Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 100 резултата
Уви, не станах аз монах,
макар, че бях съвсем на косъм
след поредният пердах
край реката Черни Осъм.
Разбойник и простак, бараба, ...
  159 
Когато стигнеш предела,
когато погледнеш отвъд,
ще видиш драмата, живота завзела,
и сърцето ти сковано от студ.
Когато ти писне и повярваш във Бога, ...
  239 
Домове с лъскави, но най-често, проядени от времето фасади. С нищо неразличаващи се от тези до тях, срещу тях, на съседната улица, или в другия град, или село.
Прозорците им са като очи, които нищо не пропускат, но някои от тях са слепи. Сякаш няма никой зад тях, но всъщност не е така.
Често дори и ...
  630  13 
  477  17 
- Здравейте! Аз съм Иван Иванов, депутат от партията на Карабельов, собственост на картел „Чингачгук“…
- Приятно ми е! Петър Петров, депутат от партията на Черносинкьов, преди командирован при Самурчев, всъщност собственост на Иполитов и Рачевичев – по 50%...
- Възхитен съм, господа. Първан Първанов ...
  213 
  389 
  164 
Невинността говори ми, самата.
Невинен съм. Невинна е и тя.
Излюпена в нехайности, вината,
стаила се в горчилка, зловидя.
Неканена протегна си главата, ...
  253 
Може би... Не спиш...
Може би... И тази нощ не спиш...
И гледаш през прозореца звездите...
Може би... На спалнята лежиш...
Сълзите ти напират във очите..! ...
  626 
И З Г У Б Е Н И В П Р Е В О Д А
Губи се винаги малко във превода
от Нежния Блян на поетите,
при нашето поредно преглеждане
на техните идеи,Красиви,Мащабни и Светли. ...
  189 
ЕТО, САКАТА СЪМ…
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Има ли някой толкова много болка?
На шестнадесети август... деветдесета година...
на работното си място... се мия със сълзите си... ...
  332 
Всеки, който е преживявал раздяла знае добре, че това е съкрушителен удар, който получава сякаш от невидим противник. Нещо като нокаутиращ ъперкът.
"Раздялата е малка смърт -
една бръчка в челото на дните,
един пресъхнал слънчев лъч..."
Виктор Юго в един от най-знаменитите си романи авторитетно се п ...
  244 
Както е казано - за мъртвите само добро или нищо...!
Тошо Тошев беше символът на т.нар. вестник Труд. А Труд беше един откровен комунистически и посткомунистически вестник, който следваше добре известната комунистическа максима - Дръж ги на тъмно, да им е ясно! Накратко - Труд беше средство за масов ...
  341 
НЕДОВЪРШЕНА КРЪСТОСЛОВИЦА
Светът очакваше да кажа
порочества дали ще сбъдвам.
Не проумявах колко важна
е достолепната му мъдрост. ...
  215 
Ведическото време.
Време ново-старо-друго у славяните - ведическо тече.
По-бавно то тече - и дава на човека време.
Не 60 минути е часът у тях.
90 минути - 144 части. ...
  198 
Превива шия плачеща върба,
а клоните ѝ болки деформират.
И мравките пълзят ѝ по гърба,
не я оставят и за миг на мира.
Забулена над синия поток, ...
  415 
Не я събуждай принце, нека спи...
Под миглите ѝ студ и дъжд живеят.
В един предишен свят ги приюти,
отвори ли очи – ще те залеят.
Обичай я красива в този сън, ...
  377 
В нощ безлунна вият вълци,
вихри стенат в черен мрак,
вяра няма даже зрънце,
властва страх, смразява чак.
Нито лъч, дори искрица, ...
  251 
Колко и трябва на есента за да се случи навреме.
Няколко дъждовни точици рисувани в движение.
Пет прави за петолиние, ноти по жиците. Песнопение.
Златни листи разлистени. Всяко със своето име.
Преди време хрумнато и уж измислено. Съвпадение. ...
  611 
Глава 42
Краз вървеше по пътеката към съдбата си. Големите и величествени дървета скриваха почти напълно слънцето. Упир бе най-висшата форма на вампир в света, в който живееха. Той олицетворяваше изначалното зло. Зародено в недрата на планета, то бе събудено от самата Кибела, когато тя вдъхна живот ...
  301 
  454  10 
Аз река съм и милвам едва,
бреговете, а там в ракитака
пише вятър най-нежни слова,
носи дъжд. И стихията чака.
Денем рèша косѝ на върби, ...
  204 
  554 
Идва си, майко, синът ти от служба.
От Родина откраднат и нея да пази.
Войната, майко, е мащеха чужда,
обича смъртта, а чедата си мрази.
Излез със сълзи на портата стара. ...
  262 
... ако питаш как съм, пия бира
и си гладя бялата брада –
слушам как се смъкват от баира
полковете черни на дъжда,
и текат ми покриви и стрехи, ...
  166 
Тя върви по брега и мечтае.
Някак тихо. Наум се вълнува.
Тя не стъпва, а сякаш играе,
и със залеза гола танцува...
Тя не вярваше в хорски сърца. ...
  183 
Пулсира небето и тежичко диша
под сивкаво-пухкав, облачен шал.
А аз от терзания изобщо не пиша.
Листът на бюрото е истински бял.
И бели са думите – страшно капризни, ...
  168 
Обед е. Жега. Прибирам се от работа и виждам момче на 15-16 години, седнало на бордюра се взира в нещо. Поспрях до него и се загледах. Ами, нямаше нищо. После видях малкото, черно бръмбърче. Прииска ми се да поговоря с този странник.
- Здравей! Как се казваш?
- Не знам.
- Къде живееш?
- Тук. ...
  488 
Преди да почне - срамната война
в земите на съседната Украйна,
през вечер - аз се срещах със една
красавица на име, Каролайна!
Тя… в кухнята съвсем не беше зле, ...
  558  17 
За въпроса, който ми задават най-често
и отговора, готов като автомат.
За разговорите, които се плъзгат по огледалото ми
и капят на мястото, където трябваше да бъдат обувките ти.
За минутите мълчание преди да угася лампата, ...
  579 
Не струвате заедно хора - развалени души,
любовта ви на омраза смърди..
Не струвате заедно - щастието го няма,
а уважението - пълна забрава..
Къде отиде пламъкът на обичта при вас, ...
  217 
Ревността е червей-сърцеяд,
унищожител на Любовните вселени,
врата към никому ненужен ад
и кръв течаща по бръснач от вени.
Да, в кафена лъжичка е сладка, ...
  552 
Липсваш ми
с изгрева, залеза, Бяла!
Липсваш ми
с трепет на морска сирена.
Липсваш ми ...
  147 
С цигара в ръка и по потник
обезвреждаме опасен дрон*!
Българинът просто е велик,
простотията е висш закон!
На сапьора ни вечна слава, ...
  262 
С жеравите лятото си тръгна,
залезът дори за тях заплака.
Есента с мъглите ме погълна,
и капчици дъждовни заваляха.
Есен заваля и в моята душа. ...
  698 
Напряко,
през стръмния път
на несбъднати сънища,
катери се бавно
една ...
  271 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXI. ДОДЕТО ДИШАМ НА ЗЕМЯТА
На Анна
От мен накрай ще отвалят
пороите на тази горест! ...
  685 
Зад ъгълът излизам,
насреща ми -звезда!
Дали пък не сънувам?!
Толкоз ти отива тази русичка коса!
Сякаш водопад е от лъчи, ...
  340 
С Дух е заредена Материята!
Той решава Защо, Къде, Кога, Как и Какво става!
По Неговите Директиви и Критерии
Движението Вечно се направлява...
Без последната капка ...
  184 
Желаеш ли по теб горещи устни..?
Копнееш ли да лазят по гърба..?
Искаш ли по кожата ти пръсти..?
Които да възбуждат... До ръба..!
Усещаш ли по тялото дъха..? ...
  840 
Предложения
: ??:??