Ще те обичам с всичките си утрини,
че любовта е повече от изгрев;
когато заревото пурпурно
от изток плътната тъма прониже,
една хвалебствена извира песен: ...

Там някъде в сърцето затаено, в някой ъгъл скрит...
Бисерно мънисто позлатено бе моята мечта и моят вик.
Аз знаех, че е там, но го забравих.
Не виждах светлината, не чувах вик...
После слях се с тълпата и остана само моят огнен миг. ...

Слънцето изгрява в очите ми.
С нежност осветява дните ми.
С трепет нов изпълва ме с живот.
С ласки, дълго чакани и мечтани.
В тихото утро отново желани! ...

Аз бях в най-светлото на изгрева.
В най-жаркото на залези танцувах.
В най-синьото мечтаех в небесата.
С най-истинското душата си изливах.
Небе и път към всичкото, което имах, ...

В среднощен час
дочух забравен глас,
гласът на съвестта
се вмъкваше в моята душа.
Като неканен гост ...

Опитах се да те забравя неведнъж,
но очите на разума те връщат,
подобно като всеки дъжд,
измил стъклата в мойта къща.
И отварят се картини от преди. ...

Младин Младенов бе образцово момче. Добре възпитано с добри обноски и добра кариера. Гордостта на семейството. Каймакът на обществото. Следваше законите безпрекословно. Не пушеше и не пиеше. Бе оплешивяващо рус със сини очи и добро телосложение. Правеше път и на мравките. Хората го харесваха много. ...

МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТО
В нефритено зелено облече се планината
и белеят скалите по стръмните склонове.
До съмване времето топи се, идва зората
и живителна светлина хвърля на снопове. ...

Обесиха поета. Днес. По здрач.
Въже, тълпа, площад и врява.
Той бе добър въжеиграч –
умееше да заблуждава.
Той бе добър плувец дори. ...

Аз искам девствено да ходят бели
обувките ми по света,
а хората, от злоба полудели,
да дебнат с черната боя.
Аз искам чиста да остана ...

Оцелях, ето някак, а си казах - дотук,
мислех - ето, било е кармично,
чаша вино, приятел, усмивка напук,
знам, Боже, знам - нищо лично.

Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, до ...

КЛЮЧОВЕ
(превод от македонски)
За да вляза незабележим в къщата,
ми трябва най-напред ключ от входната врата.
После ми трябват ключове ...

Вапцаров, ти си велик поет.
Кой е тоз идиот клет,
що терорист те нарича
и гаврата с теб обича?
Но ти мечтаеше за пролетен ден - ...

Първо –
прекършиха крилете ми
и ме оставиха
приземена в делника,
от който ме боли. ...

Едва ли някой
може, демокрацийо,
да те нахвали...

Пробождане
Пробожда ме отляво – като изстрел,
но няма кръв, дъхти на лавандула.
А аз лежа под син небесен шатър,
нефелна от житейския театър. ...

Няма значение
Няма значение колко богат си,
щом не споделяш богатството с брат си,
няма значение колко познаваш,
щом на приятел ръка не подаваш, ...

Знаех, че има страни, където не може да отидеш неканен на гости. Случи ми се преди години да отида в такава страна.
Пътят ми минаваше през гр. Витенберг. Знаех, че това е малък, но с богата история град. Там живееше моята добра позната Зоя. Спонтанно реших да спра и да го разгледам. Привличаше ме въ ...

Flowers beneath my window
Dancing in the flow
Of melody near-inaudible
The music of the wind exhaled
In the calmness of the night ...

– Добър дйен.
– Добър.
– Нии сме от фондация "*~~#**!@#~~".
– Не я знам. И какво?
– Ааам събирамйе пари за сирацити. ...

Любов ли бе?
О, беше, да!
И тази малка дума "беше"
убиваше и мен.
Убиваше и тъй болеше. ...

Горещо е – на плаж във рая с теб сме двама
и слънцето ни гали с истини.
Не казвай, моля те, че всичко е измама...
вълните ще са спомени.
Горещо е… а тялото ми шезлонг твой е... ...

Амстердам
Оранжевочервен, клокочещ кратер
с подземна гара под морското ниво.
Вечерен дъжд, примесен с бръснещ вятър,
охлажда молекулите в горещия бульон. ...

вали
слагам
ръка на плачещия прозорец
и
възкръснал клон очертава пръстите ми ...

В памет на жертвите на комунизма, в това число и на възродителния процес и в частност на баща ми!
,,Не човек, а желязо -
просъска агентът-фашист,
тихо мъртвият казал:
не - комунист!" ...

Да балсамираш собственото тяло,
ума да балсамираш със надеждите -
душата отделила се изцяло
по перпендикуляр към Неизвестното.
И да останеш строго вертикално ...

Тик-так... и часовникът замлъкна,
сритах времето му с крак,
нямам нужда от поредната заблуда,
нали уж времето е в нас?!
Събрах отново абортиралите мисли, ...

Глад
Животът ми е дрога... но пък и отрова -
велика еуфория, но също - болка, вик.
Проспах си шансовете като дневна сова...
Но за сърцето любовта е моят наркотик. ...

И тази сутрин беше бос,
в ръце с цигулка стара,
приветства нежно малък кос,
запалил последната цигара.
Погледна жадно към звездите, ...

Ветрец силует носи
далечен лик на пролетта,
по павета крачета боси -
целуват се под дъжда.
Валят думи от тъмни очи, ...

О, аз се влюбих драматично...
Обичам те, о, ангел мой!
Теб Господ те изпрати лично...
Нещата ми вървят във строй!
За мен си ти неповторима! ...

Това, което днес ми трябва,
е малък, неизписан лист,
надежда - скрита или явна,
че поривът ми ще е чист
и думи, бликнали нагоре, ...

Агресия
Всеки ден се сблъсквам с нея,
не желая да я срещам,
просто, не искам да я проумея,
знам, натрупана ни е в главата, ...

Очите са ми кладенчета сухи
и погледът ми мътен е сега.
За твоя глас ушите ми са глухи,
душата ми се пука от тъга.
Сълзùте си отдавна ги изплаках. ...

Не светя в тъмното,
не съм светулка.
Не топля,
но мечтите си отглеждам в люлка.
От цветни камъчета е направена снагата ми, ...

Р А З Г О В О Р С Т И Ш И Н А Т А
Вървя... А времето се сипе
като брашно през ситно сито,
полепва меко по нощвите
и всяко кътче побелява... ...

Всмукана
Поклащам се
в аритмия. Ох, дано не умра.
И ритъмът ме чупи,
звукът ме глътна и ...

Жените по пътя които срещах
Бяха с различни намерения
Неосъзнато искащи топлата стряха
Плащаха себе си за поколенията
Някои бяха таланти в откриването ...

Ако си паднал
на Дъното на Себе си
от удара на Истината
и никой, освен Лъжата,
ръка не ти подава... ...