09.06.2020
Разказ за един юбилей...
Салон читалищен. Украса и президиум.И два-три жулналисти.
В средата дядо- костюмиран и красив на стогодишния му юбилей.
На пода- много кошници, букети със цветя. И погледи лъчисти. ...

Май стигнахме до предела?
И типично по женски,
и типично по рибешки
(знаеш, че това ми е зодията),
и типично по моя си начин ...

https://otkrovenia.com/bg/eseta/za-smisyla-na-syshtestvuvaneto-i-za-oshte-neshto-3
Сега, когато с вас постигнахме своего рода консенсус по това, че изкуството в еволюционен план се е изродило в нещо без всякакво бъдеще и следователно може да бъде разглеждано единствено като мерило за деградация, има ...

Млъкни сърце, отровна самакитка,
от царството подземно се въззе.
Роди се белоснежна маргаритка,
на биле вълче образа прие.
Любовната отвара не улучих, ...

Слиза слънцето бавно по гръбнака на небето от лято.
"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.
Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,
със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.
Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин, ...

Ке се престорам на църна чума
и пак при тебе ке дойда.
"Назад, назад, моме Калино"
народна песен
Ще простра от орех шума, ...

Блещукащи скотоми* обозначават пътя на мисълта...
В опаковка от самота се припират спомени…
рохкава нежност отвъд формата на капризите…
слети пориви на отдаденост и чувствена забрава…
цветна траектория от съдбовни случайности… ...

7. Посоки
Там долу, там някъде назад или отвъд или просто вътре в него, Георг усети самотата на празната стая. Самотата на обитаваната само от един човек стая. Няма по-самотно място на света. Тогава само часовникът с бързите си удари отмерва несъществуващото време. Бяла покривка, зелено цвете, дърве ...

Призрачно е. Лепне тишината
по телата, сякаш ги целува.
Диамантено е твърда и водата​ -
Езерото спи, не се вълнува.
А пък те прегърнати, безмълвни, ...

Откакто пея своите слова, светът изглежда някак по-човечен,
събужда ме със свежест на роса и гали ме с мълчание далечно.
Целува ме с лъчите от любов, с очите на засмени продавачи –
със стъпките на някой си Петров и тръпките на всички минувачи.
На запад пада мо̀рна синева, градът блести и времето пул ...

Сега не помня, имах ли очи,
когато ми наливаше амброзия
и беше ли парфюмът ми на ти
с трептенето на жадните ти ноздри.
Сега не помниш, моята душа ...

В ръцете на любимия човек
Минутата сякаш беше спряла
Знаех, че ще дойде пак
Но не бях готова за раздяла
В ръцете на любимия човек ...

Чуваш ли звънят навън камбанки -
блеснали цветенца в любовта.
Грейнали усмивки с диаманти
слънчево се вричат в небеса.
С вяра там сред сините покои ...

Едно море в едно сърце събира се, навира се до пръсване,
сини́,
и черните отблясъци, поръбени с бялото – изумруд от кристали,
боли.
Шумиш ми в точно в дланите, с които те побирам и галя те до хоризонта, ...

Да ти разкажа ли за морето?
За любимото моето море,
което открадна сърцето ми?
Морето, което мен вечно зове?
То е Любов. То е луда измама. ...

Нощта се стапя, в бисерната пяна
зора свенливо плува, сред делфините,
заспа Луната - от любов пияна,
онази лятната, сребристо - синята.
Проблесна мокра морска раковина, ...

Вечер...
Денят от жегата задъхан...
От мълнии далечни – тътен...
Полека Слънцето залязва –
във облачната тъмна пазва... ...

Разговорите в бара
В заведението ‚Под дивия кестен‘ имаше интересен оратор на име Емил Ферер. Беше редовен център на внимание вече няколко вечери наред. Беше едър мускулест мъж с широко бледо лице, проницателни сини очи и бръсната глава. И тази вечер всички го слушаха притихнали. Единствените фонови ...

Спри се! Не стъпвай по мокрия пясък,
вълните не спят в самота разярени.
Не оставяй следи. Отгоре със крясък
чайки пазят ревниво целувки броени.
Остави им мига, къпан в морските бури, ...

Глава II
За нея Светът бе черно-бял. Само различната наситеност на сивото ѝ подсказваше, че човекът който гледа, носи по-тъмен или по-светъл цвят, различен от тези в очите ѝ, в главата ѝ, в съзнанието ѝ. Белязана с число, изтрита като име, тя нямаше особени шансове за „нормален живот“. А може би изо ...

И ще бъдем различно красиви, напук на света,
който все по мръснишки в калта ни събаря.
Да не знае били ли сме, или сме с теб любовта,
дето с трясък небе под носа му затваря.
Изплети ми от рози уханни и тръни венец, ...

Наведох се, откъснах те и се изправих,
почувствах болка, а теб обля те топлина,
когато осъзнах, какво все пак направих,
животът твой, облян в кръвта ми отлетя...
Не знам дали внимание аз търся, ...

(Вдъхновено от https://otkrovenia.com/bg/stihove/ti-344)
Реших...
От днес
Ще спра
Да пиша ...

Годсмак - Под белезите ти
Do we make sense? I think we do
In spite of everything that we've been through
Oh when you say black and I say white
It's not about who's wrong as long as it feels right ...

Елвис Пресли - Той знае точно от какво се нуждая
My Jesus knows when I am Lonely
He knows each pain, He sees each care
He understands each lonely heartache
He understands because He cares ...

Елвис Пресли - Не е тайна
Chimes of time ring out the news,
Another day is through.
Someone slipped and fell.
Was that someone you? ...

Елвис Пресли - Хвани ръката ми, безценни Господи
Precious lord, take my hand
Lead me on, let me stand
I'm tired, I'm weak, I'm lone
Through the storm, through the night ...

Безбрежен Океан от горест земна,
О, време, време, кой те е познал?
Кого вълнѝте ти не са люляли,
помръкнали от хорската печал!
А после жалкия си лов презряло, ...

Свадбата беше в самия си разгар. Младоженците бяха отдавана отведени в друга къща, бяха пропяли първите петли, хармонистът все още свиреше, и дървената къща трепереше от ситното тропане, ослепително и горещо светеха пет лампи, и на прозорците все още висяха неуморните младежи.
Много нещо беше изяден ...

Понякога й се искаше да има един голям, преголям шкаф. С голяма, преголяма вратичка. И да метне зад нея всичко нехаресващо й в този свят. Да го затвори, да го забрави. И никога повече да не се занимава с дразнещите я спомени, хора, събития, настроения…
Обаче – уви…
Шкафчета имаше у дома си много, но ...

Умът й - градина
поена с мечти,
Но днес там е зима
и суша цари.
Някой влезе, ограби ...

Навярно морето знае
не само за потънали кораби.
С него всеки човек у дома е,
защото душите там са разголени.
Навярно от болките то се бунтува ...

Балерина с дълга бална рокля
в музикалната кутия се върти.
Погледът е вперен все нагоре,
и някак си без глас шепти:
- Прости ми! Аз не съм виновна! ...