Дай ни малко тиха вяра
и ни подари надежда!
Грешките ни се повтарят,
а светът е луд изглежда.
Знам, тъгите се разстилат, ...

Тоз спомен винаги топлеше душата на Агата в мрачните дни. Спомняше си как майка ѝ решеше дълго време косите ѝ на двора в топлите следобеди в началото на лятото. Постилаха някоя черга под бадемовото дърво, а около тях розовееха цъфналите божури, дето бяха нашарили цялата градина. Слънчевите лъчи се с ...

Въображението е най-мощният мисловен инструмент на човека, за опознаване на света. Когато вниманието му се насочи към непознато, неизвестно нищо, което той иска да опознае и да превърне в известно и познато нещо, първото и най-важното негово деяние е да избере правилния въпрос, от многото, които нем ...

Във вино да се къпете и да сте жадни!
С любов да замезвате и все да сте гладни!
Останете си жертва на страстта –
все пияни да сте, да не изтрезнявате,
махмурлук да нямате, да не ви боли глава! ...

Ранна утрин.
Небето в облаци
тъмнее.
Сковаващ студ!
Чешмата в двора, ...

Пълзят къдриците на тъмнина,
по почерк зимнобял.
Мастилото тежи върху везна,
дъх в трепет залюлял.
По кожата от восъчно масло, ...

Кулинарка съм призната,
поназнайвам и вината.
Сирената в скромна доза -
нетърпимост към лактоза.
Капама в гърне ще сложа, ...

Когато ти подарих, помниш ли, пръстена,
от цвят на маргаритка, преплетен с листа?
Сега е до икона, на теб, в сърцето ми кръстена,
тихо е, докато се моля за любовта.
За онази, която прилича на нашата, ...

Разлюля се черницата!
Разтвори се земята!
Баба си тръгна!
Разплака се лозницата!
Земята се разтвори! ...

Свечерява се. Сгъстяват се зад прозореца сенки тъмни. Студено е във вехтата изба – порутена и неотоплена. Мразовито е. Увива се Абленка в шал разпокъсан, от молци прояден, треперещи боси крачета върху дъсчен миндер качва, присвива ги и обгръща с премръзнали посинели ръчички. Завърта се колелото на ч ...

Началото на краят е декември.
Отдавна вече не броя годините.
Така забавям и забързвам времето.
(Макар и вече да не чакам никой.)
Какво, като ще има тиха нощ ...

И спирам вече, няма да обичам -
душата ми износена мълчи,
обидена, че е раздала всичко,
а боса пред вратата ти стои.
И утрото ще бъде само мое, ...

Затварям очи - прегръщат ме сънища.
Снежинка щастливо блести!
Вървя по следи - показват ми пътища.
Нежност сърцето плени!
Докосва ме приказка! Нощ е посипана ...

Една любов оставих аз на рафта.
Прашаса тя с годините съвсем.
Не исках пак да я чета, защото знаех,
че ще я направя аз тотем.
Опитах се да стана айсберг ...

Не е обява, нито надпис във печатен щрифт!
Загуби се по пътя и я няма!
Ни в преспите ни
ни по лифт!
Завря се между празните чинии ...

Никулден
Днес морето силно се вълнува,
Нептун с поздрав за всеки рибар.
Една легенда за св. Никола съществува,
той закрилник е на млад и на стар. ...

Когато пътят ти е труден
и навсякъде израсла е трева,
когато мислиш, че си влюбен,
защото чувстваш самота –
спомни си колко много имаш ...

Бях посърнал, измъчен, смутен...
Бях потиснат. Направо нещастен...
Мрачен ден, но само за мен –
облак слънцето дръпна със ласо.
И в главата си мисли най-тъмни ...

На Стоянка Мутафова
Ето я! Кралицата на ветровете!
Главна героиня в постановката "Живот".
Декорът същият. Прожекторът надвесен.
С крила припляскват строфи монолог. ...

В дън земя, трупът ти гние,
неуспокоявано...
Гарги грачат на гроба ти
Непокътната душата ти от времето
в мир грее и почива. ...

Вече трети ден гъста снежна пелена се стеле над притихналото село. Вали на такива едри парцали, сякаш има намерение да изравни всичко в безкрайна снежна равнина.
Селяните газят дълбокия сняг и вместо да се плашат, потриват доволно ръце.
- Нека натрупа сега, а напролет да видиш какво жито ще избуи! Щ ...

На Коледа вълшебният дух,
отново изпълва душата.
Лети над села и градчета,
облича ги в пищна позлата.
На площада се кипри елха, ...

Боря се цял живот с най големия си враг
това съм аз, гледам тъпо човека от огледалото
човека от огледалото запълнено е цялото
от едно животно,
което се опитвам да накарам да разбере ...

Бавно лази паякът
по бялата стена.
Черната муха
накацва бялото.
Паяжина, паяжини... ...

Мога да допусна
да видите сълзите ми!
Прозрачността ще погълне
искрено стрелите ви!
Нямам нужда от отровни хора ...

Накъде тръгваш оттук
На пясъчни кули в разпиляното
Натам, където охладнелият юг
Е разпръснал злопаметна пяна
Накъде отиваш след тук ...

Блестинки
Не осквернявайте Живота.Той е светиня.
Земята е материала, който черпим,за да изпитаме своята гениалност.
Щом човекът още не е напуснал майката Земя,значи че не е порастнал достатъчно, за да го направи.
От милиарди години Вселената играе своя валс.Най-големите й деца валсират бавно и бързо ...

Предизвикано от стихотворението
" Отключени за вечно сетива"
на Райна Вакова
Защото ти събуждаш сетива
и всяка дума светове отключва, ...

O, как искам да съм вдъхновение
за нечие възвишено творение,
да съм идея за творба,
изпълнена с любов и красота,
за коледен подарък да получа ...

Слънцето се спускаше зад хълма, когато Историкс усети, че му се дреме. А не си беше довършил писанието за изминалите събития и царят, който и да се окаже на сутринта, ще му отреже от надницата. Кофти работа, рече си той и се хвана за гъшето перо, нищо че едва се виждаше.
Историкс беше личния хронист ...

Зимни картини
блещукат тихи като
пролетен ручей.
06.12.2019 г.

Малкото слонче пита гигантската шкембеста слоница:
Мамо, защо ти е толкова голям хоботът?
За да те мия по-обилно, мъниче мое - отговаря слоницата майка.
Слончето:
А защо ти е толкова голямо дупето? ...

https://www.youtube.com/watch?v=g3Y55_ToP3o&fbclid=IwAR1lVySJDzvrlMegX68YdWasJdUQg7ZveAJ8ChuNZ0K2M9ldeULY7Fm38gE

Шумът убива тишината
и дребнотемия крещят.
Дори и да си над нещата,
ти загорчава. Всеки път.
С шамари трудно, но се учи. ...

Малката Ели живееше със своята баба в покрайнините на градчето. Тя ставаше всяка сутрин и отваряше прозореца за да види как слънцето надничаше през боровете в двора. То огряваше ангелското и лице и баба и всеки път се разплакваше. Малката и внучка, беше единственото, което и остана след смъртта на д ...

Цяла България скърби,
зимата тъга навява,
сърцето ми се разби,
тя туй не заслужава.
Ала що можем да сторим, ...