Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 044 резултата
Вече не ям захаросани думи (пълни с глутен).
Преди прекалявах и виж какво стана, влюбих се...
Ограничих и тестените илюзии,
защото от тях насита нямаше.
А газираните комплекси? ...
  1798  12  10 
Завръщане в Итака...
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...
  289 
– А ти не вярваш ли в прераждането?
Ах, тази усмивка! Само жените можеха да използват нагледно безобидния жест едновременно като защита и оръжие. Мимика, която караше мъжа да се чувства могъщ и несигурен, жертва и ловец. Хиляди години еволюция, събрани в едва забележимо потрепване на устните. Не беш ...
  1119  11 
Глава тринадесета
Дъждовни изненади
Ден 11-ти (сряда)
Навън ромоли и се усмихвам блажено. Ще ходим ли на снимки, щом вали? Скачам, отварям вратата на терасата, да влезе свежият въздух, и вдъхвам силно, това е друго. Иначе тук е много топло като за началото на ноември, а сега ми се струва като Рая – ...
  1021 
Не се плашѝ, ако и утре не ме видиш.
Аз ще съм заспала своя сън.
Прошепна ми, че тази нощ ще ме любиш.
Знай, аз чаках твоя звън!
Не се бой! Аз искам само малко нежност, ...
  376 
Червилото червено те привиква
за вечерни страстни грехове,
да остави белег вечен те зове
и ти шепне възбудено и бавно
с желание за неприлични мигове. ...
  594 
А как ли стана всичко, аз не зная,
дали със поглед ти ме заплени,
или с чаровната усмивка ме замая.
Какво направи с мене, погледни.
Спокойна ходех си по моя път, ...
  608 
Рицарски доспехи
днес обличам!
Тръгвам в битка,
любовта да защитя!
Образите от съня ти, ...
  686 
В едно чудесно юнско утро изнасях на балкона одеяла да ги напече слънцето. Бях съвсем сама и затова си припявах фалцетно, но със жар „Барба Яни”. Тъкмо бях се докопала до оня момент, в който съобщаваха на ритналия вече камбаната бати Яни, че тука е все същото. Само болки, мъка и сълзи. Понеже мигът ...
  1268 
  722 
Никой не ни закачаше и си мислех, че всичко за сега ОК. Спомените ми избледняваха и се стараех да не мисля за моя екшън в джунглата и за екзекуцията на Ина. Стараех се, но в най-тъмните часове на нощта сънищата ме предаваха и навлизах в ада. Връхлитаха върху мен изкривени лица, ботуши, бой…хиляди не ...
  520 
Любима,
съдрах нощта на парчета
в някое да те намеря,
но сънят далеч ги отнесе
и нарисува странни химери. ...
  607 
Не съм сама, когато няма никого,
когато се разтварям в тишина,
когато разговарям само с мислите,
или с мечтите някъде летя...
Не съм сама, когато се изгубвам ...
  1245 
7. Шегите на Дявола
Колкото и усърдно да се молех вечер на Дядо Господ със стиховете на Дядо Вазов, Дяволът успяваше да си устрои по някое забавление за моя сметка. Как може в един и същи ден да пенсионират господин Павлов и да ни вземат аптеката! Какво е това, ако не е мръсна дяволска шега?
Това се ...
  1282  13 
Интелигентността ми се обеси,
задавена с поредната лъжа,
защо поне веднъж не се намеси?
Е, мъртва е, не искам да тъжа.
От просено зърно сега по- малък, ...
  803  11 
  1058 
  965 
Ще се излее с твоята сълза.
От нея ще се пръкне буря.
Тежко̀ и го̀рко на Ада̀м,
че Ева всичките ребра му счупи.
Не си помисляй тишина! ...
  670 
Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея –
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична. ...
  608  25 
> Грешна беше тая жена, но беше хубава.
> Йордан Йовков, "Албена"
Заклеймиха я в селото: "Вещица!"
Всяка вечер до Дявола ляга.
И не пали за Господа свещи тя - ...
  1219 
Това е, нека да си кажем сбогом,
изгуби ме завинаги, нима не го разбра?
Дори и думите са дар от празно слово,
изгасна ли последната искра?
Не се обърнах да те видя как вървиш ...
  708 
Пожарите в моята душа
все още не искат да утихнат!
Знам, че накрая ще опустошат
илюзиите на маски усмихнати.
Остатъци от залез ще горят. ...
  599  16 
  2641 
1. Какво е любовта
Какво е любовта ли? Аз нямам и престава,
човешкото сърце я напълно заслужава,
тя не е вещ, която да пипнеш със ръцете,
тъй крехка е, красива, неземно нежно цвете! ...
  841  16 
Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...
  2718  36  30 
Аз няма приказки да ти разказвам,
за някакви говорещи животни.
Светът е чуден, ти не знаеш,
но случват се неща страхотни.
Въртим се заедно с Земята, ...
  800  17 
Как неусетно си отмина пролетта.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...
Вървя по горската пътека в летен транс, ...
  1709  28  15 
Няма го. Няма го вече сърцето ми.
Бомба разкъса го зверски.
С болка отломки-гротески
пръсна във въздуха вятърът, клетият.
Няма я. Няма я вече душата ми. ...
  1959  19  23 
( реплика на една бомба със закъснител)
Аз зная, че не съм забавен
да те разсмивам от сърце,
да блесна с виц полузабравен,
или със клоунско лице... ...
  615 
… Така… Сега финт, отдясно… Подмина го като влак малка гара… Ето – вижда съотборника си на фланга. Но там има двама съперници… А от другата страна е мярна крилото. Сега ако литне напред… Пас! Ухааа…
Чу се свирка. Играчите свалиха шлемовете и се спогледаха. От малката стаичка с компютъра излезе водещ ...
  551  14 
Педро Инфанте - (Кукурукуку̀...) Гълъбче
------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Tomás Méndez
------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Томас Мендес ...
  3466 
Две дечица си играли
сред тревата свежа, росна.
Боси, даже без сандали,
гонили се и се смяли.
Но за миг от таз игра, ...
  1264 
Направих си дръвче от клонки сухи
и вазата във вкъщи украсих.
Прекрасно е, макар и с вени кухи,
аз с бели лампички го осветих.
И сякаш вдъхнах му живот, то грейна, ...
  405 
Думите пристигат тихо,
с валящите цветя от небосвода
И бледосини се изписват,
върху платното свое-на живота.
Думите танцуват буйно салса . ...
  635 
от надпревара
за „място под слънцето“
ад се отваря
  309 
Крещя през решетки железни,
провесен над адските пещи.
С всяко киселинно вдишване,
душата ми вие, бълбучи, пръщи.
С дима от нечутата болка ...
  599 
Литна Вранка над полянка
и съзря едно дърво.
С гъст клонак, дебела сянка-
идеално за гнездо.
От пътечка грабна клечки, ...
  3262  12  32 
Лятото отмина. Ирина облече черната престилка, сложи баретата и тръгна към гимназията с онова нетърпение, което бе трупала през цялата ваканция. Видяха се и в душите им разцъфна пролет. Колко малко му е нужно на човек, за да бъде щастлив и само този, който рядко среща щастието, може да го оцени исти ...
  327 
Вечер е- тъмна и тиха е нощта,
мигваш и няма я- дошла е сутринта.
Бързаш за работа, грабва те деня,
наредили са се грижите една, подир една.
Останал без сили се прибираш у дома, ...
  546 
тъмнините ми трептят
щурмуват произволно
не могат да ме уязвят
така със огън
или дъжд ...
  808 
Предложения
: ??:??