да ти отнеме
вътрешната свобода
не може никой
не може никой
вътрешната свобода ...

...Любовта...
С думи неизречени говорим.
Със снимки албуми творим.
Любовта е нашата тема за разговор.
Любовта е нашата дилема за отговор! ...

Люлее се животът между изтока и запада,
между сън и спънат ребус, във намусена загадка,
и ехти красива мисъл - порив паднал на земята,
и крещи в измислен фокус, и се стели в светлината...
Насочена надеждата... никого не чака, ...

«На осколках звездопада»
Автор текста (слов): Мигдал Д.
Композитор (музыка): Скрипкин Е.
Выполняеть: Теона Дольникова
Мы научимся жить иначе, ...

В чужбѝна не è кой знае какво.
Няма го там родното заревò.
Нямаш и усет, че принадлежѝш.
И без достойнство търпѝш и мижѝш.
Ѝде ти често да скубеш косѝ. ...

В очакване на Пролетта
Очаквам вече Пролетта да дойде,
макар че календарно е дошла!
И в светлините и човек да найде,
най-хубавото време на света. ...

Забързани минути, оплетени мигове, върволица от неща и някаква празнота. Избягали са сълзите някъде, викам ги, но не идват, моретата са пресъхнали, като долини пълни със самота.
Бягам след впечатления, образи, наблюдавам хода на вятъра и променящата се светлина.
Бягам след времето объркано, подивяло ...

Не всеки, който е обичал
може да се влюби отново.
Постоянно търсят очите
и питат сърцето дали е готово.
А то, горкото, търси утеха ...

Живея между него и света.
Гласът ми е последната му риза.
И затова се пазя от гнева.
Но той не знае. Само подозира.
Живея разделена - на сърце ...

Апостоле,
Българский Велики Сине,
Безсмъртни Дяконе Игнатий,
Лета, родили тъмни векове и още нови,
се трупаха върху изминалото ...

След сто години още ще те чакам –
отблясък във зениците ти тъмни
и ще се раждам, мълком ще умирам,
в сълза отронена, щом се разсъмне.
След сто години още ще обичам, ...

Няма свраче гнездо на дървото пред прозореца ми,
Няма черно-бели пера, дрезгави крясъци,
Тракане с човка, пляскане с крила,
Няма гнездо, зад решетките е самота.
Пред решетките съм само аз. ...

Ти не вярваш, че косите ми помнят дъха ти като нежен полъх на топлия южен вятър. В ръцете ми се сгушиха твоите пръсти в очите ти огън, в сърцето ми театър. Ти не вярваш, че краката ми помнят пътека, по която сме спирали с теб да помълчим. Душата ми бе от памука, много по-лека колко малко ни трябваше ...

По-необходим от вдишване,
по-солен от море,
по-силен от удар на чук
върху горещо желязо,
деформираш ...

Аз със сърце започнах този стих,
но бял байрак аз няма да развея.
От красотите ти, Родино, пих
и цял живот пред тях ще благовея.
Днес моят стих е пълен със сълзи. ...

"О, невежество без покой,
обърках автор и герой.
МОН да си намерят нов зам.-капитан,
че ще изкарат автор и Петкан!"
Ваня Кастрева е бивш зам.-министър на образованието! ...

Искам хапче, искам теб,
лудоста ми не е в ред,
щом те няма, пиша драма,
има ли те, ставам дама.
Все се боря, но не става, ...

Понякога сънищата ми рисуват картини на бъдещото щастие. Не бих могла да забравя тази прекрасна вечер, когато те сънувах. Спомням си, че празнувахме осми март. Само двамата. Около нас всичко бе обляно в червена светлина. От двете страни се издигаше синкаво-син пламък, контрастиращ на светлината. Мас ...

Стари приказки разказвам,
стари вестници чета
и на входа се показвам
не съвсем като света.
Но пък бабите на пейка ...

Не казвай, че е късно сърцето ми да затупти
отново в ритъма на любовта,
защото то днес се научи
каква трябва да не бъде тя,
за да може да не страда, ...

ТРАПЧИНКИ
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед ...

На люляк ухае душата ти,
тъга във очите ти виждам.
Копнея за миг във ръцете ти
любовни криле да съзиждам.
Светът е две педи голям ...

първият път
когато си тръгна
ми стана мъчно за кифлата с шоколад
която ми купи
вторият път кратата ми не стигаха педалите на новото колело ...

Аз загубих,
загубвайки теб,
а със тебе загубих и себе си.
Аз се търсих,
търсейки теб, ...

Истина
Демокрация, която царува
от милионера до просяка.
Половината народ гладува.
И не малко от глад умряха. ...

Когато бях в Иран
Когато някога аз бях в Иран,
аз наште песни заобичах.
Притиснат бях като в капан
и с наште песни го разсичах! ...

Мечката
Кротък дъждец от няколко часа ръмеше над високата планина. Тъмните и навъсени облаци, допрели рамена, сякаш изпаднали в сладострастие от свещенодействието, което вършеха, ръсеха монотонно своите безкрайни водни струи върху стръмните скатове. От време на време се дочуваше далечният тътен на г ...

Памет - това е универсално свойство на материята /без значение жива или мъртва/ да проявява стабилност към дадено състояние,
което е веднъж придобито. В този смисъл едва ли може да се прави принципна разлика между понятията Памет и Инерция, ако
разбира се Инерцията бъде разпростряна извън физичния с ...

Синя кръв
Какво, като е синя кръвта ти
и поддържа ежедневно плътта ти?
Моята пък, е много гъста.
От такава сърцето се пръска. ...

(от всяка) играчка - плячка

Вода
Кръвта вода не става.
При мене е обратно.
Дори да съжалявам,
това е безвъзвратно. ...

The stars are far, my queen,
the stars are fading, drifting further.
Their light is dim, my queen,
their light has hardly any ardor.
My queen, your kingdom's growing colder, ...

Не можем да живеем с половината от себе си – показах ти и некрасивото и недостойното - демонстрирах тъмната си страна – осъзнатия недостатък на горделивия с добротата си човек.
Фалшив се чувствам... и затова, че тежко те съдих – непристоен съм и жалък... май не те заслужавах!?
Издрахме душите си и с ...

Преброй до десет,
a сегa от десет до едно.
Зaгуби двaдесет секунди,
a мaй ти е все едно.
Изкукуригaй мaмкa му, ...

Колко пъти досега да съм бил
на място, където сам себе си убил...
изпил живеца на своето сърце,
кървящо силно в двете ми ръце.
Крещящ наум и от мисли пробождан ...