КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
Колко много се мина.
Колко малко остана.
Може би догодина
ще съм вятър в Балкана. ...

Падат есенни листа в тревата,
сякаш стелят шарени престилки.
Вятърът разнася по земята
пликове, хартии и бутилки.
Носят се по нашите шосета ...

Енергетични точки
Там, където ний щастливи
Сме били, вдъхновени, смисъл
Сме намерили, енергетична
Е била и е - тази "точка" и ...

Толкова много те исках,
слънцето беше във мойте мечти!
Толкова много те чаках,
чаках те в в топлите, летните дни.
Есен настъпи в душата, ...

Либерализъм
е разхищение
на свобода.
Социализъм
е похищение ...

Понякога мълчиш и гледаш
Понякога единствено мълчиш...
Понякога я търсиш и намираш
Понякога изгубваш всякаква следа...
Понякога прегръщаш тишината ...

Малко, мъничко мече,
чуй молбата на дете:
Малка съм, не съм голяма.
Нямам татко... нямам мама.
Баба си, не съм видяла. ...

- Цяла сутрин ли ще си мълчим? Кафето готово, закуската идва, децата са при баба им и дядо им, кое не е наред?
- Нещо да съм казала?
- И аз това питам, защо нищо не казваш?
- А цяла нощ като говоря, а ти мълчиш?
- Цяла нощ ли? Нищо не съм чул. Спал съм. ...

И всеки ден заставям да прогледне,
през пръсти, през ресници, през стъкло.
А любовта ми – тъжна и последна,
напомня: Всичко вече е било.
Не си едничка ти, не си и първа, ...

От тягостно очакване замлъкват
надвесените тази нощ звезди.
Проблясват кратко, тихо се промъкват,
над тъмни клони, листи на брези.
Разкошен шлейф нощта сега намята, ...

Уморих се! Толкова ми е дотегнало от всичко, че ми идва да се изпаря! Да забравя за неволите си и да се скрия в нищото, напук на цялата помия на битието. На онзи омразник, наречен живот, който граби и обич, и мечти, и време...
Даваш от себе си, разкъсва се от любов сърцето ти, вярваш като последния ...

С раничка на гърба, рекламна торбичка на безплатния неделен '' Сити прес'' вестник вътре, нехайно и любопитно се бях облегнал на парапетите на площад '' Омония''. Уж имахме уговорка с познати българи да ходим заедно на дневен български бар-ресторант-дискотека, някъде из центъра. Дали и те не знаеха ...

На 9 март 2024 година се навършиха 794 години
от славната победа на цар Иван Асен II
срещу войските на Тодор Комнин
Мъжете при Клокотница се бият.
Кънти гората. Времето кънти. ...

Беше юли, лято беше!
Жаркото слънце още от ранни зори напичаше.
Нищо не подсказваше, че денят ще бъде по-различен.
В далечината силуетът ѝ се приближаваше.
Очите бяха омайни, загадъчни, разбиращи всичко. ...

Загадъчно надникна под воалите
предзимно подранила вечерта,
лика ти със звездици очерта
и вместо мене с хладна длан погали те.
Прошепна полугласно нежно тайните, ...

Мазникът Шолц се натегна на Путин в едночасов телефонен разговор, иницииран от самия Шолц. Какво да се прави, налага се немското чучело да прибегне до лизане на д-та, за да има теоретичен шанс да запази поста си. Но няма да го огрее. Големият бял баща от Вашингтон, когото Силвестър Сталоун сравни с ...

Няма друго. Тишина,
пустиня и керван далечен.
Керван? Не, спомен е това
в мираж превърнал се е вече.
И аз го гоня през нощта, ...

Книгите са тайнственият град
и стрела, когато ни потрябва.
Те са неизбежен кръговрат,
който през душата се прокрадва.
Книгите са поход към върха, ...

Блести асфалта тъмен под дъжда,
в балончета се плиска тишината.
Звучи отвред неизговорена тъга
и стича се на ручейчета по лицата.
Вървя, поредната забързана в света, ...

Обичам те до слънчево сияние,
обичам те до сбъдната мечта,
обичам те до тихо съзерцание,
обичам те и в миг до теб летя.
Обичам те до морско вдъхновение, ...

Хей, приятелко любима.
Как хубава си ти!
За мен си тъй значима.
Като слънчевите дни!
Пред нас, мечти безброй, ...

КИЛЕРЪТ НА МАМА
... уютна ми е есента,
и, скрит в килерчето на мама,
открехнал прашните врата,
ѝ виждам жълтата пижама, ...

Свободната журналистика в Грузия
Хиляда деветстотин осемдесет и девета година. Долината на река Кура, Грузия.
Усетили свежия повей на свободата, грузинските власти канят една от най-изтъкнатите американски журналистки Мелани Томпсън от "Ню Йорк Таймс" да отрази началото на демократичните промени в с ...

Един е взел Един е дал
нещо в мъглата паднала за други
за тях е Слънце
За този който може да го види
Дарба по-голяма от "нормални' нас ...

Любими устни. Гуакамоле. Бира. Градинско джудже с керамична секира. Просто легло и възглавница мека. Шест нули красящи сумата на чека. Гъста гора, шумоляща шума, бистра рекичка. Протегнато камъче в детска ръчичка. Песен на славей или беше чучулига. Изпълващи сърцето, разтърсващи душата филм и книга. ...

Тъга и тревога така си приличат,
страхът им е родственик – техен събрат.
И без да се карат, взаимно се вричат,
че влизат с доброто в един кръговрат.
От чувства споени сме още в началото, ...

По неволя-все роднини
са вече толкова години!
Плюят се гневно и хулят,
разменят хубавите були.
И с извънбрачни закони ...

Източна Болгария - за ориенталското,
Западна Бългерия пък за европейското.
Не се става Швейцария
с взори къмто Афразия.
Фанфари ...

Когато бях на дъното, когато умирах бавно ден, подир ден.
Когато от фалшиви хора си заобиколен, всеки ден.
Когато търсиш щастието и радостта, но намираш само болка и тъга…
Тогава сякаш изгря една звезда.
Една звезда, сред хиляди звезди! ...

Once an old man was bravely selling
An ox in greatest youth and health;
He stood on the market just loudly yelling:
"I need no money and no wealth,
If someone wants this ox to buy, ...

КОТЕТО, КОЕТО НЕ ПРЕСЕЧЕ
По-живичко от изгрева карминен,
от кълбовидна мълния пред скок –
едно котаче искаше да мине
шосето край панелния ни блок. ...

След кратък спор с една певачка
в една ужасна механа,
направих следващата крачка,
като я викнах у дома.
Прилъгах я, на седем свещи ...

Знаеш ли как танцуват побеснелите кучета:
Въртейки се в кръг
като изпаднали в транса си едноръки шамани
гонещи опашките си в духовен екстаз
също като пияни комети ...

Такаa.. Объркан съм, но трябва да започна отнякъде. Всичко има начало и край. Поне така сме учили. Вече не съм убеден. Някои неща имат начало, но вече ми се струва, че нямат край. Нека обясня защо. Днес е четвъртък. Утре е петък. Вчера беше сряда. Незабравим ден. Винаги съм знаел, че срядата е среда ...

На раздяла светът се разцепва на две -
Ин и Ян, ден и нощ, буреносно небе.
Самотата настръхва и се стеле тъма,
и забулва, и скрива вледенени сърца.
На раздяла се сливат и звезди, и Луна. ...

Линкин Парк-"Двуличник"
(Албум "From Zero")
Последния път,когато висях на косъм (косъм)...
Опитвам се да кажа,че не бях на себе си
(себе си)... ...

Ежедневки 126
1. Маскирах се, като червило... и получих неограничен достъп до женските устни...
2. Напънах се да пръдна... и късно разбрах, че напанът е бил прекалено силен...
3. Не страдам от нарцисизъм... съвършенството ми не може да страда от нищо свързано с моята личност...
4. Когато пия, нищо н ...

Уличка крива – как е красива!
Гледам отгоре – паля мотора.
Вляво и вдясно – стръмно, опасно!
Вземам завои – охлюв спокоен.
Гнева забравил, мисля си: „Право е – ...

Да хвърлиш всеки шум на егото,
да се оттласнеш от житейска суета,
притихнал вътре в себе си смирено
да кажеш простичко "Благодаря!",
света да гледаш през хорските очи, ...

Недалеч от центъра, в стария жилищен квартал, се намираше един склад. Стар, порутен, в него изрядко спираха камиони и разтоварваха всякакви непотребни кашони, пощенски пакети и всякакви стоки и оборудване – от театрални декори до кухненска мебел. Беше грозна гледка – като кръпка всред спретнатите дв ...