Остави ме на пътя без посока,
самичка нощем да сънувам
сънят, (или пък истина жестока)
за онзи миг, във който се сбогуваш,
замлъкнал със последния ти звук, ...

Ал Бано и Ромина Пауър - Свобода
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Romina Power, Howard Carpendale, Vito Pallavicini, Willy Molco & Little Big Horn
---------------------------------------------------------------------------------- ...

While my guitar gently weeps
I look at you all see the love there that's sleeping,
While my guitar gently weeps.
I look at the floor and I see it need sweeping.
Still my guitar gently weeps. ...

НЕСРЕТА
Със свойта тъмносиня мантия, нощта,
пълзяща плахо над морето,
полегна тихо над града
и рой звезди разпръсна по небето. ...

Пътечката вървеше с пътя под ръка.
Обаче взе по малко да ù писва.
Огледа се в крайпътните цветя,
набра си малко и дочу
едно поточе да се плиска. ...

Спомних си за тебе...
Нещо вътре в мен така ме заболя.
Спомен стар ли беше,
или несподелената любов
някак ме навя. ...

шосето пустее
вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади
изтупва прахта ...

Повдигнах булото на бялата усмивка,
а от там погледна самотата.
Скрила се удобно в таз обвивка
и затръшнала за другите вратата.
Очите - казват - всичко ти издават ...

Аз съм тази, която ти криеш от себе си даже,
дето буди те вечер, припомняйки дати предишни...
И облечена в стихове тръгва, без нищо да каже,
по пътека от спомени с мирис на цъфнали вишни...
Зная, че ме виниш, и проклинаш, и мразиш, когато ...

Боже, отнеми от мене болките.
Скрий ме някъде далече, може би,
там където са спокойни и сълзите,
рукнали във двете ми очи...
Само Ти ми знаеш греховете. ...

„Шедьовър си! Ти си Латинка-Златна Небесна!”
Чуто на глас
Ухае на смола и на треви.
Ти и Аз към Студенец вървим.
Слънцето със златисто-русите си лъчи ни гали. ...

Не обръщай гръб на себе си,
когато Бог затваря ти врати,
напред върви,
натам където твоето сърце гори.
Недей отвръща своето лице, ...

Цялата Вселена е играчка
в ръцете на гигантско бебе.
Раздрусва я като дрънкалка,
удря я немилостиво,
в несигурните си ръце я мачка, ...

Уплашено сърце
Кое е тъмното,
отдето ти дойде?
Тук няма
да получиш укор. ...

В ЕДИН СЕЗОН СЕ ГУБЯ
Тъй дълго се отнесе тази есен.
Прехласна се, чак люляк замириса.
С диези и бемоли птича песен
забързаните облачета слиса. ...

Тъгата през очите ми изтича
като сълза на късен листопад.
Отиде си любимото момиче
остана в юни на далечен бряг.
Събирам в шепи есенна позлата ...

Не посаждай катранени стръкове
там дето крехко расте
вяра в зародишни кълнове,
че буди летаргично сърце.
Не заставай ненужно на пътя ми, ...

От прозореца надникна слънцето,
погали ме с горещи длани,
прогони мрачни сънища
и надеждата във мен събуди.
Очи притворени го зърнаха, ...

Изтегнат на дивана четеше книга. На неравни интервали от кухнята се чуваше гласът на жена му, но предвид постоянното й мрънкане, гледаше да не обръща внимание, а само от време на време да казва "Разбрах".
- Сифонът тече. Не мислиш ли, че е крайно време да го поправиш, а не след всяко пускане на чешм ...

Ще се изтупам като стар пуловер,
ще се посипя с нафталин,
ще си полегна в бабиния гардероб и ще се зазимя.
Не ме будете, не!
Не искам стъклени пантофки, плюшки и тем подобни финтифлюшки ...

Ти знаеш ли кажи,
къде живее Самотата?
Къде е свила тя
неканена,
гнездо?! ...

Дойде, видя и... си отиваш.
Билетът ти е бил окей.
Не искаш с мене да приспиваш...
Не съм за тебе аз жокей.
Оставяш любовта на пътя ...

Изгубена вселена
Искам силно да извикам,
да запея, да заплача.
Да събера планините
и небето със земята, ...

Разминаване
Защо се появяваш чак сега?
Нали търсих те преди години...
Ще трябва ли до лудост да скърбя,
ако от теб поискам да си идеш? ...

Нощен покой
в тъмния свят,
звезди безброй
и всички горят.
Мисли на глас ...

ЖЕНАТА НА ПОЕТА
"каза тя... И слезе от небето" Виолета Христова
...
Жената на поета е самотна. Понякога захвърля свойте гривни,
юздите да придърпа на живота, мъжът ù щом от от пътищата кривне. ...

Виждам те в далечината засияла,
като малка искрица в тъмния мрак,
бързаш да стигнеш до театъра,
постановка да гледаш в късния час.
Виждам те, красива в далечината ...

За пореден път бях ядосан на всички. Без да се замислям за причина, защото може би нямаше такава. Някой отвори вратата на стаята ми. Това беше Диса.
- Махай се! - креснах аз.
На кратко положението беше лошо. На малко по-широко казано планетата на криторянците беше раздирана от войни. Малкото, които ...

Като крехка стъкленица
ти си в моите ръце.
Сутрин грееща зорница,
топлиш моето сърце.
Туй любов ли е? - не зная, ...

Колко е часът?
Внушителна нотка на ванилия в бълбукащата плът на настоящето.
Ненаписан роман за джинджифила поръсен на дъното на бъдещето.
Секундата ухае на вечност... изчезваща в часовник.

Да бъдеш птица, от онези свободните,
рисувайки картини на бялото небе.
Да разперваш криле и да политаш,
така сякаш целият свят държи те в ръце.
Да, свободата ти обичаш и живот крадеш ...

Надежда
Сака ми с надежда открадна злобата.
Опитах да я стигна -
избяга ми в нощта.
Погубената вяра в ръцете си държа. ...

ПРЕГРЪДКА
(любовен диалог)
Влади Владимиров
Ти помниш ли леглото и нощта,
прегръдката, ръцете ми горещи, ...

Аз съм студентка в чужбина.
Една от хилядите, избрали да получат своето образование извън границите на родината.
Една от хилядите, изправили се пред един коренно различен и уреден начин на живот, предлагащ им сигурност във финансов и личен план.
Една от хилядите, които си задават въпроса: „Ще се вър ...

Момчето и невестулките
Изхлузи се от осветеното на последната лампа до училищната ограда и цопна в ароматния октомврийски мрак. Вкусна миризма – на пожълтял буренак, лизнат от нощния бриз. Всеки път го поемаше жадно през носа, изжабуркаше го в устата, та йодът от морето да дезинфекцира бацилите от п ...

Ти земетресението си,
което здраво ме разтърси.
Срина нещо в мен,
когато повече не ме потърси.
Ти брадвата си, ...

Октомврийска късна сутрин.
Ято гълъби над Люлин.
Слънчев ден след дъжд проливен.
Прясна есенна коприва.
Млад сокол в свободен полет. ...

Не вярвах аз,
че може да въстана...!
Срещу себе си дори.
Защото там където
тънеха мечтите!? ...

Пробуждане в света на мрака.
Разтъркваш очи, но светлината не те чака.
Девойка тихо ти шепти: Защо така ме нарани?
А ти се чудиш, дали това бе ти или са снимки от преди,
когато смяташе, че всичко ще се нареди. ...