Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 105 резултата
Отличничка в училището бях
и висшето завърших все с шестици,
но после, от живота, го разбрах,
акъл, добре, но ако нямаш цици,
не си с шпакловка по лицето цяло, ...
  180 
Попила от сребристата му пяна,
на бряг превърнат в късче сол,
умиращата мида - скрита тайна
откъсна от корубата си стон.
Размърда черупките си черни ...
  248 
Не ме събуждай сутринта,
аз искам да си досънувам!
И с всяка болка и мечта
във този сън да съществувам.
Не ме събуждай сутринта! ...
  174 
  1200  11  13 
  388 
Искам да направя стих,
ала за какво да пиша?
Може би за бриза тих,
който край морето тича?
Или за върха красив, ...
  168 
Скитникът арменец 15
Произвоството на радиални автомобилни гуми беше новост в каучуковата промишленост през онази далечна 1966 година. Малко са фирмите, които могат да ги произвеждат. В Италия е “Пирелли” с нейните “чентурато”, във Франция “Мишлен” и “Клебер коломб” с V10, има и една английска фирма ...
  331 
  537 
Не искай от мен да те забравя,
да спра да те обичам.
На друг сърцето и душата си няма как да доверя.
На тебе ги оставям.
Не искай от мен да те намразя, ...
  282 
... а колко прозаично почвам
пред спирката на 280, Студентски, София
старомоден, средна възраст, младолик
второ висше - на спирката деца са ми
Непромокаем спортен моден шлифер ...
  254 
Г Р Я Х
Грях е да живееш в тъмнина!
Грях голям е и да светиш!
Грешно е да мързелуваш в Златната среда
и към Красотата от там да протягаш ръцете... ...
  563 
Мария Трофимова Лодогина, приятелка, колежка и всичко останало за Дмитрий Юриевич Долгорукий беше от Воронеж, но тъй като баща й служеше в Руската армия, семейството живееше в един летищен гарнизон близо до Санкт Петербург.
Мария и Дмитрий имаха късмета да се запознаят в Москва, защото детството й п ...
  332  13 
Интернет
Какво е интернет, какво е "фейса"?
На информация източници са това.
Но какво във нас я иска тази инфо-.
Ако е просто любопитство - добре ли е това? ...
  544 
Мини пола... каре лилаво и червено.
Ботуши до колене... крака изваяни от Бог.
Фигура докрай изпипана, еротика безкрайна.
Флуиди, аромат на екс, тръпка, бум..
Къде изчезна здравият ни сън!? ...
  228 
Хей, приятел, недей се засяга,
наш'та кухня няма перде.
Вечер късно тати присяда
и от днешния вестник чете.
Хей, недей да подслушваш, ...
  737 
Прекара си страхотно,
подаръкът това е,
но много неграмотно
бъдещето ми чертаеш.
Не съм залитала по теб, ...
  390  10 
С помощта на нов приятел
със корейско име Ким,
Путин… вече във войната
е почти… непобедим!
Ким… с охота ще помогне ...
  357 
(на Иво)
Годините... те бързо отминават,
(но винаги за нас ще си дете),
макар че вече мъж си уважаван,
успешен, неподправен и почтен. ...
  699 
Едно огромно небе нагазило в синева
ширнало своя простор тъй високо
Окъпана от лъчи вечно гладна зора
прогони нощта с крясъка на събудено ято.
А някъде в мен тишината прелива ...
  485 
Бях чувство,
бях бягство,
бях всичко за теб...
И...един ден се превърнах в просто
"студен" летен спомен. ...
  606 
Трима души сме в лодката. Трима.
Аз и ти, любовта ни ранима.
Неотлъчно в живота ни следва,
тя е с нас по космична наредба.
Ако падна, ме вдига отново, ...
  297 
9. Облаци над водата
Водата разплита косите си и къпе очи в утрото. Облаците се оглеждат в нея като душите на ангели и я молят за прегръдка - поне за миг. Водата затваря очи, скрива се в перата на облаците и заспива в прегръдките на зениците им като дете в люлка.
— Може ли да те прегърнем нежно – пи ...
  309 
Отдавна знам, че е обречена
онази, дето ще се влюби в мене,
след всички - тялом разсъблечени,
които знаят да отнемат.
И в гладни мигове за откровения, ...
  287 
Аз съм мъничко дете,
с палави крака, ръчички.
Но се смея от сърце,
щом ме поучават всички.
Мама казва да се храня, ...
  837  26 
ХВАНИ МЕ ЗА РЪКА!
Да повървим...
Да се почувствам пак жена!
Жадувана и чакана...
И съблечи от мене тази самота! ...
  264 
Не бях от ученичките прилежни,
описвах в стих стремежи и мечти.
Мълчеше ти и вместо: — "Дай бележник"!
Все казваше: — "Стани и прочети"!
Къдриците ти – рано побелели ...
  644  11 
  476  14 
МОМИЧЕ С ЕСЕНЕН БЛУЗОН
... облаците вятърът разчепка –
денкове от вълна на дарак,
като мигла, литнала от клепка,
бе луната в есенния мрак, ...
  219 
СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 14
Прекрасно е да се разхождаш из Рим, Париж и френската ривиера. Но там липсва екзотиката на тесните мръсни улички, на брадатите търговци облечени в традиционни дълги роби, на аромата на стотици познати и непознати подправки, на забулени “красавици”, на които виждате само очите го ...
  337 
Ще те прибера
в черупка от рапан
и така ще те запазя,
дланта ще бъде твоето легло,
устата ми чаршафа… ...
  258 
Облегнала гръб на напуканата стена, Итен седеше на сплескана възглавничка в най-тъмния ъгъл на кръчмата и наблюдаваше напрегнато вратата. Надигна чашката със сараби, изпи я на един дъх, а после си сипа още една от бутилката, която бе казала на бармана да й остави.
Завесата на входа се размърда и мла ...
  581 
Живея живота напълно.
Дошъл съм във него по план.
не крия се вечер по тъмно
и светъл е моят екран.
На чуждия хляб не посягам, ...
  173 
МОЯТА УЧИТЕЛКА ПО РУСКИ
Някога, когато бях дете,
мислех, че учителките лъжат –
не перат, не бъркат нишесте,
нямат време и да се омъжат, ...
  158 
ОТКРАДНАТО СТИХОТВОРЕНИЕ
... седя и слушам школското звънче,
а в даскалото дворът пак се пълни –
отново ставам същото момче,
загледано в момичешките хълми, ...
  631 
детската глъч на
петнайсти септември - до
нас - неотлъчна
  222 
Днеска аз съм първолак
и към даскало завличам крак.
Първият учебен ден
първа радост е за мен.
Чувствам вече се голям ...
  709  41 
Глава 39
Луната, която всяка вечер светеше в нощното небе представляваше своеобразна огромна скала привлечена от гравитацията на N12G456, вероятно при формирането на слънчевата система. Този малък и единствен спътник на Нова Земя нямаше атмосфера, видимо нямаше и никакви форми на живот. Нито растите ...
  308 
Във родното синьо небе
птица разпери криле.
Тя е решила сама
да последва красива мечта.
Със своето малко сърце ...
  203 
По неотъпкана пътека!
Със сетни сили, вървеше Човека!
Накрая се спря!
Без сили, без плам!
Видя, че зад него няма никой и е просто сам! ...
  181 
Безкрайна морска шир – очите на дете.
Такова синьо в стих не се описва.
Вълнà по пясъка синджирчета плете
и времето с безвремие ме плиска.
Септември щедро сипе слънце върху мен – ...
  462  15  13 
Предложения
: ??:??