Всяка нощ заспивам под небето чуждо,
болката от ляво моят сън прокужда.
Вслушвам се да чуя пее ли щурчето –
тишина обгръща тягостно сърцето.
Чужда е земята, чужди са звездите, ...

Как да продължа без теб?
Без теб Душа... така красива.
Обгърната от черен креп,
обрасла в люта си коприва.
Изгаряш в огнения ад ...

От стихоплетство дойде ми до гуша.
Всеки стих аналог е на друг.
Преди пишеха: мъжът ми не слуша.
Сега: непокорен е моят съпруг.
Преди: месечината свети отгоре. ...

Нищий
У врат обители святой
Стоял просящий подаянья
Бедняк иссохший, чуть живой
От глада, жажды и страданья. ...

И когато се прегърнеме на кръста,
ще се обагрят в синьо небесата,
а слънцето усмихнато ще се покаже
и ще погали нежно тъмнината.
Вулканите смирени ще прегърнат, ...

И пак дърветата в зелени нощници
със весел смях нощта разсънват,
небето в звездния разкош
запява влюбено и звънко!
И времето препуска лудо, ...

Жената - красива или грозна,
богата или бедна -
би могла да даде
или да откаже
само едно нещо - ...

Моят свят
Не искам ни богата къща, ни луксозна вила,
а само истинска домашна топлина.
Не искам служба в обществото по партийна линия,
а честен хляб с макар и бедничка софра. ...

Аре стига, бе! - 8
– Ти, ма... на кой ще правиш свирка? – дочувам зад мен женски глас.
О, Боже!
Докато се осъзная и разбера кой говори, една жена премина покрай мен и застана до рамото на Кирил.
Видях младо момиче с руса коса хваната на конска опашка отзад. Лицето ù имаше странен матов загар. Явно о ...

Небето навън е потъмняло от беззвездие,
нощта нежно ме загръща с тъмния си шал,
сънят ми може би се страхува от възмездие,
и пристъпва тихо на пръсти - твърде закъснял!
В тази нощ не бих могла да ти се случа, ...

Отдавна се чудят какво ли
ще правя, когато порасна.
От радости скачам в неволи.
И питам: не ви ли е ясно?
Аз искам да пиша поезия. ...

Не казвай "Няма да стане!"
Никога вече, на никой!
Не убивай с мълчание
докосване от вихър невинно...
То е в тебе и в мене - ...

ДЕМОКРАЦИЯТА
Хубавото на демокрацията е, че няма край. Вървиш, вървиш, погледът ти стига надалеч, а отвъд твоя поглед има още толкова много демокрация, че чак не можеш да си представиш. Което значи, че има демокрация и отвъд представите ни.
За хората, които не виждат по-далеч от носа си, демокрацият ...

Тя беше годеницата на мрака
с воал от бледи призрачни звезди.
Внезапен миг, от никого нечакан,
ме влюби в нея с порив див.
И в порива стоях загледан ...

Лично
За пътя, който извървях
разочарованията бяха много.
Мирът, спокойствието на душата
да постигна досега така и не успях. ...

Подаяния от никого не искам.
Имам всичко -
море, земя, небе...
и душа, в която плискат
радост и тъга. Нощ и ден. ...

По Ив. Балабанов
Ти… нямаш все още бял шал,
но устните ти крият вкуса на дъгата…
На човека до теб -
кой ли мъж не би завидял?!... ...

Към сърцето на Май
протягат листенца пак розите.
Беше Ад. Беше край...
но до блясък измит във сълзите.
И се ражда началото ...

не съм ти писала писмо
откакто думите се разболяха
завих ги през глава в уютното легло
и те притихвайки заспаха
деца настинали сред някаква игра ...

Каквато ме виждаш
Клоня към безкрая в очите на мравка,
прашинка изглеждам във взор на орел.
Но в твойте зеници каква съм, не зная,
измъчваш ме ловко до краен предел. ...

I sleep under
the sleepless trees
And down I fall
under my dreams
All of them ...

Пътувал съм доста
в разни държави. -
В Плодоносия.
В Незабравия...
В Стихотвория. ...

Мария Събева
27.04.2015
Епиграма
Кратка е, но много казва.
Не разказва, а показва ...

Гледам от балкона
акацията бяла.
В кого се влюби,
да е разцъфтяла.
Клони побелели ...

Ако Любовта и Омразата бяха двигатели с вътрешно горене, какви ли щяха да бъдат техническите им характеристики?! Може би такива...
Икономичност: Като конструкция и принцип на действие двата двигателя са много стара инженерна разработка, датираща от Сътворението на света. През годините по тези двигат ...

Изгревът –
червен като залез.
Денят – затворник
на служебни
задължения. ...

Пролетна бележка на хладилника
На пръст навиваш
весела къдрица.
Захапала си долната
си устна. ...

Фантазия и реалност
Събудих се рано сутринта
и разтворих прозореца голям.
Но вместо картините на есента,
видях навред ужас голям! ...

Човекът е куче, ми казваше баба,
облизани раните в сила превръщаш,
понякога седем кори има хляба,
горчи, дращи гърлото, но го преглъщаш.
И мислиш си силен си, зъби изронени, ...

Истинско ли е чувството,
което ме кара да напусна
или е дете на нелепо държание?
И все го няма онова,
което не знам какво е, любов! ...

Хванете си ръцете
Избухва гняв срещу живота,
нерадостни дни редят се,
ръцете вързани с проблеми нерешени
и нищо не върви както трябва. ...

Искaм дa виждaм весели децa,
и дa не е сaмо нaсън.
Искaм дa виждaм усмихнaти
лицa,
всеки път щом излязa aз нaвън. ...