Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
370 167 резултата
Не спирай да обичаш, нито да мечтаеш!
Не спирай да гониш светулки в нощта...
Там още във тебе наднича,
наивната ти хлапашка душа...
И вятъра гони, безспирно в полето, ...
  616 
Разстоянието помежду ни се смаляваше и у мен растеше някаква тръпчива, невероятно възбудена сила, готова да полети със скоростта на вятъра.
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
  428 
Пропадам.
Дълго и безгравитационно.
Рея се.
Като листо, оставено на вятъра...
Губя се от себе си. ...
  689  11 
От другите оставени,от себе си забравени,
връщаме се, там където сме били предадени.
Усещаме отново раните направени,
от хора, за които все добро сме правили.
Взираме се в локви като нас оставени. ...
  1105 
Мъдреците от Ориента
Оцеляването във Пустинята е Философия
и изстрадан стил на съществуване,
а керванът с Мъдреците е утопия,
отдавна из миражите изгубена... ...
  793 
На Майка ми...
На светлата памет на Майка ми...
Понеже много скитах по Света
не ме дочака Майка ми... Умряла...
А зная, че било е с мисълта ...
  772 
За какво мълчат делфините...
Деца на Океана и на Вятъра,
но и чеда на волните простори
делфините у нас поддържат вярата,
че някой ден с тях пак ще си говорим... ...
  715 
  1436 
Глава 1
Гледах се в огледалото с обожание към себе си – прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а сините ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми летни рокли – черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от ст ...
  972 
Тихо стъпват на пръсти онемели души,
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас. ...
  673 
Къде ще избягаш? Аз съм копнеж.
Аз съм усмивка и съм летеж…
И съм различен, знаеш това.
Аз съм надежда и твоя мечта.
В бяла пустиня, в затънтена степ… ...
  675 
Качих се в асансьора. Натиснах копчето за 13-ия етаж и се облегнах на металната стена. Загледах се през стъклената част към фоайето на сградата. Той стоеше там и гледаше право в мен. Отново онзи поглед. Не изпускаше очи от мен. Този път му отвърнах и аз. Вгледах се право в тъмните му очи.
Дано не ме ...
  558  24 
  2108  11  22 
Колко стъпки трябва да изминеш
за да стигнеш своята Голгота?
И дали изобщо ще достигнеш
до върха, и стига ли живота
за последната, и първата ти крачка? ...
  729 
Не пита, на нищо не вярва,
тя идва внезапна и сляпа.
Прогонена подло от рая,
тя – дарбата и проклятие.
Животът ни крехък родила, ...
  503 
Заглъхва гласа ми, скрипти прахоляка,
затъват нозете до глезени в плесен.
Крайпътно дърво. Тъжно славейче чака.
Ветрец да подеме замлъкнала песен.
С треперещи пръсти примрялото птиче, ...
  461  10  14 
Когато душата ти страда, когато душата кърви.
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...
  398 
***
Медиите са безотговорни и жестоки като деца, които бесят котки за забавление.
***
Не можеш да потърсиш телефонния номер на Бог и да му звъннеш, както се пееше в една популярна песен. На небето се звъни... с камбани.
*** ...
  411 
***
поживях си малко и какво
научих се да карам колело
пораснах, станах голям
не ми стига една щафета салам
изучих се, правих бели ...
  400 
Поседяхме неколко дни брат, ама ние сме си щурави. Не ни свърташе на едно място. В туй село, не е като в града – пълна скука. Босът ни търсеше и трябваше да кротуваме. Да … ама не - фанахме се да къртим една баня, да свържем мивката с канала и да лепим плочки. Въртим си бизнес. С Дечо пак сме си в е ...
  275 
Помисли си сега...
"Как гаси се снега?"
  1202 
Навярно някои ще ликуват
с тръби и викове победни.
Ще пращат огън във небето,
щом с чужд флаг мир наложат.
Историята праща своето „ура“ ...
  975 
Пред мен е Витоша – стройна, красива.
Пътувам и бегли спомени пролука търсят
и наедно с тях рисувам в облаците на простора.
Кога ще видя как заспиват птиците,
обгрижени от крехки гранки и присвити ...
  518 
Дори и навън не излизаме вече,
скрити във къщи, покрили очи,
навън си блести прекрасната вечер,
от толкоз безбойни, красиви звезди .
Почти като хора, дребни мъждукащи, ...
  1042 
Път прокарах да стигнеш до мене
през вековна и страшна гора.
Да намеря покой и спасение
от стихиите тебе избрах!
Построих най-красивия замък, ...
  861 
На плажа всички заедно сме сега,
заедно с момчетата ми и тяхната сестра.
Мама и тате, усмивка грее на нашите лица,
усмихва ни се слънцето,дарява ни топлина!
Вървим по пясък заедно хванати за ръка, ...
  269 
Космически талант. Но скромна, земна,
в душата скрила нежност на момиче...
Макар че не успяхме да се срещнем,
аз вече те познавах и обичах...
Безкрайно те четях и препрочитах, ...
  646 
Те звънят в съня на кръвта,
когато сме заспали с невинна кротост.
Те кънтят в душите,
които в миг ги чуват и осмислят.
Паметта на миналото са – ...
  661  17 
Право ми каза някога мама,
гледай сърцето ти на момата.
Нейната хубост, тя отминава,
вехне лицето, душата остава.
Право ми каза, кой да я чуе, ...
  197 
- Стой… Къде тръгна? И какво толкова има по тая земя, че да я погледаш? Отгоре, отстрани, отдолу – все земя. Горички, ливадки, рекички, твари разни… Само гледаш и гледаш… Пък я се пресети, та донеси нещо тук. За обяд, да речем. Нещо тлъстичко, нещо вкусничко… А той само – гледал… Гледката нахранва л ...
  401  10 
Пак се поразходих из града. Интересни неща видях. Влязох в един магазин, погледнах щанда за сладкиши и се сетих как се нарича жена, която бие мъжа си. Защото предлагаха курабийки…
После… Тук ще сложа червена точка… Та минах покрай квартален пенсионерски клуб, приютил магазинче. На витрината едни до ...
  407 
  786 
  1785 
Искам да държа ръката ти толкова здраво, че да си счупя китката.
Но едва се държа.
Преди да чуеш това, вече няма да съм тук,
И сега няма какво да се прави, освен да крещя по пияната луна.
Това не е честно! ...
  325 
  669 
Глава 26
След около час пътуване, Дими отби колата на една бензиностанция и спря. През този един час не си бяхме говорили, тъй като аз продължавах да се чувствам тъжна и объркана, а той не бе направил нищо, за да промени ситуацията. Дими разкопча колана си и слезе. Аз го последвах навън.
– Искаш ли ...
  692 
  2276 
  1336 
Любов, любов,
ти измамно отражение...
създадена да бъдеш наказание,
за тях, на чистите сърца...
О, опиянение, излишно е, ...
  366 
Отдавна се знае и не е хазарт,
че котки се любят и то е през Март.
Но вече настъпва и видим обрат:
светът ни потъва във пълен разврат.
Да го доказвам е вече излишно. ...
  400 
Предложения
: ??:??