Есенни щрихи, малко тук, повече там,
рисуват картини из стария град.
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам,
потръпва от настъпилия хлад.
Едно паднало, изгубено листо, ...

Капна сълзица от свода,
облаче пара – от пръст.
Оран е. Вол бял набоде
срещнати влага и ръст.
Китни – дърветата в парка, ...

Единственото хубаво нещо на войните
е,че рано или късно все някога свършват
и се явяват най-верен и точен критерий
за това,как и защо да ценим и пазим Мира,
а мига в който всички те ще изчезнат ...

Макар и пуст, и вечно неоценен,
носталгични мисли влизат в мен със взлом.
И тъй далеч съм аз пленен -
тъгувам да се върна в своя дом…
Тъгувам да се върна в своя дом. ...

✨ Глава 1 – Детство и съдба
Здравейте.
Пиша тази книга, за да разкажа как преминах през всичко, което животът ми поднесе — и как, въпреки болката и трудностите, останах цяла. Това е моята история – истинска, тежка, но пълна със сила.
Всичко започна на 2 септември 2012 година – денят, в който се роди ...

хладината
на сърцата
сред децата -
непозната

След всяка чаша сутрешно кафе...
се питаш... а сега какво? Да бъда себе си,
ли да ползвам пак горчивата надежда,
че защитавам своята любов и я отстоявам.
Не спах добре и не за първа нощ... ...

Ако Ботев е Богът на българската поезия, Вазов е Природата… Техни основни лирически наследници са Пенчо Славейков и Яворов…
Пенчо Славейков „се движи“ между лириката и епоса, между Ботев и Вазов. Той се стреми да преодолее лирическото и да се осъществи в епическото, но не успява /за разлика от Вазов ...

Страхотен въпрос 😊 — и доста вдъхновяващ!
Историята познава много известни личности, които в училище са били слаби ученици, двойкаджии, дори изгонвани, но по-късно са се превърнали в гении, изобретатели, творци или лидери.
Ето списък с над 10 примера на такива хора 👇
---
🎓 „Двойкаджии“, които промен ...

Облаци, облаци нося в сърцето,
свили до шепа познатия свят,
пазя в душата си нежност, но ето,
бури, порои в душата кълнят.
камъче, камъче пъстро отдавна, ...

Опитах се
Опитах се да те превърна в спомен!
Опитах се, обаче не успях!
Опитах се да бъда аз свободен!
Но твоят образ мен ме завладя! ...

Да се вгледаме в равенството:
1 = 1/3 + 1/5 + 1/7 + 1/9 + 1/11 + 1/15 + 1/21 + 1/231 + 1/315,
фигуриращо в материала ми:
качен на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/alikvotite-izasestvo-nedost-pno-za-prostoludieto ...

СПОМЕН ЗА МОМЧЕ
... ще спя като добро момче,
което друго и не иска,
освен – щом слънце напече,
да тури бялата си ризка, ...

Не искаш да ме нараниш“
Каза ми тихо, без злоба, без грях —
„Не искам да те нараня, разбери ме.“
Но думите, кротки като вечерен дъх,
разрязаха всичко в мен — от сърце, до вени. ...

Престъпността като бамбук расте,
неграмотността вече всичко превзе,
простотия и цени скачат до небето,
моралът е заровен дълбоко в морето.
С тъмнина и страх ласкаят ме, ...

Да бъдеш с мен – орисвам те сега.
Туптенето ти с моето да бъде,
в единен такт, в съзвучие с греха —
и нека нас от Рая ни изпъдят.
Ще скитаме, осъдени на глас, ...

Спира с палка инспекторът (пътен полицай)
всеки водач на автомобил
за проверка на скоростта и километража
и алармира, че е пиян с властна длан
и гръмогласното: Дай!

Обичам те. Това е ясно,
дори е нежно, още прясно,
дори е шантаво и диво,
не бърза и не се разкрива.
Напред възторжено се носи, ...

ДОЙДОХ, ВИДЯХ И СИ ОТИДОХ
Аз си отивам всеки миг.
Изплъзвам ви се – тиха рима.
Във песен, стон, в стих, сън и вик
съм минало необратимо. ...

Ти си моята преграда,
Пред всичко подло - познато;
Пред твой поглед пиша ода,
Аз съм на своето място
Подобно монах в манастир ...

Преход към Социалния страх
Дотук нещата все още не са придобили необратим характер. Суеверията се превъзмогват, мечките берат глогинки, вълците биват опитомявани като кучета, а и най-тъмната нощ винаги отстъпва място на светъл ден. Но какво се случва със страха? Изчезва ли напълно, или семенцето му, ...

Очите ти са бистри езера,
в които с неохота се оглеждам,
потъвам в тях и до безкрай сама
полуодавена, примирам от надежда.
Вдишвам те, безплътно те целувам. ...

Лина някога си мислеше, че миналото може да бъде заключено като нежелано писмо в чекмедже – скрито под юридически документи или скъп парфюм. Години наред вярваше, че мълчанието, купено с парите на съпруга ѝ и точните думи на адвоката ѝ, ще продържи вечно. Но мълчанието в нейния град никога не беше с ...

Когото е студено между нас
и страстите са пепел изгоряла,
телата глухи са за своя глас
и любовта е вино изветряло,
когато и уютът е във кома, ...

Н А Л О В З А П О Л Е З Н И Е Ф Е К Т И
Тренирайки организма умишлено
за предстоящи времеви периоди
на кризи и благоденствия
ние го принуждаваме постепенно,да свиква, ...

(опит за терки бенд1)
В градината, под дюлево дърво
бе седнало безплътно същество
и свиреше унесено на саз
сред пищно, къснолятно тържество. ...

Аз пиша, когато мечтите летят,
когато сърцето бълбука
като лятно поточе.
Пиша, когато звездите шептят,
като струна на арфа ...

Болката горяща вдън душата,
в стихове не мога да опиша.
Да отворя на тъгата си вратата -
жарта гореща в мене да издиша.
Не можете ме утешите! ...

Нощта пристъпва тихо,
с воала нежен ме покрива,
сълзите без следа изтрива.
Звезди в ресниците ми скрива
и омагьосва ме , шепти, ...

Погледът на времето ли? Син е.
Представи си шепичка сапфири,
чуй цигулка - мине миг, не мине,
тъжно помълчи... И пак засвири.
Дланите на вятъра ли? Две са. ...

Омръзна ми... Бога ми, омръзна!?
Да крия, чувства, сълзи, мечти...
да се преструвам че щасjлив съм!?
А душата ми във огън адов да гори.
Злъч, отрова, кал...боли. ...

Това не бе просто място. Това бе състояние на съществуване, в което светът бе разтворен до съставните си елементарни частици.
Нямаше посока, нямаше горе или долу — само безкрайна субстанция, която приличаше на течност и на въздух едновременно. Плътна, но неосезаема. Тъмнина, която не беше черна — по ...

ГРАФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
Тъй както съм дошъл от мама – гол,
ще ме покрие есенната шума –
и все едно съм влязъл в някой МОЛ,
или съм се изгубил нейде в ЦУМ-а, ...