Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,9 резултата
В обеца се люлее, през ключалка минава
През ключалка минава, в обеца се люлее.
И не пита защо? Закога? Откъде е
непознатото чувство пулса що ускорява?
В обеца се люлее, през ключалка минава...
Вярва и обещава. И пронизва куршумено ...
И не пита защо? Закога? Откъде е
непознатото чувство пулса що ускорява?
В обеца се люлее, през ключалка минава...
Вярва и обещава. И пронизва куршумено ...
1K
16
* * *
стих вай
...................................................................
стих... ваййй... ййй... ййй
...................................................................
стих... ваййй... ййй... ййй
404
Ефирна плът
Пуста вечер, улица самотна…
Пейки празни по тъмния тротоар…
Без луна, без лъч от морски фар…
Следи оставени някак неохотно…
И бледа сянка, някъде прикрита, ...
Пейки празни по тъмния тротоар…
Без луна, без лъч от морски фар…
Следи оставени някак неохотно…
И бледа сянка, някъде прикрита, ...
1.1K
2
Молитва
Утрото в тъга се ражда,
но островът е невидим,
една молитва се обажда
в безкрайния ѝ син дим.
Между двете вечности – ...
но островът е невидим,
една молитва се обажда
в безкрайния ѝ син дим.
Между двете вечности – ...
754
Въпроси по някое време
Човек се ражда, съществува
Да търси и намира той
Това, което го вълнува
В движение, а не в покой.
Напред, с годините, развива ...
Да търси и намира той
Това, което го вълнува
В движение, а не в покой.
Напред, с годините, развива ...
733
В края на живота
Очакван залез. Път прекъснат
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя ...
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя ...
480
3
Чисто и топло
ЧИСТО И ТОПЛО
- Това са слипове, обуват се ето така – показва старата Загурина, Маша Полотникова на дребното човече с дръпнати очи.
Чон Гуй – ловецът се ухили с всичките си дванадесет зъба и заклати разбиращо глава. Богът на лова тоя път бе благосклонен и му позволи да хване осемнадесет бобъра с тел ...
- Това са слипове, обуват се ето така – показва старата Загурина, Маша Полотникова на дребното човече с дръпнати очи.
Чон Гуй – ловецът се ухили с всичките си дванадесет зъба и заклати разбиращо глава. Богът на лова тоя път бе благосклонен и му позволи да хване осемнадесет бобъра с тел ...
1K
1
Когато мама ме прегръща
Когато мама ме прегръща,
вълшебна люлка ме люлее.
Когато мама ме прегръща,
сърцето ми щастливо пее.
Когато ме прегърне мама, ...
вълшебна люлка ме люлее.
Когато мама ме прегръща,
сърцето ми щастливо пее.
Когато ме прегърне мама, ...
871
1
2
Лилаво
беше неделно
купесто-дъждовно
след последния залез
който приличаше
на лилав океан ...
купесто-дъждовно
след последния залез
който приличаше
на лилав океан ...
1.3K
1
1
Самотна надежда
Самотна надежда
Сам в празната квартира,
не успявам да заспя,
далеч от всички и в мира
живота си да подредя. ...
Сам в празната квартира,
не успявам да заспя,
далеч от всички и в мира
живота си да подредя. ...
640
Та ти си добър човек
Появи се на вратата тънка фигура, облечена в меланшово сиво и качулка. Видяха се сини, меланхолични очи и от време на време блещукащи пламъчета, бледожълтобяла кожа и загадка от лунички, които напомняха по-скоро на сипкавост или неизмитост. Помръдна се устата в ироничен въпрос - Тук ли ееее, шефът?! ...
1.8K
2
Тъй както ме научи мама
ТЪЙ КАКТО МЕ НАУЧИ МАМА
Оставих ли у хората следа?
Те ще си спомнят ли за мене?
С катрана ли са ми, или с меда?!
Забравата ли ще ме вземе! ...
Оставих ли у хората следа?
Те ще си спомнят ли за мене?
С катрана ли са ми, или с меда?!
Забравата ли ще ме вземе! ...
428
2
Малки часове
нощта е млада
съвсем бавно старее
под натиска на светлината
пълзят минутите
по ръба на клепачите ...
съвсем бавно старее
под натиска на светлината
пълзят минутите
по ръба на клепачите ...
795
Дърветата
Пак птици славят в светлите си химни
небето и тревите, и цветята.
Забравила несгодите си зимни,
отново диша с пълна гръд Земята.
Дърветата са булки – цели в бяло. ...
небето и тревите, и цветята.
Забравила несгодите си зимни,
отново диша с пълна гръд Земята.
Дърветата са булки – цели в бяло. ...
483
5
Галя 4
Линейката спря пред жилищния блок, където живееше Галя. Аз й помогнах да слезе и й подадох патериците. Тя ги мушна под мишниците си и без да обели и дума закуцука бавно към входа. Тук гипсираният й крак изглеждаше още по–странно, (някак не на място) отколкото в болницата. Вървящите по тротоара хора ...
1.1K