Едно щурче цигулката изгуби си,
или тревата скрива я, ревниво.
В Луна магична в песента му влюби се,
Шептят тревите : Виж го - некрасиво!
Сияеш ти, оплиташ в златно сивото, ...

И всеки път отивам и се връщам
и аз като една вълнá,
но тя в морето се завръща,
а с мен не е така.
И всеки път си тръгвам ...

Там – на балкона ми расте домат –
така далеч от селските градини...
във битка с този чужд, враждебен град,
расте напук – така, за да го има...
Не зная как ли диша, но расте... ...

Не е ли прекрасно, когато мечтите се сбъдват
Като ден, когато мечтите се сбъдват
Не е ли като сън, когато мечтите се сбъдват
Или като приказка, когато мечтите се сбъдват
Незабравимо е когато мечтите се сбъдват ...

За теб, учителко любима,
е този малък скромен дар.
Плени ме ти с усмивка, ласка мила,
ти пътя ми показа към вечния буквар.
Научи ме със майчина закрила ...

Много се чудих какво заглавие да сложа. Нищо не беше подходящо. Защото... Защото изпитвам толкова много неща и все негативни, и все разрушителни, и все справедливи....
Отварям ФБ и виждам поредното клипче на осакатено и изхвърлено животно. Знам, че е правдоподобно! Толкова много изроди има! Заради т ...

България на три морета
била е някога, преди.
Едва, горката днеска крета
и спомените си реди.
Тя - гордостта и е в албуми. ...

Самотата се развихря нощем
по тихия, безлюден булевард.
И воалът й ненужен е изобщо.
Тя танцува гола под дъжда.
Настръхнала от хладните му ласки ...

Разхожда се из мрака,
но не носи звезден прах.
Като звяр е пред атака,
скрит от лунна светлина.
Пристъпва тихо, неусетно, ...

Порой. Градушка. Мълнии се чупят.
Стена от плач на облак се издига.
Житата се навеждат в кратък ужас,
изхвърча качулата чучулига.
Зърна от лед начупват свежи клони, ...

Погледнах в очите ти и осъзнах,
че само ти си мъжът за мен.
Сърцето твоето за любовта разпозна
и в лудешки бяг кръвта бушува.
Да те забравя се опитвам ...

***
Слънцето затопля дъгата
над туфа теменужки.
Пролетно ухание...
*** ...

Буквите наистина са чуден дар. Благодарение на Светите братя Кирил и Методий, ние хората, знаем да четем и пишем. Преди години в далечни времена нямало е букви и имена. Хората общували със знаци, с мимики и жестове. Сегашните ученици се оплакват, че не им се ходи на училище. А ако не ходим на училищ ...

III
Не усети кога започна да го нарича Влади, а той се обръщаше към нея с галено умалително име почти веднага след запознанството им.
Предложи ѝ да се изкъпят в морето преди да са наближили твърде много Несебърския плаж. Но тя предпочете да си остане в лодката - обичаше когато е във водата да е сигу ...

Превърнах се в неистово желание.
По детски - мъж, нетърпелив.
Огънах времето и разстоянията,
за миг поне да съм щастлив...
Но ти не се побираш в мигове. ...

По стъкления под на Междината
върви човек с ботуши в кал
и не достига небесата.
Под него адът е подгрял
изстиващите страсти на Земята. ...

Ще стана шофьор на такси –
и всички вражди ще забравя.
Тогава светът ще блести...
Кажи ми какво да направя?
Ще хвана пътеки добри ...

Сгрешил си, хубаво, добре,
(на всеки може да се случи)
ранил си нечие сърце,
което в този миг се мъчи,
но грешката си я разбрал - ...

Тя беше една малка зелена пъпчица и живееше в малка розова градинка. Всеки ден разказваше на другите пъпчици за всичко, което виждаше или усещаше около себе си. За това как всяко утро първият слънчев лъч я погалва леко. Как чува песента на славеите и чуруликането на врабчетата, как вижда лястовичкит ...

всевечна вечер се разстлала
над тихо дремещия град
с душа от трезвост полудяла
жадувам за полъхващ хлад
в желаното усамотение ...

— Госпожо, коя от двете ни най-добри вегетации избирате? – попита той и намести очилата си.
Бяха ретро. Скосени рамки с ново поколение тънък слой листкомп – най-тънките подобрени мислещи интелекти, извън чипирането. Слоят беше толкова невидим, че почти не личеше да има стъкла. То си и нямаше, но беш ...

Първо беше доверието.
Не.
Първа бе любовта. Доверието се подразбираше.
После дойде невярата.
Разочарованието-тъга. ...

Когато дюните са старите баири,
посипали главите си със пепел и талаш,
когато под чадъра и светът ми се размива
и думите са глухи на претъпкания плаж.
Не си ти истинско, море, лицето ти е друго, ...

Спънах се! Бутнах буркана с целувки,
разпилени по пода лежат.
Съмна се... Бутнах буркана с целувките
дето сбирах по целия свят.
Все се канех на рафт да го сложа ...

* * *
– Казвам се Летар – старицата се полюшваше на дървен стол с дъговидни нозе – бях тръгнала за отвъдното, уморена, изстискана от живота до краен предел – аз давах и последната си капка енергия от всеки един атом в мен, но накрая осъзнах, че жъна само разочарования и преминавайки оттук срещнах др ...

Онази бяла светлина,
която ми изпрати порива
на някаква изневиделица,
пътува към единствената сянка
на всичките ми опити ...

А дали ще го има морето след нас,
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял ...

Топъл дъжд,
през летен ден.
Дали сънувам,
или съм в плен.
Слънцето плахо ...

Намерихме очите във невзрачен ден,
запълнихме крепежа, който ни руши.
А ти – живот унил, ожесточен,
сега пред двама ни е ред да замълчиш.
Мъката престава, без да я запитам, ...

ужаси
***
Този път веднага се изправих и съзнанието ми мигновено се настрои към реалността, сякаш се бях събудил от аларма. Зловещата луна жълтееше през прозореца и унило се спускаше към хоризонта.
Взех телефона и излязох от стаята. Нарочно не запалих лампата и не светнах фенерчето на апарата, за да ...

Не зная аз, мила, не зная да мразя
врага си – бил явен и таен –
за обич божествена чувствата пазя,
за твоя чар дивен омаен!
Сърцето ми бие, от радост обзето ...

Преди време ти дойде
и животът ми се промени.
Щастието преоткрих,
а каква е любовта научих.
... ...

Вятър без посока позволява ли
на сърце изгарящо да го обича?...
Ако пожелаеш леденото в мене някога,
с огнен лед ще ти се вричам...
Позволява ли сърце изгубено, ...

Когато човек порасне твърде късно и идеалите , в които е вярвал се превърнат в негова гилотина и главата се търколи в праха на човешката злоба и измама ...остава ли нещо след него?
Духа, който като ухание от пролетни цветя е карал гърдите да се изпълват с аромата на живота, като полъха на морския бр ...