СКИТНИК ПРЕД ВРАТАТА
Защо се връщаш? Толкова уплашен
не съм те виждала. А и не бива.
Заглъхнали са празничните чаши
и светлините станаха резливи. ...

СЪН С МАМА
... сънувам дворче – и асма, магарето пръхти във дама,
с престилчицата от басма пред прочката ме чака мама,
щом палне залезът кладни, си връзва белия косичник –
невям в бездънни мълчини провожда есенните птички, ...

най е учител
животът - един е и -
без заместител

П Р Е Ц Е С И Я Т А
Енергията,която бълваме в атмосферата
посредством фосилните горива,
оформя и засилва на Климата промените
и кове нашата злощастна Съдба, ...

Пази ме, талисмане мой,
пази ме в дни на гнет и мъка,
в дни на смиреност, на разлъка:
получих те сред скърби рой.
Александър Пушкин ...

Пристигнеш ли, тогава ще намериш
на своя зов, най-нежното усещане-
Желанието ми мъжко ще усетиш
във ласките ми, в моето посрещане...
Ще се извиваш, като струните на лира ...

Гледахме се като откриватели...
- Петро, ти не се интересуваш, коя съм всъщност, отговарям ли на твоите мечти или оставяш разочарованието за по-късно - шепнеше тя
- Августа, не смея да те нарека само Августа, да те попитам същото и аз, отговарям ли на мечтите ти. В момента и двамаъа изпитваме друго ...

Хаос или провал своенравно
логичен** шум въпрос
виждащ остър отдалеч
закъснял ястреб към вкъщи
път без времето да дава сметка ...

Позвъних в 10 без 5 на входната врата.
- Отключено е - дочух в домофона
- Кирия Августа, Петро е - представих се в коридора.
Къде се е дянала филипинката, а няма да казвам, че е като сянка или вярно куче, защото си гледа работата и то съвестно.
- Идваам - долетя отвътре - Роузи днес и утре почива, н ...

С леко издължена, почти кокалеста снага и недодялани движения израсна Милана.
И дали щото я отгледа дядо ѝ Панко, но и нравът ѝ не беше като на другите момичета.
Все бързаше, и свела плахо поглед подминаваше мълком, срещнеше ли някой в пътя си. Странеше от външни хора, и не се научи нито да борави с ...

1.
разхвърляни спомени
пълни
с балони
2. ...

Против самодоволството
И самохвалство
Лесничея тук се обявява.
Самодоволният човек,
Неотразим е в собствените ...

Осем часа – чук, искри и сажди.
Виж метала – като жив говори.
Моята десница още ражда,
сам докато с думите си споря.
Нивата ми – права или крива – ...

Олеандрите – бели на цвят
пак среднощно тъгата опиват,
от мелодия лунно-красива
шепа ноти замаяни спят,
сред листата. С томителна нежност ...

Добрите, честни и съвестни хора са маргинални личности за другите хора, които не са добри, честни и съвестни! Другите ги е срам от себе си (тайно) и затова подценяват (явно) стойността на свестните хора, защото те не желаят (за нищо на света) да са свестни... без да имат някаква изгода от това!

Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя до късно през нощта да опакова всяка вещ, която после внимателно поставяше в кашони. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата. Във всяка следваща стая, ко ...

"Любовта е сляпа"
или пък просто склонна да притваря мъничко очи.
Тя кара ни да виждаме у другия заложби, дарби най-добри.
А после осъзнаваме,
че тия малки недостатъци ...

Те, великите, се припознават във всеки сайт
с безценните възклицания “Неповторима поезия!“
Щедро подхвърлят си кокала в своя рай,
същинско царствено его... в прогресия.
Те за дребни драскачи и летни пишурки ...

— Ваше Равновесие! — опита се да привлече вниманието на Орвион– Иренвейл, но вече беше твърде късно. Сърцевезникът заемаше мястото си на обособения за хармониарха импровизиран престол в голямата зала на замъка.
На висока платформа, разположена в центъра на изградената като амфитеатър зала, с облицов ...

***
Върни се, любов, върни се…
Тихо, с бавни стъпки пристъпи,
не вдигай шум, както при твоето тръгване,
недей сърцето не ще издържи. ...

Дъждовно е. Изплаква се небето.
Оплаква греховете на човека.
А облаците горе са поети,
със капки нижат стихове полека.
И всичките са тъжни до откат, ...

Русалка съм. С коси от водорасли,
домът ми – волна къща от море
и чувствам се свободна и пораснала.
За мене казват – тя не ще умре.
Краката ми напомнят, че морето ...

Все още жадуват неотменни обещания...
Нашепва светъл благослов в литургия
утрото.Вечерното ухание на залеза
потъва в хоризонта на моите желания!
И все така те жадувам през сезоните ...

Да оставим малко настрана политиката 😀🙂😎 Опитах се да направя два клипа по стария начин - зор беше, но вероятно трябва да наблегна на глезотийте, които ИИ ни предоставя 😀
Предполагам, че много читатели не са ги видели, защото те се намират в раздела VIDEO
Първият беше Venezia 20250707
Линк към стран ...

Сцени последни. Завесата пада.
Лампите гаснат, замлъкват аплаузи.
Сцени последни – и край на парада:
пусти декори, тъй значеща пауза.
И разотива се хладно тълпата… ...

Имало едно време...-
времена на много други съвременности,
в които никога не е липсвал
политическият "Сакрален" момент
на всички гадни събития, ...

Една прекрасна хладна синева
допряла е небето и земята.
Вълни връхлитат, галят пясъка
и после пак назад се мятат.
В безкрая мамещ, непознат, ...

Поемат ли по пътища небесни
бохемите, то винаги е рано.
Остават само тъжните им песни
и горък стих – написан на коляно.
И всяка тяхна обич е нещастна, ...

Бедни ми, бедни смотан народе,
кой те в таз робска люлка люлее
кой по пътеките криви те води
а за магистрали от джипа ти пее
монаси целува, с крадливите пръсти ...

АНГЕЛСКИ ДРИПИ
В издраскана кутийка от кибрит,
останала от непонятна ера,
намерих да лежи – в памук повит,
отронен пух от гълъб лековерен. ...

ВЪЛШЕБНОТО МОМЧЕШКО КОЛЕЛО
Защото съм момче, пък и защото
не вярвах, че ще ме споходи зло,
откраднаха ми снощи колелото –
вълшебното момчешко колело. ...

...
Фалшивото се блъска с гром в стените
на ограден зид от чиста простота.
Благочестив да бъда! - издигнат лозунгът на вси'те, подушили просташка суетня.
Денят познава се от сутринта, ...

Храната е необходимост, благодат,
удоволствие и проклятие.
От самото начало на оплодената клетка
или от вечното просто деление,
тя е фактора важен, осигуряващ стандарта ...

Как искам ти да ме обичаш
искрено и съкровено,
тъй както аз обичам те НЕобикновено.
Как искам аз във мен на Любовта началото
и края да откриеш ...

През юли времето е спряло за почивка
и дългият ден се протяга лениво.
Със слънчеви пръсти небето разлиства
макове, лавандула и мащерка дива.
Залезът – шедьовър с отблясък карминен – ...