Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 043 резултата
10. Като слънцето и въздуха
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...
1229
3
9
Не се живее с такава любов,
недокосната, далечна, премълчана...
Кой за такава съдба е готов?
Като клеймо в душата издълбана!
Каква ли любов би могла да е тя, ...
недокосната, далечна, премълчана...
Кой за такава съдба е готов?
Като клеймо в душата издълбана!
Каква ли любов би могла да е тя, ...
614
Трудно е да любиш поетеса!
Не говоря тук за стреса,
а за туй, че иска секса
да е в ритъма на текста...
Да е всичко мелодично, ...
Не говоря тук за стреса,
а за туй, че иска секса
да е в ритъма на текста...
Да е всичко мелодично, ...
856
7
21
Наближаваше полунощ. Звездите се отразяваха във водата и сякаш се люлееха върху вълните като в люлка. Всички спяха. Дори и корабът като че беше задрямал. Само един моряк стоеше на палубата,пушеше цигара и чакаше Нея. Онази непозната красавица, която идваше всяка нощ, когато всички заспят. Струваше м ...
1358
2
5
2564
4
3
1519
Продължение - в последната глава - (Послесловие)
Оригинален текст
ДОРОГА НАЗАД
Мы проснулись с рассветом. Есть перед дорогой не стали. Попрощаться с нами вышла одна лишь Леля. Она подошла ко мне, взяла мою правую руку в свои ладони и сказала, глядя мне в глаза:
- Ты стал нашей частью, в тебе жива хр ...
Оригинален текст
ДОРОГА НАЗАД
Мы проснулись с рассветом. Есть перед дорогой не стали. Попрощаться с нами вышла одна лишь Леля. Она подошла ко мне, взяла мою правую руку в свои ладони и сказала, глядя мне в глаза:
- Ты стал нашей частью, в тебе жива хр ...
1289
В памет на Николай Лилиев
От любов ранени
греят летни небеса.
Слънцето вдъхновено
шепне светли чудеса. ...
От любов ранени
греят летни небеса.
Слънцето вдъхновено
шепне светли чудеса. ...
524
6
12
И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.
В главата май не са проблемите, ...
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.
В главата май не са проблемите, ...
453
6
6
Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...
476
Островът на русалките...
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда
от Стари времена до днес... ...
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда
от Стари времена до днес... ...
485
1
Вечер край морето... 4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират – карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка” –
във търсене на своя, собствен свят... ...
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират – карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка” –
във търсене на своя, собствен свят... ...
515
Разсъждения край морето при пълнолуние...
Луна...Море... Безкрая... Неясни мисли ме тревожат:
„Човешкият Живот – какво е?...” Случайност ли е,
илѝ е планиран?...
От Звездните селения, дали възможен ...
Луна...Море... Безкрая... Неясни мисли ме тревожат:
„Човешкият Живот – какво е?...” Случайност ли е,
илѝ е планиран?...
От Звездните селения, дали възможен ...
363
1
1
1107
1
1197
4
12
1599
1
1118
2
1270
2
Прости ми... Грешница съм, Боже.
С дела и с думи, с мисли съгрешавам...
Но знам, че само ти единствен можеш
на всички и за всичко да прощаваш...
Не мога греховете си да скривам ...
С дела и с думи, с мисли съгрешавам...
Но знам, че само ти единствен можеш
на всички и за всичко да прощаваш...
Не мога греховете си да скривам ...
1047
3
7
Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне ...
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне ...
563
6
9
Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, ...
755
2
7
— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...
467
1
2
***
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...
1203
Ден рожден почука смело на затворени врати,
а в подземните тунели някой викна: „Отвори!“.
Глас духовен ме обходи като приливна вълна,
в час лъжовен се убодох сам в ядрото на света.
Заболя, но не заплаках и през тръни продължих, ...
а в подземните тунели някой викна: „Отвори!“.
Глас духовен ме обходи като приливна вълна,
в час лъжовен се убодох сам в ядрото на света.
Заболя, но не заплаках и през тръни продължих, ...
543
1
1
Когато се приближат твърде близо един до друг
става толкова горещо, че
кръвната плазма от сърцето му
пулсира в зачервената кожа.
Тя се опитва да си представи, че е поничка. ...
става толкова горещо, че
кръвната плазма от сърцето му
пулсира в зачервената кожа.
Тя се опитва да си представи, че е поничка. ...
779
1
Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. ...
1978
12
4
Не зная кой преди векове го е създал,
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.
Дарил го е с чувства, съвест, сетива, ...
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.
Дарил го е с чувства, съвест, сетива, ...
224
На вратата ми - надпис: "Забравен",
на изтрита табела виси.
Некролог от роднини оставен
ми напомня за минали дни...
Никой тук се не спира, не чука, ...
на изтрита табела виси.
Некролог от роднини оставен
ми напомня за минали дни...
Никой тук се не спира, не чука, ...
444
2
7
Храмът обгърнат е в пламъци.
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
В онемелите спомени няма искра. ...
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
В онемелите спомени няма искра. ...
499
Преследваме всички звезди. Осветяваме небето. О, ние сме толкова случайни. Ти и аз. Няма да се откажа да бъда на твоя страна, без значение какво може да се случи. Ние сме извън времето. Ти и аз. Във всичката тази лудост няма да те разочаровам. Силна съм сега. Чувствата ми казват, че винаги ще бъдеш ...
699
Рицар на бял кон
в приказка без щастлив край.
Даде обет за мълчание,
за да те слуша без да разваля
тишината. ...
в приказка без щастлив край.
Даде обет за мълчание,
за да те слуша без да разваля
тишината. ...
611
Навън е горещо, жега дойде
и мисля колело да покарам.
Засилвам педалите, качвам се, тръгвам
там далеч към безкрая...
Минавам безцелно на същото място, ...
и мисля колело да покарам.
Засилвам педалите, качвам се, тръгвам
там далеч към безкрая...
Минавам безцелно на същото място, ...
634
1206
1
Човекът е абсолютният господар в материалния свят, в който живеем. Сам избира ценностите си, а често избира и да не зачита чуждите. Може би единствената обща ценност за всички хора е свободата, но всеки я разбира по различен начин. Всичко останало е сблъсък на Вселени и суета, а в суетата си сме тол ...
1958
1
1
"Патриотите сме като при ядрен взрив -
натрупва се критична маса и избухва.
Сидеров на ВМРО ни е крив,
да го катурнем, леле, коалицията рухва!
Синя каска идва да ни омиротвори, ...
натрупва се критична маса и избухва.
Сидеров на ВМРО ни е крив,
да го катурнем, леле, коалицията рухва!
Синя каска идва да ни омиротвори, ...
572
2
Студът затопли нечии чужди сетива.
Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
Луната се усмихна и намигна към земята. ...
Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
Луната се усмихна и намигна към земята. ...
1410
1
2
Не обичам жежкото слънце,
не обичам хапливият студ
Не обичам дъжда през ноември...
...даже птиците бягат на юг.
/Но обичам, обичам, обичам / ...
не обичам хапливият студ
Не обичам дъжда през ноември...
...даже птиците бягат на юг.
/Но обичам, обичам, обичам / ...
552
1
-Тая възглавница е много дебела!- каза Роси, която едва успяваше да я помръдне от мястото й.- Хайде да видим какво има в нея!
- Сигурно е мноого голяма приказка!- предположи Виктор и двамата започнаха да тършуват в калъфката. За тяхно учудване, извадиха малко килимче, на което беше изобразена камила ...
- Сигурно е мноого голяма приказка!- предположи Виктор и двамата започнаха да тършуват в калъфката. За тяхно учудване, извадиха малко килимче, на което беше изобразена камила ...
611
Тъй е важен!
Не звъни, а пее...
Понякога само вибрира, а
живота ни контролира.
Калкулира, ...
Не звъни, а пее...
Понякога само вибрира, а
живота ни контролира.
Калкулира, ...
622
Безкрайни дни край мен минават,
но пак на прага съм, стоя.
Дали с надежда ме даряват
или обсипват ме с тъга.
Опитвам бавно да прекрача, ...
но пак на прага съм, стоя.
Дали с надежда ме даряват
или обсипват ме с тъга.
Опитвам бавно да прекрача, ...
663
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
