Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,9 резултата

В обеца се люлее, през ключалка минава

През ключалка минава, в обеца се люлее.
И не пита защо? Закога? Откъде е
непознатото чувство пулса що ускорява?
В обеца се люлее, през ключалка минава...
Вярва и обещава. И пронизва куршумено ...
1K 16

Между капките...

и бялото на вишните прецъфтя
едва прогледна
и тръгна
с първите стъпки на вятъра
като млада жена ...
1.9K 40

Послепис

Желание горещо
изпълва мрака -
стопля ни
в прегръдка нежна.
Любовен стон отронен ...
1.3K 1

* * *

стих вай
...................................................................
стих... ваййй... ййй... ййй
404

hYellow

hYellow
ReмаТе
На малка пейка
искам да те срещна,
а ти с усмивка, ...
880 3

Ефирна плът

Пуста вечер, улица самотна…
Пейки празни по тъмния тротоар…
Без луна, без лъч от морски фар…
Следи оставени някак неохотно…
И бледа сянка, някъде прикрита, ...
1.1K 2

Молитва

Утрото в тъга се ражда,
но островът е невидим,
една молитва се обажда
в безкрайния ѝ син дим.
Между двете вечности – ...
754

Очите ти

Очите ти
Любов ни събра, какво ни дели?
Без чувства безсолни са дните,
отчаяно търсим тогава следи,
не в думи, а само, само в очите. ...
1K 3

Пустота

Няма никой във този дом.
Стените кънтят на пусто.
Няма никой, затова си сам.
Даже самотата ще те напусне.
Няма нищо в ключалката, няма - ...
812 2

Обич назаем

Обич назаем
На Робърт Бърнс
Тайна си остава всякога
на любовта света - като небе.
Но някой го открива някъде, ...
598 4

Не се предавай

Не се предавай
Не се предавай! Чуваш ли! Недей!
Не искай от живота да те пусне.
Без тебе тъжен дом ще запустей
и слънцето не ще изгрее утре. ...
500 4

Вече е късно

Макар и страшно да тежи,
в сърцето си те нося още
и на съвестта ми винаги лежиш,
особено през пълнолунните ми нощи.
Да те търся? Нямам право. ...
701 1

* * *

Обръщaш се, стенaтa е отляво
и те целувa със циментнa стрaст.
Целувкa с цвят нa мухъл и корaво.
Студенa лaскa, режещa от мрaз.
Тук изгревите морaви и ледни сa. ...
800 1

Майчина обич

Отключва всеки праг затворен.
Тихо стъпва - на пръсти.
Обвива крехките ни рамене
с поглед копринен и всеки
ден на бог се кръсти. ...
560 5

Хартиени чувства

Листът, пред мене, празен се белее,
а моливът във въздуха стои.
Кажи ми, мъката си как да му излея?
И как се пишат чувства със черти?
Напразно, колко пъти се опитвах, ...
459 1 2

Happy End

Ако ще е край,
Нека е край.
Нека се караме,
Нека проблемите убият
Всичко хубаво. ...
535

Въпроси по някое време

Човек се ражда, съществува
Да търси и намира той
Това, което го вълнува
В движение, а не в покой.
Напред, с годините, развива ...
733

В края на живота

Очакван залез. Път прекъснат
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя ...
480 3

Чисто и топло

ЧИСТО И ТОПЛО
- Това са слипове, обуват се ето така – показва старата Загурина, Маша Полотникова на дребното човече с дръпнати очи.
Чон Гуй – ловецът се ухили с всичките си дванадесет зъба и заклати разбиращо глава. Богът на лова тоя път бе благосклонен и му позволи да хване осемнадесет бобъра с тел ...
1K 1

Когато мама ме прегръща

Когато мама ме прегръща,
вълшебна люлка ме люлее.
Когато мама ме прегръща,
сърцето ми щастливо пее.
Когато ме прегърне мама, ...
871 1 2

Утехата ми е в Христа

Утехата ми е в Христа,
не ме лъжете с думи празни.
На Словото Му щом се доверя,
не ме събарят помисли, съблазни!
Привдига ме надеждата, която ...
690 2

Лилаво

беше неделно
купесто-дъждовно
след последния залез
който приличаше
на лилав океан ...
1.3K 1 1

Несподелената любов

Ти знаеш ли, какво е да обичаш жена,
а тя теб дори да не те поглежда?
Да те цени, истински, но като приятел,
за който много рядко се сеща....
Ти знаеш ли, какво е да умираш за жена, ...
510 1

Самотна надежда

Самотна надежда
Сам в празната квартира,
не успявам да заспя,
далеч от всички и в мира
живота си да подредя. ...
640

Мисъл

Мисъл
Аз не съм просто тяло с разум.
В това тяло има вселенска душа.
Прозрях, че човек е една малка вселена
и никой не живее случайно. ...
544 1

Та ти си добър човек

Появи се на вратата тънка фигура, облечена в меланшово сиво и качулка. Видяха се сини, меланхолични очи и от време на време блещукащи пламъчета, бледожълтобяла кожа и загадка от лунички, които напомняха по-скоро на сипкавост или неизмитост. Помръдна се устата в ироничен въпрос - Тук ли ееее, шефът?! ...
1.8K 2

Тъй както ме научи мама

ТЪЙ КАКТО МЕ НАУЧИ МАМА
Оставих ли у хората следа?
Те ще си спомнят ли за мене?
С катрана ли са ми, или с меда?!
Забравата ли ще ме вземе! ...
428 2

Малки часове

нощта е млада
съвсем бавно старее
под натиска на светлината
пълзят минутите
по ръба на клепачите ...
795

Дърветата

Пак птици славят в светлите си химни
небето и тревите, и цветята.
Забравила несгодите си зимни,
отново диша с пълна гръд Земята.
Дърветата са булки – цели в бяло. ...
483 5

Тролей

Здравей, така познато чувство...
Продупчих новия билет.
От сутринта... едно и също -
депото, срещата ми с теб...
И знам, че тихо ще ми шепнеш ...
624 2 3

Осъдена

О С Ъ Д Е Н А
„Осъждаш се с лишаване от ласката”! –
четат присъда двете ти ръце.
„Осъждаш се с лишаване от погледа!” –
единствен лъч под зимното небе. ...
587 12

Земята

Земята движела е, движи
и ще движи живота ни напред.
Напред към времето, когато...
Няма по-напред.
Защо тогава се стремим ...
442 4

Глътка прясна тишина

Глътка прясна тишина,
без покривало и одежди.
И тя е вече старшина
в отдел "Изгубени надежди".
И пак се плъзга плавно ...
529

Не търся принц

Не търся принц
Не търся принц. Не съм принцеса.
Аз искам да се влюбя в скитник,
Който да е обиколил света
И да е видял и чуждите морета. ...
793 3

По „Обличам нощната си дреха” от Андромаха

По „Обличам нощната си дреха” от Андромаха

Обличам нощната си дреха
от най-смълчана тъмнина
с втъкани нишки горест без утеха ...
485 1

В окото на бурята

В окото на бурята
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятърът полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото... ...
574 1 7

Сърцето ми е спрял часовник

Сърцето ми е спрял будилник,
а вените ми, мъртви магистрали,
напразно търся ангела - закрилник...
Дали и той за мене не забрави?
Във черепа ми мозъка е липса ...
987 17

Галя 4

Линейката спря пред жилищния блок, където живееше Галя. Аз й помогнах да слезе и й подадох патериците. Тя ги мушна под мишниците си и без да обели и дума закуцука бавно към входа. Тук гипсираният й крак изглеждаше още по–странно, (някак не на място) отколкото в болницата. Вървящите по тротоара хора ...
1.1K