...

Днес, в тоз светъл ден
Крача гордо
След теб,
Приятелю мой
В твоя път ...

Старият полковник започна утринната гимнастика. Е, не като във военното училище едно време, когато това беше любимият му час. По къси гащета, по потници, в колона по един, свити лакти до тялото, бегом, бегом, бегом… И никакви отклонения на очите в неправилна посока – гледаш гуменките на тоя отпред и ...

Вече ще рисувам с думи
слънчевия божи свят,
че на снимките ми мумии
щрака телефонът в цвят.
На екскурзия съм сякаш ...

Когато жълта роза е луната
и капят от листенцата и чувства,
а вятърът във нейната позлата
лице заравя като обожател
и шлейфа и не иска да изпусне, ...

Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет, ...

Въх, уби мъ! Какъв си щурак!
Тези вятърни шорти ти мязат!
Искам с ризка буфан да си пак,
под която... ( Какво се показва?)
Нежно люшнал се житен масив ...

РИЛСКИЯТ МАНАСТИР – В СЪРЦЕТО НА РИЛА
Автор - Величка Богданова - Литатру
Вървя по пътечката горска, извита,
а там, на баира, сред вечни гори,
стои строен храм с красиви извивки, ...

31.07.2020
Намерили му цаката...
Руснак и българин се били дълго
един до друг в война не лека...
Опасности ги правели безмълвно ...

Пред прозореца брезата бяла
е с цвета на моята тъга.
Стига сме се лъгали, че светла
невъзможно е да бъде тя.
Не мислете, хора, че тъгата ...

В тихата нощ на далечното разстояние
което ни свързва в копнежа
на ръцете ни да се слеят...
Напомнят ми с плисък вълните
за твоите устни - ...

Обещана ти е. Преди да се роди.
Преди и ти дъхът си да поемеш.
Преди да изтекат рождените води
и животът да започне да ти взема
Пъпната ти връв преди да прегори ...

Завърта се Юли последно. И сбогом!
Смехът му висулки от слънцето кърши.
В морето узрява зелена тегоба
и сякаш светът си мечтае да свърши.
От Август ще ширне горещо платнище. ...

Пред мен си,
стоиш. Гориш,
тялото ти е небе...
по залез.
Стъпките ти ...

Това не е поезия! Отдавна не е...
Просто натрапчива мисъл. Трескав блян.
Като изгрева, който оставя в небето
бледа огнена диря – багра от свян.
Това не е любов! Отдавна не е... ...

- Хъррр…….. хъррррррр….. Дамянкееее….хъррр… - изстена тихо чорбаджийката и се строполи на пода.
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, зат ...