Светът е краткия ти спомен за предишното -
несвързаните, но отчетливи лица.
Светът е меч, под който пада всеки
и скритият в душата вечен страх...
Какво от туй, че бягащият пламък ...

Какво съм? Защо съм? Накъде отивам?
Искам да подредя хаоса, да изпреда поне една нишка от кълбото на безкрайността и да се захвана за нея… Но съм безсилна… и крещя, и се мятам… А тунелът - тъмният, бездънен тунел, ме завихря, заедно с милиони прашинки като мен и когато отново неистово се разкрещявам ...

Защо съм цялата червена?
Защо държиш нож ти?
Защо кожата ми е свалена,
а сърцето надраскано на ивици?
Защото по лова си ти така увлечен ...

И тъй като заблудите болят.
Неистово.
И са остри. Като нож.
Остъргват кожата. До истина.
До броня. И до сетен дъх. ...

НА МАГИЯ
Реки от безмълвни желания
понасят, в люлеещи прегръдки,
разнебитената моя същност,
на сал от струпани страдания. ...

Избра да бъде другото небе,
което боговете са постлали.
Избра да няма спомен за поле,
в което преди вечност са се смяли -
едно момиче и едно момче, ...

ДРАСНАТО БИЛО
Драснато било разказват.
Отгоре някой бил написал
съдбата ми!
Да му се не види и драскача! ...

Няма да обичам
Когато имаш нужда да поговориш-
Повикай ме,
Ще бъда там.
Когато искаш просто да помълчиш- ...

Мечтая за теб всеки миг…
За нежния допир на тялото ти притиснато в моето…
За копнежа в очите ти…
Искам те!...
Като в сън протягам ръка да те погаля ...

Не ми се мяркай пред очите,
не влизай в моя кръгозор.
Не ми засенчвай и лъчите.
Не ми насаждай тоз позор...
Не дишай въздуха край мене. ...

Здравей, Любов,
Сигурно мислиш, че съм те забравил, но аз си мисля всеки ден за теб, за нас, за това което бяхме и защо всичко се обърка. Хората обичат да казват „всяко зло за добро”, но аз не вярвах, че важи и за нашия случай, не вярвах в „отварянето на другата врата”. А сега? Сега е различно, мина ...

В безумни нощи душата ми е чаша,
а в нея тъга наливам
и тя прелива ли, прелива,
но искам пак да те имам.
Отпивам бавно от тъгата ...

те са израз
на твойто желание
да живееш в момента
тук и сега
все едно ...

Тиквен ден празнува Парламентът,
празникът на гордия си вожд.
Двеста тикви - странни елементи,
в гадости залагат свойта мощ.
Един дори си посини окото. ...

Роден футбол
В печата снимка с родни футболисти
мен честичко довежда до погрешка,
че не разлиствам вестник за спортисти,
ами атлас за расите човешки.

Стоя на скалистият бряг,
с краче потопено в морето,
на чайките давам им знак,
че с тях си летя по небето.
Живота с брега си прелях, ...

1. Не ми казвай как да съм щастлива -
сама импровизирам с продукти за любов.
Рецептата е лична и изпитана,
с отдаденост приготвям я аз цял живот.
2. Вкусът остава дълго, след като опиташ: ...

Стъпки
Веселие на жена...
Уханието на утрото.
Разбърканите му коси.
Червилото на залеза. ...

Абитюриенти
Отново розите в България са нацъфтели,
отново птиците строят гнезда,
а в пролетните нощи подлудели
отронва се понякога звезда... ...

Gestern liebt ich,
Heute leid ich,
Morgen sterb ich:
Dennoch denk ich
Heut und morgen ...

О, одо за Шипка прекрасна,
защо е към теб тая слепота ужасна?
Шипка ни е ни опората, светлината,
пазете родното, пазете българщината!
Този подвиг поетът Вазов възпя в рима, ...

За цял живот ли влезе,
че се заби дълбоко в моето сърце?
Едно прекрасно и добро момиче
си пожела над мен да не изгрее слънце!
Една дълга и нечувана история ...

"А потом придет она.
"Собирайся, - скажет, - пошли,
Отдай земле тело..."
Ну, а тело не допело чуть-чуть,
Ну, а телу недодали любви. ...

„Светла е твоята душа.
Топла е твоята ръка...
Без теб животът ще е само
болка и тъга...”
„Черен и злобен е светът. ...

Денят
Дните се нижат ден след ден,
тъй времето си минава,
годините ни бързо растат
и нашата младост отминава. ...

Няма значение ден ли е, нощ ли е.
На сова съм се обърнала.
Как да спя?! Уж познавам те още
откакто земята не беше окръглена,
а плоска и надупчена като сирене. ...

СЛОВА
Денят е прекрасен и птичките пеят.
И слънце в небето щастливо пече.
А на земята хора странни се смеят
и времето някак различно тече. ...

Здравей, любов... До скоро виждане!
Не е ли късно да запалваш есенната шума?
Аз дълго чаках да ме стоплиш и сега отивам си,
завила в себе си случайно подарени думи...
Със тях ще те прошепвам в своите безлуния ...

След теб не вярвам в клетви за любов -
не вярвам, че има чувства за цял живот!
От мен почти нищо не остана -
само гола, жива рана!
И днес не вярвам, че като мен те боли, ...

О, Хигия!
Ти, която благославяш
труда велик на своите чеда
и невидима умело направляваш
борбата за околната и жизнена среда! ...

Клетката на клетките
гъмжи от страховете ти,
гладни и свирепи са,
храниш ги със себе си.
Късаш и им даваш ...