Небето носи ми спомени
за една неизживяна любов
и безброй са хули стаени
в душата ми бедна за нейния зов.
Моето време вече отмина ...

За първи път като те видях,
разбрах че трябва да си мой.
Цяла нощ не си казахме и дума,
но тайно се наблюдавахме при
всеки удобен миг, ...

На ръба на границите, от поглед птичи,
точката, свързваща един братски народ
е градът, който с три държави граничи
и роден край под безкрайния небосвод.
Непознат на света, потаен за минувачи, ...

Какво ни чака един ден...
Отивам аз на село, при баща ми и майка ми и майка ми вика:
- Чакай да ти разкажа една смешна история.
Дала им леля ми една торбичка с някакви зърна вътре и им казала:
- Вземете да засеете този боб. ...

Жаждата по Теб изгаря ме отвътре,
навън преваля здрач и вече мръква,
запалват лампите си хиляди звезди
а слепите ръце сънуват Твоите мечти!

НАЛЕЙ! НАЛЕЙ!
В оттенъци сгъстени -
златно топли -
окъпана е тази нощ.
И рухва ...

Щом пристъпиш
тихичко към мен
и в очите ми съзреш
отражението на луната -
с устните си сладки ...

Кой
Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”?
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?! ...

Сънувах сън!
Жадуван, нежен сън,
като ухание пристигна ти във мрака,
със тихи стъпки приближи до мен,
усети, колко дълго чакам. ...

Лятото вихри, пилее косите, разбърква и мислите даже.
Виждах, разпознавах лице.
Лицето на моето лято... тяло от обич и... слънце излято.
Престъпих крачка напред.
Капризният бяг някак повлече ме... ...

Държавата на свинските черва,
на шуробаджанашките дебили,
на кастата със касови права,
възвеличила се от гнусната воня на рожбите
на потресаващи резили! ...

Ти си звездно небе
луна посребрена
слънце горещо
гневна вълна
цяла Вселена! ...

Днес решавам да изляза от къщи по-рано. Притеснявам се, че ще закъснея... закъснея ли, но за къде?
Странно... забравил съм накъде съм тръгнал, но това вътрешно неспокойство не ме оставя на мира. Трябва да побързам. Просто ще продължа, без да се връщам обратно в къщи. Стигам до автобусната спирка, на ...

Съботно
Днес съм толкова, толкова слънчева.
В поле от макове сама си танцувам..
Събирам обич за всичките хора.
И много тайни мечти за бленуване. ...

С Л А В А
Ти ми даваш Твойто Слово –
сила вливаш ми отново
и светът преобразен
влиза в новия ми ден. ...

Опитах се да бъда себе си,
опитах се дори да подражавам,
опитах всичко...
и изгубих себе си,
и потънах в сивото, и полудявам. ...

Паметникът на Самуил е прекрасен,
не хулете българската чест и дух!
Човече, не бъди сляп и безучастен,
страда душа, че обиди за него чух!
Съвестта ми с горест е напоена, ...

1/Демагозите пак се кълнат,
че със Доброто ще вървят,
но със Доброто от което,
ще си пълнят истински ШКЕМБЕТО!
2/Една персона се изпъчи, ...

Южнякът ни топъл подухва
и прави си леки шеги.
Въздушния вихър усуква
и прави си прашни дъги.
И фустите женски повдига - ...

Любов - на думи тъй красива,
описана в приказките знатни,
в хиляди романи е възпята,
да носи само радост на земята.
Любов - дали е тъй прекрасна? ...

"Съдбата обича смелите"
(Акростих)
Сякаш слънце видях, а не беше модерна.
Ъгловата снага във сако от брезент.
Джинси целите в кал и къдрици от вчера. ...

не пише стихове
римува чувства
провесва думи като
г р о з
д о ...

Днеска бях
щастлива
имах чувство
че съм жива.
Чудно хубав ...

Чакам деня, в който
ще мога да кажа
на някого
каква буря ме убива..
Душевна и жадна ...

Очите ми са мъртви
Мисълта, че родена съм на този свят
да живея сама и да не бъда цвят
с душа превърната в шепа пепел
тъгата покрива денят невесел. ...

Понякога искам да съм птица,
която се рее безспир и смело в небето лети
далече от земния шир под парещи летни лъчи...
Понякога искам да съм река.
Да премина брезброй градове ...

Простата истина
Простата истина е, че докато мисълта и съзнанието ти са изнасилвани от бръмченето на постоянен "фонов шум" -
чукове, флексове, бормашини, груби бачкаторски гласове;
автомобилен грохот, "тунинговани" гърнета на 20 годишни трошки, форсирани на пълна газ, клаксони, чрез които постоянно ...

Може би на тях приличам
затова си ги обичам.
С тези, острите бодлички,
често аз побърквам всички.
Но ви моля, разберете, ...

Сфинксът
Понеже не общуваме със Боговете
и техният език забравили сме още,
та за това навярно мъртво е небето,
в което като слепи взираме се нощем... ...