Среща във времето
/Свидна/
Помня малкия пристан, говорещ с вълните,
бриза топъл, погалващ ме с нежни ръце,
фара мигащ, подпрял с рамене висините, ...

Бях завършила средното си образование. След късната пролет, лятото настъпи с топлия лъч на обичта, която очаквах тайно, а не исках да си призная наяве. Той бе всичко за мен. Неразгадана тайна, но привличането бе взаимно. После - се оказа женен, с дете. Когато търсят причина, за да приключат един при ...

ПРОЛЕТНО
Вървяха.
И си държаха нежно ръцете.
Лицето му бе от усмивка огряно.
А нейните устни - цъфнало цвете. ...

топло е...
когато те чувам;
когато протягаш към мен цветове;
ярко е...
и мисли целуват ...

…..И станах глупава
Да. Демони ме разяждаха
За други цветя - мен ухажваха.
Бях пристан (от пясък ме изграждаха)
Отвсъде Учители ме обсаждаха - ...

Мило мое момче, жив и здрав ми бъди.
нека твойто сърце да е пълно с мечти,
нека с твойте очи преоткриваш звезди,
не бъди просто жив, а живей и лети.
Мило мое момче, смел и силен бъди, ...

На рамото ти белег ще оставя...
На рамото ти ще оставя дълбок белег,
ще е малък, но нека да остане вечно там,
да си имаш нещо винаги от мене,
да можеш да ме видиш и усетиш, като си сам… ...

През деня не ми обръщай внимание
не ми вярвай,
тогава не съм истинска.
През деня се смея,
танцувам и пея, ...

Тази сутрин
изпих кафето си
до дъно.
И в ъгъла на
кръглата и стара ...

На Емо
И ме завъртат вяли, празни дни
със скоростта на стара въртележка.
Край мен е пролет. Сокът ù сладни,
но аз съм цяла в лед.И ми е тежко... ...

Боли ли?! Стига се преструва!
Защо се мъчиш да прикриеш?
В очите ти искрят сълзи.
Не вдигай ядно длан, да ги изтриеш!
Боли те. Дишай! Дишай! Дишай! ...

Жена хване ли телефон - пази се, става страшно! В това наскоро се убедил и бай Весо - комшията (всъщност той се бил убеждавал много пъти преди това, но за тях - по-нататък).
Бай Весо работил дълги години в един дърводелски цех, но преди месец го съкратили заради напредналата му възраст. Не можел да ...

Изневяра
Ти пак дойде,
но същата не си.
И Пролетта е някога-
единствена. ...

Снегът заличава безмълвните стъпки,
оставени,навярно от нас
там, където се смеехме, въпреки
че бяхме просто деца...
Уви,пораснахме бързо ...

Щом загубиш всичко,
си отново прероден.
Щом веднъж си паднал ниско,
изправи се устремен.
Щом съдбата те заставя, ...

Подарих любовта си на вятъра,
за да има кой да я обича,
посивяха косите от чакане –
на тъга самотата прилича...
Разпилени от спомени мислите, ...

Не се страхувай!-
няма да ти преча.
На шега не бих
го сторила дори...
Не се обръщай!- ...

Болка
Живот, който не разбирам.
Живот на пепеляшки.
Времена, които аз презирам.
Времена грозни, сиромашки. ...

Думи за моето детство
На нивите живота си захванах.
На крушата и люлката ми бе...
Държах с ръка фустаните на мама
и бях едно обичано дете. ...

На всички, които нямат достойнство да признават своите грешки
Обликът е странно покривало
с шевицата на личностни умения
Боят се някой да го вдигне
и мразят негово прозрение. ...

Истории за нежност, щедрост и доброта
Добрите хора винаги са само бедните и измъчените, които блестят като бисери сред калта, надарени със своята щедрост и способност да обичат и състрадават, въпреки че към тях няма кой да е щедър, да ги обича или да им състрадава.
Ето днес например шизофреничката Е ...

На Любка Рондова
Дете на Егея роди се,
но българка силна ти стана,
със робство жестоко бори се,
с една незарастваща рана! ...

ЛЕХИ С ЦВЕТЯ
Привечер се захлажда, лъхва и ветрец.
Излизам, да поседна на пейката отпред.
Пусто е, хората оредяха, едни се пръснаха по света да търсят работа, други заминаха направо на оня свят, та друг не сяда тук.
От известно време на пейката присяда и възрастна жена, но съвсем на края и обърната ...

Душата е жадна за думите прости
втъкани със радост в поредния стих.
А земните чувства са моите гости
и нищичко важно от тях аз не скрих.
Звучаха във мене тез стихове нощни ...

Втъкани нишки на възможност
прокрадват се в измислен път...
Преплетени в тревожна невъзможност
съдбите ни сега стоят...
Мълчим, но тишината стене, ...

Безсмислен е без теб живота,
пустота навред царува.
И празно ми е във имота,
че ти ме не целува.
Сякаш сал зарад теб дишам, ...

Но като вятър и душа...
приличам на призрак.
Светът е тишина,
а любовта е доливане
от пусто във празно. ...

Гологръдите дропли
Когато се сблъскахме, бях малка и няма.
Е... не, че сега съм голяма.
Но ти разгада тоя взрив помежду ни
и просто прибра ме. Без думи. ...

Ябълки
======
Ще разцъфнеш и ти! Не унивай.
Чуй как пролетно раждат се чувства.
Оцеляхме! И още сме живи. ...

Иван отскоро свил гнездо с изгората си, затруднил я и така се случило, че заминал на гурбет. Златинка, неговата булка, всяка неделя ходила на църва, да запали свещица за здраве, да чуе поредния псалм, изпят от попа. Въртяла си добре къщата тя, но откак Иван заминал, все нещо я глождело. Празно ù бил ...

Ефирът се взриви
словата са куршуми
улучват в сърцето
силно да боли.
Картечен откос ...

Ти знаеш ли какво е вътрешна борба
и как затворът на душата тесен става?
Хиляди чувства зад решетки, тъмнина,
заречен да си с присъдата най-стара -
любов! Познаваш ли я тази дума? ...

На терасата сме, подпрели с ръце глави.
Говорим си тихо, усмивки по лицата ни.
Аз избрах звезда, сега потърси си и ти
и да ги приберем за минутка в сърцата ни.
Знаеш ли защо звездите са красиви? ...

Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. Приятел, който никога не би те предал, излъгал или наранил. На него можеш да разчиташ за онази безрезервна любов, която изпълва цялото ти сърце и дава смисъл на всеки един твой ден, прекаран на този свят. Това е истинската любов. А някога питал ли с ...

Когато восъкът превръща се във сълзи,
А сълзите - в пресъхваща река,
И пламъкът златист, пращейки, мърда
Във виолетовата, нощна тишина,
В тетрадката подреждам думи, ...

...Приятелко моя...
(Посветено на най-добрата ми приятелка)
Приятелко моя, ела де те прегърна!
Кажи ми всичко, което изпитваш,
кажи ми всичко, което те изпълва, ...

Пролетната утрин бе хладна и не особено приветлива заради надвисналите сиви облаци, но младата жена бе решила да не се отказва от обичайната си разходка. От две седмици прекарваше поне по час дневно в парка пред болничното заведение. Нямаше нужда от придружител, защото ръцете й бяха заякнали и вече ...

Пиши, Поете
Пиши Поете, стиховете.Продължавай!
Не спирай, все тъй, с думи да крещиш.
Такъв си остани. Не остарявай.
Пиши! Пиши, дори когато спиш. ...

УСМИВКАТА
Усмивката - тя нищо не ни струва
и трае само кратък миг.
Дарена от сърце - тя тържествува,
назаем взета - вопъл тих. ...