Ходихме до гарата да изпратим мама.
Аз не се разплаках. Домъчня ми само
и разбрах - след седмица връщаме се вече.
Лятната ваканция бързичко изтече,
но пък бе от другите толкова различна! ...

Музиката е моя, публиката е от нашия квартал, а инструментите са крадени... :D
https://www.youtube.com/watch?v=eSsouANWbHc

Подозирам от нашето заедно
всеки нещо различно ще помни.
Но липата в червения чайник,
преседи ли, ще бъде отровна...
Затова, щом запарим цветчетата ...

Иде буря...
Днес Слънцето на дъжд припи́ча –
не е валяло дни наред...
И вятърът е спрял... Наднича
зад облаци в разбъркан ред... ...

...
5 години...
Лицата ни застива в мраморния зид.
Боли ни...
Раната незаздравяла връща споменът изтрит. ...

Звъненето на телефона накара Цветан да надигне глава от възглавницата. Незнайно защо се бе напрегнал. Стана, отиде до вратата и надникна в хола. Баща му вдигна слушалката и се заслуша. Говорещият от другата страна смотолеви нещо, после Цветан ясно долови думите „Можете да си я приберете“. Те му проз ...

Когато слънцето усмихнато изгрее,
с безброй красиви танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в слънчева картина,
прегръдката на влюбените ти очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...

Неусетно отново пристигна
на октомври четвъртия ден,
светлината духа ти повдигна,
и го прави за тебе свещен!
Аз не зная добре ли живееш ...

Дали сънува пролет есента?
В разрошените огнени къдрици
как свиват най-любимите гнезда
онези отлетели вече птици?
А може би сънува теб и мен ...

Опитах се,
сбърках ли - не знам.
Но виждам, пътят ни разделя се.
Ръката ти отпуснах аз едвам и
сякаш с нож - разрязах се. ...

Някога била е хубавица,
преди половин живот човешки.
Младост споделила с ученици,
правила и още прави грешки.
Интригуван, пъхам телефона ...

Един копнеж като море
събира дланите ни в мида,
седефа грее, без да спре
и през мечтата ще го видим
като очакван, слънчев миг ...

Инвестирам. Инвестирам време. Инвестирам себе си. Инвестирам доверие и надежда. Инвестирам приятелство. Инвестирам...
Криза е.
Съкращения.
А аз си тръгвам сама.
Изпитвам съжаление. За колегите, които нямат алтернатива. За приятелствата, които времето ще притъпи. За възможностите, които съм развила, ...

компютърът — уж
бягство от тъгата и
от самотата

Загребах спомен с мрежа сънна,
от паметта - вода, мълчана.
Извила гръб в небе бездънно,
Луната жълта котка стана.
Погали я дъждецът, мило ...

Етно-фолк проект на източна тематика.

Получих от съдбата подарък най голям.
Момичето мечта за да не остана сам самичък на света.
Тя си ми е мойто малко сладко пухи и за мен си е единствената на света.
Когато я погледнах, времето внезапно спря.
От тогава си мечтая живота си със нейния да споделя. ...

Есенни чудеса
Октомври е, и чакам пак дъжда
да измие намръщените спомени,
да се усмихна след като се наваля,
а те да отлетят с есента отронени. ...

Когато си живеехме добре,
човек с човека беше си приятел
и ходихме през лято на море,
това не бе химера за мечтател.
Намирахме какво да поделим: ...

Любо братцы...
Если слушать всё что он рассказывает, - запутаешься.
Говорит, что священник: и приход имел, и имя поповское – отец Иоан. Сейчас он просто Костя. Изгнали его из прихода, - за пьянство, и евангельскую забывчивость. Длинные волосы, собранные хвостиком в затылке, бородка, голос певучий, - ...

Нарисувай ме със думи!
Опиши ме с тишина!
Сладка радост достави ми,
изваяй ме във светлина!
Ще остана за теб безмълвна, ...

– Виж к’во, мой човек! – Мишелъв се почеса по тила, протегна се към ухото на висящия с главата надолу игуанодон и започна да му шепне оживено. Златната му коронка се килна настрани и едва не падна. Той я поправи и продължи делово:
– Ние тука с тебе си станахме близки, един вид – аркадаши, зат’ва да ...

Рано сутринта, когато всички сладко спят, отварям очи и с умиление се взирам в отлетялото минало. Там многобройните вълнуващи моменти се щуркат около осиротелите спомени. Съчувствено им протягам ръце, а те въодушевени изплуват от водите на загадъчната безкрайност. Странно усещане. Напират случки – о ...

Животът си минава ей така –
и сякаш ни оставя нощем нещо:
поставена на рамото ръка
и поглед на любим човек насреща.
Душата ми е паднала звезда, ...

Кръв
Кръвта - това е течността на живота! Тече във вените, артериите, капилярите на живите същества, без тези, които нямат такива, и доставя на всички органи и части на тялото хранителни вещества и кислород. Тя се намира в непрекъснато движение, спирането на което означава физическата смърт на съотв ...

Точно както в дванайсет часа полунощ
този ден ще си иде по правило.
Точно като един недочакан живот
вързал края съвсем във началото
аз вися на конец над притихнал вулкан ...