Все някой ден ще проговори нищото,
най-мрачните ми тайни ще разбули:
Аз бях мечта, удавена във плиткото
в един прашасал, скучен ден на юли.
Бях еретикът, изгорял на кладата ...

КЛЮЧ И КЛЮЧАЛКА (+ 18)
Автор - Величка Николова - Литатру
Усмихна се Слънцето днес,
почувствало Южния Вятър.
А той ни съобщи блага вест: ...

ЛЯТОТО СЕ КЪПЕ В МОРЕТО
Автор - Величка Николова - Литатру
Не есенен вятър ни брули, не гръм от небето звъни,
а слънце небесно ни жули и щъркелът барабани.
Все още узряват житата и есенен дъжд не вали, ...

Земна, неземна...
слушам шептиш.
Земна, неземна...
тихо броиш.
Ценна, безценна... ...

Чадъри дремят уморени,
надули се като медузи.
Полека залезът изхлузи
осанката си обгорена.
Нощта протяжно се разлива ...

С хрипове идва нощта, с вятърен дом на самодиви.
Може би с папур и бамбук, ще се срещнат всички
безветрия.
Там при перлен нарвал и всички лодки без смърти.
С рубинен корал изтрих съвест и име поравно. ...

Като гледам бедните просяци -
сърцето ми се свива.
Сещам се за 240 глупаци,
за системата, що ги убива.
А и аз самият съм беден, ...

1.
Ромео Парапунов беше изтъкнат писател и общественик. Беше автор на незабравими пътеписи и фейлетони, но от известно време се беше отдал на голямата си страст – криминалните романи. Последната му творба, „Мистерия край Ропотамо“, се радваше на небивал успех. Издателят му бе предложил да напише про ...

Да ти кажа ли честно - не вярвам.
Обаче тъй ми се искаш много.
Толкова чак, че забравям
как няма да ми се случиш скоро.
И понеже ми става тъжно, ...

Нашите приключенци достигнаха Непознатия квадрант. Той беше като рай за местните, но на тях не им се видя нещо особено. Те знаеха добре, че всичко рано или късно щеше да бъде в тяхна полза. Колонистите категорично отказаха завръщане на родната си планета, но по-късно се съгласиха.
Когато всички се з ...

А вятърът на забравата
ме отнася там, където не стоят и мислите в усамотение –
много далечен път от реалността
на собственото полезрение.
Къде съм точно аз?! ...

В Бурята... 3
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...

Не ме търси през лятото. Недей!
На лято съм небе – така високо.
Почти достигам слънцето. И грей
сърцето ми в сто хиляди посоки.
Тогава мога да съм и море, ...

Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва, ...

Имам нужда от твоята сила, Земя,
(не за мен, а за него)!
С твойте каменни пръсти да сграбчвам
в ръка
коренищата сплетени; ...

Излезе ми пришка. Върху срамните мисли. С неудоволствие написах това:
Говоря си с една позната. Съпруга. Моя. Бивша. По телефона. Не сме се виждали отдавна. От съображения за сигурност. Нейната. Преди да се чуем ми писа. Попита дали е удобно. Разбира се. Интересува се дали съм добре. Била ме сънувал ...

Мълчанието на някого предизвиква в теб същия отговор – мълчание. В сърцето и в ума ти отекват мисли, викове, гняв, любов, спомени... и какво ли още не... Анализи, чувства и състояния се сменят и чертаят нови пътеки в лабиринтите на тишината. Създават се други мостчета и откриваш странни възможности, ...

Попитай месечината за мен,
тя знае съкровените ми тайни –
в сърцето бил съм като лед студен,
горял съм и във вечери омайни.
Попитай месечината за мен, ...

Преди да срещнеш вечността,
за да си кажете наздраве
и преди Онази с нежната Коса
приседне под смокинята на двора,
да ти рисува зима с майсторска ръка... ...

Това са стиховете в Матей 5:9-10 относно миротворците и гонените заради правдата. Стихът гласи:
„ Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“. Матей 5:9.
Миротворци са хората, примирени с Бога, които чрез своя начин на живот се стремят да доведат дори и враговете си до мир с Бога. Са ...

Щастието се крие
в малките наглед неща:
в аромата на липата,
в полските цветя,
в слънчевия залез ...

Споделено в личен план 2
...
Момчето е моя любимец,
играем от малки
и учим житейски уроци, на залги. ...

Дяволският танц начена.
Струните на моята душа
пулсират лудо в тишината
разсечена от мълнията-лък
под който падат разпилени ...

– Анушка, нашата Анушка! От Садовая! Тя е виновна… Купила от бакалницата олио и да вземе да строши шишето в турникета! Цялата пола си оля … Че като взе да пустосва! Пък той, клетникът, се подхлъзнал, значи, и право на релсите…
Михаил Булгаков „Майсторът и Маргарита“
Свят Гама, Ухан, февруари 2020
Юй ...

Живели някога в едно село трима селяни – връстници, родени в една и съща година. Първият имал необикновено дълъг нос. Той бил най-дългият нос не само в това село, но и в околните села. Когато селякът се родил, първо се показал носът му. След това – на бял свят главата и всичко останало. Бабата – аку ...

Той е много интересен...
Вън горещо е нали,
той пък ще те охлади.
Неподвижен е, но знае
и със всеки не играе, ...

Телефонът ме събужда. В два през нощта. Само вибрира. Звукът му е изключен. Получавам снимка. От непознат номер. Красива снимка.
* * * * *
Истината трябва да се пази. Защитава. Да се глези. Да си я казваме под път и над път. Право в очите. По-здравословно е. За нервната ни система. Започнем ли да пр ...

Ти озари храма студен
на моята душа и ден
разсея наоколо тъмата -
денят на красотата.
Нощта изчезна и топли лъчи ...

Когато легнеш тази нощ,
ако говориш си със Бог,
помоли го да ти каже
историята за любов,
в която нямаше любов, ...

Морно чело лято бърше
и присяда, под салкъм.
Може би светът ще свърши,
наживяла се не съм.
Селянинът, с груби длани, ...