Татковина сълза, обичлива,
най земната радост, красива.
Ти си моята богиня, чиста,
моята вяра и горест жива.
Татковина сълза, човешка, ...

Беше студена и мъглива утрин. Както всеки ден, и днес дядо Йордан стана рано и пое по стария черен път, отправяйки се право към селското гробище. Баба Мария, неговата единствена и най-любима жена бе погребана там, а на него все още му беше трудно да си представи живота без нея. Отиваше на гроба и ся ...

Отдавна в българското общество, особено сред младите хора, не се гледа с добро око на четящите деца от страна на техните връстници. Много често такива деца са нарочвани и тормозени. Обвинявани са, че се имат за нещо повече от другите, защото те се отличават от тълпата и това е видимо. Четящият човек ...

Когато речеш, че народът е беден,
ще чуеш клетви и хули,
но нима в Европа не е най-мизерен?
А хората от "елита" са се надули.
Популист ще те нарекат веднага, ...

- Две пенливи халби бира , моля! - провикна се Той и я прегърна.
Двамата с Хлорис седнаха на най-отдалечената маса в ъгъла. Всички останали бяха заели централните места и гледаха от там танцьорката. Докато пееше, очите ù блестяха. Изглеждаше му позната от някъде. Но, откъде не можеше да се сети. Мом ...

Ама подскачате като ощипани госпожици, когато Ви се рече, че "матриалът е лош", нали?!. Измисляте закони, после ги преправяте, посли ги променяте, после не ги изпълнявате, но вече никой не ще да проследи къде се пресчупва системата. И с помощта на такива наивници, като Митко... не оня, дето пуска ес ...

- Здравейте, скъпи колеги. Искам да ви запозная с новото попълнение на нашия театър. – представи ме учтиво директорът на новите ми колеги. – Това е Боряна. Завършила е тази година. Видях я да играе в едно представление в учебния театър. Наистина е много добра. Затова искам да я приемете на сериозно, ...

Десният фар изгоря без да пита.
Карам в нощта като някой пират.
Пътят мъглив все подскача и рита
сякаш ме бута към другия град.
Удрям спирачки в рядката кал. ...

Как е бизнеса с писането, питаш? Ами, труден въпрос... как да ти обясня, значи. Ти примерно с какво се занимаваш? Градина гледаш и продаваш на пазара ябълки. Добре-е-е...
Значи, седиш си такъв и хоп – пада една семка. Не, не от "Сортови семена"... в главата ти пада, той, така да се каже, Господ ти я ...

Красива и бяла под мен се протяга земята.
Под нея набъбват и крехки, и силнички корени.
Към чистото слънце сами ще изпратят листата си.
Ще свирят ли с вятъра някоя чудна симфония?
Животът, дочул, ще напълни с цвърчене гнездата, ...

Следи
Как да намеря от тебе следи
и къде да се взирам, не зная?
В пясъка жаден за морски вълни
или в снега поговорил с безкрая! ...

стадо без пастир
го хищници свирепи
схрускват най-подир

Не унивай, моряко,
че път си изгубил,
че вълните лашкат
твоята лодка
към непознати брегове... ...

Снежинки пърхат малко закъснели -
тревожни пухчета си търсят зимно ложе,
една след друга леко се прегръщат,
покриват топло дядовото лозе.
Заспа най-сетне житото смутено ...

Разтупва се сърцето
на жаравата
и на зова отвръща
лутналата
нестинарска кръв. ...

Рори бързаше напред.
С мислите си бе зает,
но поглеждаше през рамо.
- И защо един е само
на учителя балона? - ...

Красива беше тя...
Красива, умна и добра, и завинаги моя сестра.
Ала живота и отне младостта и завинаги потъна под земя...
Миличката ми сестра отнеха ти младостта...
Като цвете беше ти в моите очи! ...

Край Върбата спирам,
клонката да откъсна.
На пръсти се надигам,
но в ината е чевръста.
От умората си спирам, ...

Дори и в най-студеното на зимата,
аз мога да съм пролетен и топъл.
Да, знам, че нереалното заспиване
е всъщност лабиринт. Многопосочен.
А всъщност съм събуден и мечтая. ...

Рано е. Малки сме още.
Звездите в небето броим.
Тук съм. В твоите нощи.
Сърцето не иска да спи.
Тук си. В моите мисли. ...

Ще те прегърна,
за да усетя топлината ти,
за да се върна
при корените и земята си.
Ще те прегърна, ...

Изабела...
(моряшки тежнения)
На Урагана страстната повеля
бе тласнала ме в поривът си остър
към оня бряг, от който Изабела ...

Музиката е удивително средство, което стига до нивото на сърцето на всеки човек независимо дали той е малък или голям по възраст. Художника се вдъхновява от божествено красивата природа и от уникалните човешки същества, които правят света интересен и цветен. Писателят също черпи вдъхновение от заоби ...

Няма нужда да се разделяме,
за да се срещнем отново.
Няма нужда от географията,
да поставяме между нас обширни разстояния море,
непреодолими масиви в мълчания, ...

Накрая на света ще те открия,
да падне коня, пеш ще продължа.
Не ще ме спрат ни меч, нито магия,
каквото и да е, ще издържа.
Очите ми да избодат, ще те намеря, ...

СТИХОВЕТЕ МИ
Всеки ден „раждам“ едно, две деца,
Те имат акт за раждане, дата, година.
Мъчително е раждането, но любовта
е в усмивката и прегръдката ни силна. ...

Честно да ви призная от малка обичам цветята. И птичките. И това как природата оживяваше пред очите ми. Но градинарството никога не ми се е отдавало особено. И все пак една пролет успях да си засадя зюмбюли и други цветя. Знам какво ще кажете? Защо точно зюмбюли? Нали розите са най-красивите цветя? ...

Мразя Петров. Знам, човекът няма вина, ама чувството напира и не мога да го контролирам!
От както дойдоха да живеят в нашия вход преди половин година, мира нямам!
Ленчето, жена ми, сякаш само това беше чакала, веднага превърна Петров в мерило за съпруг - деен,кадърен, грижовен. Всичко това обобщено ...

Малък Сечко се ядоса
на големия си брат.
Мръщи се, мърмори лошо:
"Ще покажа аз инат!
Ще съм снежен, ще съм леден, ...

Писък на жена
В мрака на нощта
Тишината разруши
През къща или две
Притихнало сърце ...

Живот ли е живота
или всъщност смърт е?
Телата ни са нашите ковчези,
в които душите ни
волни са затворени... ...

Обречени на Вечност...
От новините: „Опасен астероид лети към Земята“...
26.01.2020 „Нов, неизвестен до сега, вирус идва
от Китай и се разпространява по це-
лия свят“ ...

Беше затворен несправедливо, осъден без съд, и присъдата беше изпълнена без палач. Тук в тази тъмна килия щеше да прекара остатъка от времето си на тази земя. Понякога си мислеше, че вече е мъртъв тъй като чернотата и тишината по нищо не се различаваха от смъртта.
Усещаше, че още диша и можеше да ус ...

Не литвай ветре! Моля те, поспри!
Кого ли гониш, там, по голите баири
и кой по жиците без лък ще ми посвири?
И въглен жив за мен ще разгори?
А отлетиш ли ще се слегне прах, ...

Подпряна на кабрио мощно,
със спукана гума – мекица,
оглежда се Пена тревожно –
блондинка и баш хубавица.
Отдолу, настъпил си голфа, ...