Всичко с марка „последно”навява
непоследна тъга във душата.
И подскачат верига от зарове
що подхвърля дланта на съдбата.
За последно „Ези” – и усмивка. ...

БОЖЕНЦИ
Автор – Величка Богданова – Литатру
Едно селце, там,
горе на Балкана,
едно селце, ...

По вдъхновение от
прекрасното произведение на Елица Ангелова:
ВСЕ ТАКА
„… Все така ще се повтаря
в своя кръговрат. ...

АЗ ТЕ ОЧАКВАХ, ЛЮБИМИ
Автор - Величка Богданова - Литатру
Аз те очаквах, любими, ти не ми писа, уви!
Вятърът тих ме помилва, моето тяло обви…
Аз те очаквах, любими! Ти не ми звънна дори. ...

Понявга спирам дъх да си поема,
защото стръмен е баирът на Сизиф.
И камъкът тежи като дилема,
а Господ си остава мълчалив.
Върхът е там, отдавна част от пътя, ...

Не искам да бъда щастлив на Земята...
не искам пари и дворци...
не искам да имам колони и роби,
които да бия с камшик...
Не искам да бъда успешен с цената ...

Живот ли бе? Непрекипяло вино.
Въвеждане на нов световен ред.
И махмурлук, щом празникът отмина.
Мечтите му - останки от банкет.
И сдърляха се уличните псета, ...

Поглеждам през прозорчето. Накрая
на падаща звездичка ще приличам.
Намерих ли се? Търсещ лъч бозае
от вимето на мрака склеротичен.
Очите ми престават да жонглират ...

– Какво търсиш?
– Всъщност нищо. Просто разположението на ландшафта, за да добия представа къде сме и какво може да е това място. Възможно е да има поточе, извиращо от хълмчето. Това там на склона е пясъчник. Водата се прецежда през пясъчниците. Понякога, когато срещне по-плътен слой, извира навън.
...

Лятото се изнизва ден след ден, като зърната на кехлибарена броеница...
На Успение Богородично, селото светеше празнично пременено.
В двора на църквата "Света Петка Българска" от рано утро, клисарят Стамен премел двора,заедно с три-четири жени почистваше църковната утвар под мълчаливия,но повече бла ...

Долу беше пълно с гости на странноприемницата, които беше виждала по време на разходките си до тоалетната, и с други, които подозираше, че са дошли само за храната. Погледите на всички първо се спираха къде любопитно, къде с недоверие и дори враждебност върху нея, преди да се преместят малко по-наза ...

Мълчание... Душата ми се свива,
че в тишината обич не открива.
В очакване за светлина желание
крепи надеждата. Макар в страдание
мечтата ми за теб е още жива. ...

Моят кабинет може и да не е толкова впечатляващ като този на Хесер, но определено имахме общи черти. Поне що се отнася до чистенето. Цялото помещение, също както и при него, преливаше от разни неща – изобилстваше с книги, камъни, бижута дори – особено онези, които ползвах често като амулети. Иначе с ...

Създавам
От вълшебна кутия
с мек ефирен
инструмент,
днес любов си сътворявам, ...

В църквите се молят грешници
механично, без сърце.
Палят свещи в стари свещници,
тихо шепнат гласове.
А излязат ли от храма ...

Поръчах си да пия тишина
и двеста грама пълномаслен залез.
Поръчах още: режеща луна,
два пръста залив с бриз, но неовалян.
Погледна ме – поръчах и за теб. ...

БАЛКАНСКА ПОЕМА
(Превод от сръбски език)
На Балканите
няма нищо ново.
Те изглеждат като мрачна реалност ...

Попитали радио Ереван, с какво мъжете превъзхождат категорично жените.
Радиото отговорило: С това, че могат да ползват мивката за тоалетна.

Разчувствах се от:
" - Ти си плакала?! - попитал вълкът и прегърнал своята вълчица, когато се срещнали.
- Да. Как разбра?
- Сърцето ме болеше. "
* ...

Разстилащ се нощен танц в мислите ми...
Така горещ и предразполагащ...
Блуждае пейзажът отзад. Леко засрамено е и морето. Гребените са притихнали, птиците са по-кротки от всякога. А очите ти, вперени в мен – отдават ми вниманието си, а крайчетата им отново ми се усмихват нежно.
Нежно е и цялото ми л ...

Изгубва се от себе си. Инат е.
Забравя, че я има между живите.
Забравя как се иска. Как се плаче.
Прогонва огледалото завинаги.
Самичка е. Без себе си останала. ...

Точно бях свела глава пред ожулените колене на сина си,когато ги видях. Посребрени, усмихнати. Тихичко разменящи си думи, в които слънцето оставяше заряд за още много часове разговори...
-Искаш ли наистина?-попита мъжът, чиято фигура бе така синкаво прозираща в следобедния час.
-Много искам!-радостн ...

Тътенът и проблясванията в далечината изнервяха Франц Хофмайер. Той знаеше, че вероятността наблизо да падне снаряд е малка, но в тази гадна страна постоянно ставаха неприятни изненади. Руснаците отстъпваха, което бе хубаво, но дали не подготвяха контраатака? Замисли се за позициите на врага и за те ...

1.
Инспектор Френцов се беше отпуснал на една пейка до площадчето и наблюдаваше гълъбите. Не ги намираше за особено интересни, но беше точно по обяд, слънцето силно напичаше и наоколо не се мяркаше жива душа, освен птиците. Дори бездомните кучета се бяха скрили някъде в търсене на прохлада. Това беш ...

Такааа-рече Алафрангата:сборът наближава, ще има як пехливанлък в четири категории, щедри дарове за победителите, я, да ви попитам нещо!
Всеки божи ден децата от Горната махала и другите от Долната посрещаха овцете ,които пастирите на стада прибираха в селото по залез слънце.
Те тогава, Петър Алафра ...

Те знаят как да се усмихнат,
с поглед топлина да раздадат.
Вечер уморени да притихнат,
с добринатата си да заразят.
Те знаят как да се усмихват, ...

Богородице,на празника твой ти палим свещица
и шепнем молитва над масата-семеен олтар.
Изобилие нека да има
и радост за всекиго-жена или мъж,млад или стар.
Болестите да се стопят като тая вощеница ...

Когато боли,
създава се рана,
в сърцето навътре дълбоко кърви...
Той не те вижда,
и само отровно ръмжи... ...

КАМЪЧЕ В ОБУВКАТА
Да вярвам ли, че всичко свърши?
Копнеех за различен свят
и чаках в люляка прекършен
напролет да напъпи цвят, ...

Тя се казва Мария. Името според ръста.
Свято име за обич и женски тегла.
Колко пъти понесе и сина си, и кръста
и животa им тегли, и все на жегла.
Тя се казва Мария. И жена е, и слаба, ...

Аз потънах дълбоко, дълбоко,
и се спънах в жестоки беди.
Най боли да летиш нависоко
към чаровни, лъжовни лъчи.
Аз обичам живота едничък ...

Грубост, лошо поведение, агресия -
туй срещаме почти на всяка крачка.
Малко ни трябва за ексцесия,
гневим се и от най-малката закачка.
Кипим, мразим, рушим - ...

Деветата вълнá –
препускащ кон
със бяла грива,
разбива се в брега,
оставила следа, ...

А ти мечтала ли си някога да бъдеш птица,
в неволен полет да летиш,
ръцете ти криле да бъдат на орлица,
безкрайното небе да покориш?
И само с облаците да флиртуваш, ...