Не можеш да се сърдиш,
на човек, че не те обича.
Това е чувство свято, силно,
що душата сама избира.
Не съди никого за обичта му. ...

Жените
Жените са красиви,
жените са прекрасни,
понякога кротки, понякога страстни,
били са добри, били са ужасни. ...

Когато искаш да докоснеш светлината,
но мрака все те дърпа, там във бездната,
когато ти крещиш самотен в тъмнината
и искаш светлината да прокуди мрака.
Когато ти напредваш с последни сили ...

Недей заключва сетивата ми,
под маската на обич благоприлична,
стихии бушуват в душата ми,
аз не съм икона безлична.
Недей оковава живота ми, ...

Октомври е тъга... Небето слиза,
и ляга като куче пред вратата...
Ех, де да можех... някак да ти близна -
така, съвсем по кучешки, ръката...
Така, по кучешки... да можех само ...

Как мога и да мразя, и да обичам? Как мога вчера да съм те пазила в обятията си, а днес да искам да те заплюя в лицето? И защо затварям всички спомени в кашон и ги качвам на високо да тънат в прах? Дали ще ми мине или наистина заменям любов с презрение? И кога разбираш, че си простил и трябва ли изо ...

В своята тънка нишка Аз ще вплитам,
златна струна излизаща от моята душа.
Недей мисли човече безцелно че се скитам,
онова което търся в мен не ще да разруша.
Нека плюят душата ми ще го поеме, ...

Мина падаща звезда –
Нещичко си пожелах.
Тя изчезна без следа –
Скоро ме обхвана страх.
Да не би веднага с нея ...

И когато пак ме засипеш с въпроси
и когато пак чуя стъпките боси,
ще се чудя – ще има защо,
обичам ли те или си спомен с прекършено крило?
Искам отново да те погледна ...

Българийо велика, славна ти.
Какво отгледа до сега, Българийо?
Деца, които забравиха своите деди.
Боли ме, да гледам как разпада се, родината ни, майко.
Кажи ми нещо ти, столетнице велика. ...

Сипят се снежинки
бели и мънинки.
Скриват всичко, всичко
и зърна пшенични.
Весело подскачат, ...

Не съм аз храм молитвен в който,
ще влезеш със сключени смирено ръце.
Не съм аз шлагер лесен който,
ще запееш бързо, ала без сърце.
Не съм и вода ненапита, с която ...

Съм....
на Призрак съм Замък -
значи съм камък.
В мен чаткат кобно копита...
..В миг с катафалка прелитам ...

Тази есен – дива, малка проклетница –
захвърлила ризи, разплела коси от мъгла.
С лениви недели и смръщени петъци.
Без срам, до несвяст се целува с града.
Тази есен – сополиво, нахално цинге, ...

"Навярно интерпретирам имейла ти по грешен начин. За друго обаче съм сигурна - че аз ще опитам да бъда максимално честна и ясна, за да можеш ти да ме разбереш правилно. Сега чети!
"Най-трудното домашно" или "Непосилното домашно" - питам се кое от двете заглавия е по-подходящо за настоящия имейл. Ник ...

Като пролетна буря
ме подхвърля животът
разпилява мечтите ми
като шепа листа
раздухва илюзиите ми ...

Давам ти душата си...
Вече беше, вече е, вече ще е-едно сърце сме и една душа:
Чувствам как крадеш сърцето ми, как ти го дарявам,
Още веднъж, всяка секунда, чувствам как изпълваш ми душата!
Чувствам, как сме едно, чувствам как си в мен, как съм в тебе, чувствам... ...

Усещаш ли как миналото прави
стени от болка в нашите души,
така че да не можем да забравим
и всеки ден дълбоко да боли?
Усещаш ли как влачим теготата ...

Втора цигулка
Цигулката е лош инструмент…
Аз мразя цигулки. Много са тъжни.
А някои определят плачът им за музика…
Каква ти музика моля?! Те плачат… ...

Илюзията на живота
/Политическа система/
Накъде се е запътило човечеството? Реално погледнато, откакто свят светува хората искат да достигнат до съвършенството, което да им даде отговорите на въпросите, които ги вълнуват, както и да ги направи по-щастливи и съвършени.
Но реалността в която живеем е ...

„Ах, каква съм многознайка!” -
гордо каза мама Зайка.
Днес из цялата гора
съвети давах без да спра.
Почнах още от зарана ...

Ъндърграунд
На други се падна голямата слава.
(Обаче суетно е всичко в света.)
Не ще ме съзрете на лъскава лавица -
във някое прашно мазе ще стоя. ...

Подаръци от вятър
Подаръци от вятър
раздава Есента,
обвити във листата
на политнала гора. ...

* * *
И скъса слънцето връвчица -
далече някъде пече.
Хвана се на бас с жълтица
уж да топли, а пък - не! ...

Очи
Веднъж ли бе когато
аз чувствах твоята ръка.
Галеха ме две очи богато
топяха моята тъга. ...

Ноември е и лятото е спомен,
узряха дните и в душата натежа,
дочу се вик от самота отронен,
тъгата като вино отлежа.
Минутите текат безлични, ...

Развод - постскриптум
Разстрел и след разстрелa — червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме. ...

Нощта ми рано се нацепи.
Зад цепките зора наднича.
Пътуват облаците слепи
и чуват ранна песен птича.
Росата мокри ми краката ...

Ръцете ми са украсени с кръв,
без следа от бляскавото злато.
Душата ми, съблякла свойта плът,
очаква предпоследното си лято.
Очите ми - удавени от дъжд, ...

Великото преселение
Човешкия мравунек се разбуни!
Отприщи се човешкото море.
И тръгнха навсякъде с катуни,
да търсят да живеят по-добре... ...

Чакането си заслужаваше, когато пристигна, бе по красива отколкото те помнех преди няколки дни, по-красива и от образа ти в съня ми преди няколко часа.
Ще те гледам цял ден. Ще те гледам и ще се наслаждавам, ще мечтая. Влюбвал съм се и преди, но никога отново и отново в един човек всеки път като го ...

Дъждът прошепна тихичко „Обичам те“
земята се усмихна, засия
и малки капки - сърчица, накичиха
треви и птици, хора и цветя.
Дъждът-немирник вятъра подгони ...

Слънцето изгрява
в светлия простор.
И мене тя огрява -
към спомени отправям взор.
Чезне тъма - ...

Когато дъждът се протегне по- дълъг от цялата жажда
и когато дървото загуби последния жълт дъждобран,
и когато ноември законно, мъгливо-намръщен се ражда,
и копнежът на Малкия принц е дори неразбран...
И е късно за някаква грапава, нова и стръмна любов, ...

(Посвещавам това есе на паметта на Диодор Крон и на своя баща, които ми дадоха първичен тласък за достигането на реализацията на кръга от идеи в него)
Самото заглавие на това есе подсказва, че в него ще става дума за нещо необичайно. И наистина, нямам намерение да ви лъжа, така ще бъде. Защото, кога ...

Моят малък свят -
стаята, която обитавам,
телевизора, таблета, химикала
и душата, в себе си събрала
онова отвън, зад стъклата, ...

Прегърнали отчаяно гнева си,
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи, ...