Днес не е ден за писане!
Не е!
Какви ти рими?
Виж, че те обичам!
Аз имам теб. ...

Канибално влюбен съм в съседката,
падне ли ми, ясно, ще я ям!
А дано да ми излезе сметката,
че подлужда ме, тъй както псе, салам...
Ножа точа си за нея ката ден ...

Хубостта на тронната злостна сила
Хвáла на Емпуза,
а пък Персефина
кладенец я глътна,
искаше кръвнúна – ...

С любов заченат е Човекът.
С любов и страст от двама.
Написано е в библията
от памтивека -
с ябълка от изкусителката Ева ...

Когато ме обсеби самотата
и търся кътче да се скрия от света,
очи притварям, вдишвам тишината
и пиша не със молив, а с душа.
Когато се изгубя сред тълпата ...

Бледа нощ след тъмен ден,
чаша вино от въздишки,
мокри бузи, съкрушен
и бесилка от интрижки.
На верига от верижки. ...

Чезне хубавият ден,
ще има много скръб.
Вместо да си щастлив и успокоен,
нявга достигаш критичния ръб.
За какво ли изобщо живеем, ...

Синя чаша е небето,
слънцето е мляко златно,
есента калинка свети
с цветни точки ароматни.
Чувството деня рисува ...

ПЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ
В ТРОННАТА ЗАЛА
От ярки слънчеви лъчи огрян
на трона си седеше Патаран.
Короната отметнал настрана, ...

....
Тя побърза да грабне химикала и нетърпеливо го насочи към своя дневник.
"20.11.2020г." - и спря.
По стените на крехкото й тяло, се блъскаха хиляди чувства. В тях се удряха, безмилостно, думите, които опитваха да пропълзят по вените й, докато стигнат пръстите на дясната й ръка, която държеше пис ...

Постигам себе си мъчително и бавно –
на капки скъдни сбирам се в безкрая.
Душата се разпръсква все по-плавно
в пространството – тунел със изход – края.
И осъзнат не искам да си спомням ...

https://www.youtube.com/watch?v=xdAsPJsYkI8&t=22s

Вълкан Чакъров беше свикал съвещание на инженерите и бавно отпиваше от чашата си, в която съдържащото се двадесетгодишно тройнодестилирано бижу всеки момент щеше да стигне своя край.
-Два пъти проверихме, господин Чакъров. Новата филтрираща система е изпуснала.
-Кои бяхте там?
-Всички, които помагах ...

Из моловете, като пеперудки,
прелитат прелестни създания.
Разчитат на дълбоките си глътки,
изпращат най-първичните послания
разкрили деколте и секси кълки. ...

Любовта от пръв поглед е нещото,
което не мога да скрия.
Ти ме заслепи.
Ти си всичко,
което виждам, когато затворя очи. ...

Късно заспивам
и късно се събуждам.
В съня ми за малко се появяваш ти,
а аз сякаш гледам всичко отстрани.
Лъч светлина ми погалва лицето, на ум крещя: „ Не сега“.. ...

Когато любовта подава ни ръка,
мислим, че злото е на нашата глава.
И бягаме, и търсим си подслон,
а само свободата може да ни бъде дом.
А бащата тук е учи своите деца, ...

На кръстопът... Разцепва се на две -
сърцето ми - на болка и надежда.
Ту страда то, ту искрено зове
след неочакваната наша среща.
Изправен съм пред трудната дилема - ...

Аз селянин съм по професия
земя работя на концесия
с мотика, плуг и сърп и чук
реколтата събирам тук
Роден кат сиромах в града ...

Зимата не ще си присвои
ни лискащите ведра,
отде се спускат струйкащи пътечки,
ни обгорелите от дългото стоене
под короната на слънцето листа, ...

На сцената актьори сме. Играем
все ролите си същите, горим.
Пак в драма романтична се желаем.
Сюжетът е за зрителя любим.
В началото е първата ни среща ...

ЧЕРНА СТАЯ
Мечтая някой ден да се заключа
в стаичка със тапицирани стени
и никой никога да не научи,
от болка как съм вила – цели дни – ...

Къде се срещат Богове и хора?
Под клепките на хоризонта спят
дъхът на вятъра и изгревите в розово
във вид на подредена тишина,
от календарни случки или спомени ...

Ще се изгубя като бряг от лодка устремена
към дълбоките води на океана
Ще изчезна разбита в пясъка
като бяла морска пяна.
В живота твой си мислех аз, че съм константа ...

Бе тъмно, тъмно като здрач и тъкмо бе навечерието на празника - Коледа. Зимни виелици, зародени от бурния, смразяващ,северен вятър,разнасяха сковаващите си, ледено-призрачни стонове, песни и гласове. Сняг започна да се трупа, като от минута на минута той все повече и повече започна да се увеличава, ...

Трепет
Някой свири на китара
и приглася с топъл глас,
а душата се разтваря
да политне в този час, ...

Тъкмо си купуваше цигари, когато нещо пухкаво се намести в краката й. Беше голяма бяла котка приличаща на възглавница от ледика. Животинката вдигна глава, погледна я мило и започна да мърка, притискайки още по-упорито тялото си в нея.
„ Жалко за новият ми панталон. Сега целият ще стане в дълги, бели ...

Задавам си въпроси - през зимните сезони,
за родния ни футбол и родните стадиони!
Какво се случва днеска по калните терени,
останаха ли зрители, агитки без гамени!
Кои са тея българи сред нашите шампиони, ...

Дъждът идва само, когато са тъжни серафими.
Дъждът идва само, когато звездите са малко глухарче.
Дъждът идва само, когато са пурпурни всичките залези.
Благодаря на Бог, че вдишвам озон и кислород на есен!
Сякаш съм в син сън на хиацинти и макове в позлата. ...

Нащърбено утро. С кисел привкус.
И започва денят с внезапни обрати.
Поглеждам нещата от нов ракурс.
Заставам пред всички душевни пирати.
И си повтарям: „Ще бъда! Ще мога!” ...

ХОРО...
Защо точно тези четири букви изписват тази дума с перо?
Х... Дали не е кръст за вяра с две силни основи?
Или скрито съкровище, което всеки българин трябва да изрови?
И не с ръцете, не с краката, ...

Нов ден, здравей!
Успах ли се?
Не почвай пак! Недей!
Изглеждаш ми познат?
Напомняш ми на бившия! ...

Сред мъгла – гъсто мляко, но синьо
плува есенен остров червен,
на мечтата – фрегата от диня,
ще премина смълчания ден.
И ще спра там, където е лято – ...

Ако съм войн,
то е на светлината,
буйна съм като реката,
понякога съм доста смахната
и много устата. ...

Морето днес е в истински фурор,
величествено... в стола на безкрая.
С диапазон вокален на тенор...
от арията му... небето се разтваря.
Притихнали са гларусите черно-бели. ...