Без претенции за художествена стойност и с най- добри чувства!
-Ало, ало, позволете
и аз при вас да вляза!
-Не, не може, престанете
с коментарната зараза! ...

В очите ни звездици малки блеснали,
не са сълзи човече разбери.
Къде ли с поглед пак сме се затичали?
Какво в душите ни отново ще гори?
Пораснахме! Трепета сърцата не напуска, ...

На теб, "Мрак"...
Искаш да даваш и вземаш любов.
Като най-ароматния пъзел.
Онази стая, в която живея
се държи на измислени възели. ...

...Заплаках...
Заплаках, когато те видях пред мен, и не знам защо
почувствах пеперуди да пърхат в мечтите ми...
Затичах се със всички сили и въздишки, може би
за да видя дали ще ме хванеш нежно и неизбежно, ...

тъкмо вържа две и две
там до двете прежно озаптени
ме налазват още сто и две
хилнати и нагласени
всяка вика “мен хвани ...

Сега какво?!
Напъвам се но нищо не откривам.
Преди при мен не е било така.
И ядно тук в безсилие се спирам,
пустосвам се с трепереща ръка! ...

Ако ръцете ти ме галят неуморно,
това любов ли е, или е страст от мрака -
родена в нощ - сърцето ни що чака
да бъде любено до утрото повторно?
Към тебе вятърът с крилете си ме носи, ...

Сега е тъмно и ми се мълчи,
но в утрото, на чаша чай ще ти разкажа
за всичките си уморени дни.
Сега не мога, думите ще ме накажат.
Сега е тъмно, моите очи ...

Времето лети, лети,
беше зима, иде пролет.
И ме погнаха мечти
като облачето горе,
дето в тъмния простор ...

Хора, вие се стреснете,
на билетите се вдига цената!
От мене едно запомнете -
ако не си защитите правата,
никой друг няма да го стори, ...

Виж ме. Страдай.
Виж ме. Не ме забравяй.
О не, не ще успееш ти,
видях аз страха, ужаса във твоите очи.
Давай, бягай, ...

I'm looking at house with bloody windows-
the home of my mistakes.
Here I'm coming to put a one:
the worst, who ever made.
I'm looking at the lonely garden ...

Последната гара
И последната кръв от лицето се дръпна,
бе живял, беше минал през Ад и преди,
но защо ли сега вляво дяволска тръпка
сякаш рови със огнени нокти бразди. ...

Много малко сме жените
що' желаем само нечие сърце.
Мечтаем за съдбите
дето сме в любимите ръце.
Ни пари, ни злато ни трябват, ...

Плаче дъждът по стъклата прозоречни.
Пише есе за самотни сърца.
Търся амнезия. Никакви спомени.
Мъничка доза утеха в нощта.
Чашка, салатка… Програмата – същата. ...

Нека бъдем луди,
да живеем на ръба,
нека няма други,
само двама да сме на света.
Нека ни гледат с очи неразбиращи, ...

Този славен юнак загина на Бузлуджа.
В тоз скръбен ден ни вятър повяваше, ни птица прелиташе, ни Земя дишаше.
Това внесе в българската челяд огромна тъга.
Този сливенски герой, висок на ръст, неотказващ се никога, бе разгромен.
Без тоз славен човек , българският народ беше като изгорен.

Говори ми тихо с първите лъчи на утринна омара
за мечти покрити от усмивка и тъга
сякаш свършил е света.
Говори с топли ласки без умора
с порива на пролетта от ледената красота ...

До горе заредена съм
с любов.
Добре дошъл и ти
на опашката.
Вече имаш си ...

Не ме удостои дори с презрение...
Каква жена си... с дяволски инат.
Като агнец вървя към заколение
от острата ти красота.
Не ме харесваш... Мускулен съм с думи, ...

Музиката бавно зпочна да спира.
Настана тишина.
Въглена от фаса ми проблясна за секунда в тъмното.
Ехо от стъпки.
Страхът идва. ...

Искаш мен, ела си ме вземи,
но няма да ме пуснат никак лесно,
напук на всички, с взлом ме открадни,
да изживеем старините интересно.
Искаш ме, защото ме позна, ...

Два дни преди края седя на ръба на Нищото и се взирам в безкрайната пустиня.
Два дни преди края не чувствам болка, не чувствам гняв или копнеж.
Два дни преди края душата ми е замръзнала, скована от полунеосезаем ужас, ледена тишина и приглушено отчаяние.
Два дни преди края небето е матово-стоманено, ...

Долу лапите кирливи
от пречистата ми плът!
Любовта не е плашило,
любовта е верен път!
Всеки миг плътта ми свята ...

Как човек да се покаже,
да чете, да коментира,
за едничка дума даже
в миша дупка го навират!
Кажете, дами и господа, ...

Непрекъснато предаваш.
Какво като боли.
Предаваш мен, предаваш лятото
нашарено с мечти.
Предаваш вятъра, който те завива... ...

...Просто така...
Просто така се случи и не спира да се случва:
Крадецът си ти, който открадна въздуха ми,
но и благородникът, който на мига се отзовава
да ми го върне, предавайки ми своето сърце, себе си... ...

Стремителна, дълбоко под водата
Невидима, готова за войната
Бойци на вахтата неспирно бдят
Вражески сигнали наблизо и кръжят.
Командирът строг, вглъбен ...

Под дъжда
Навън фучеше яростна фурия.
Валеше, както казват, из ведро.
А двама млади, вместо да се скрият
за питие в отсрещното бистро, ...

с Теб не седнахме да броим
колко пътища извървяхме
просто тръгвахме като дим
все нагоре и все се бояхме
да опитаме както живее дъжда ...