С Н Е Ж Е Н Т А Н Ц
Превъплати душата си,
превъплати сърцето си!
Природата сега танцува.
И в този вихрен танц и ти ...

Днес е петък. И 13-ти.
Най-любимият ми ден.
Той е само (да си знайте!)
за каръците проблем.
На 13-ти аз се влюбих ...

Очакване
(дует)
Все някога ще дойде някой
и този някой ще си ти.
Все някога ще си отиде някой ...

Щъркелът дойде
шарено е всичко.
Цъфна любовта.

Слънце устните ти изгаря,
шалът бял прекрива те едва,
ний двама сме а сякаш сме далече,
в тайственост закрити сме сега.
Аз в бъдещето гледам ...

Не успя да побелееш, мамо!
Денем… на облаци те търся във браздите
Нощем взирам се за теб в звездите,
може би луната те е приютила,
или пък в слънчев лъч си се укрила ...

Много пъти дълбоко в съзнанието ми са възниквали въпросите Какво е добро? Как се прави добро? Дали всички знаем, а дали се интересуваме от това?
В днешни дни хората мислят, че доброто е всичко, което ние смятаме за ценно, благоприятно и полезно, а също и за всичко, което допринася за осъществяването ...

Гергьовски дъжд
препусна през полето,
и вече сграбчи
цялата страна...
Търкаля сиви облаци ...

Наскоро четох, че в турската република от самото и създаване досега не е построена нито една църква. От 1923 г. до ден днешен... Уж нищо, но всъщност защо се създава турската република? Нали идва на мястото на гнилата Османска империя? Но в Османската импрерия са се строели църкви. Може да са били н ...

Събуждам се и тази сутрин
разбирам: трети ден откак
лекарството не съм си купил
и кръвното го вдигам пак.
Да беше друго – да се радвам. ...

Любовта ми към теб е много силна и ме убива,
а аз не мога да я преживея и плача всяка вечер....
Въпреки това ти пожелавам да бъдеш щастлива,
но ме боли, че ти не пожела с мен да се срещнеш....
Любовта ми към теб е нещо наистина ненормално ...

Обичах да пиша. Обичах начинът, по който умело боравех със словото. Обичах състоянието, обичах емоцията, обичах силната и права мисъл. Това беше безопасен начин да пусна фантазиите си на свобода. Обичах да виждам, че написаното стига до някого. И го докосва. Обичах да виждам въздействието. Това беше ...

... дума със сребърно връхче... или как се убива меч(к/т)а...
Топла пазва, Мечо, е бърлогата.
И дъхти... на питка и на шипки.
Оскрежени са ръцете ми. По слогове
търкулнати въздишки вятър дипли. ...

Съпругата ми кàза: - Давам прошка,
но искам да ми купиш златна брошка!
- И аз - й казах - прошка ще ти дам,
но искам първо баница да ям!
Тя стори баница. И, като я изядох, ...

Какво щастие -
да си магаре , на гръб
носещо АГНЕЦ !...

Край камината...
Ей, да напалим огъня в камината
и пламъците да роят искрѝ,
седни до мен и Времето изминато
да върнем, и с легендите дори... ...

Стихосбирка – първата – готова!
Телефонен звън и... новина.
Не щадя колата. Тръпка нова,
а за нея няма тя вина.
Стигам в склада: книжки в опаковка ...

Звездни мемоари...
Във есенната вечер гледам залеза-
притихнал и неволно натъжен,
защото и Животът сам, оказа се,
ще свърши неизбежно някой ден... ...

Под дъжда
Моя любов, стоя под дъжда...
И влака си чакам, от нейде да дойде...
Спомням си аз, тъй самотен сега,
дните когато с теб заедно бяхме... ...

Най-хищна в този свят е мисълта...
тя иска свободата ти да вземе,
а чувствата – препускаща река,
която рони брегове от време.
Най-тъжна в този миг е любовта, ...

Представи си някой ден,
когато ти си далеч от мен,
ще търсиш очите ми мои,
спомняйки си спомените ни безброй.
Виж се, кажи ми името пак - ...

В покоя избледняват спомени.
В тишината на отминалите дни.
Вечерта рисува изгубени мечти.
Нощта потъва в сънища.
Наистина ли сме били? ...

Позиция
Каквото имало да стане - сами си го градим!
Времето невъобратимо - свят непоправим!
Често питам се - дали... или... защо... и как...
объркана и размечтана - все мисли и брътвежи... ...

''Един обичам и за един ще умра! Колкото и сърца влюбени в мен да са, моето оставих го на него! Света за него аз ще преобърна, но никога вече няма да го върна. Вечен спомен ми остави той - белег в сърцето. И сто мъже, хиляди, безброй пак за него кръвта си ще пролея. Сърцето си дори ще дам, само да г ...

Балонът смел
целуна кактуса зелен.
Печална любов.

Изгрев
Въздъхна тежко изгревът сломен
от бяла февруарска метонимия.
"Какво ще прави днес ранимия
ми ден? ...

Дълбоко, тъмно, влажно от сълзи...
Душата ми е странна мина.
Търсачи много разкопаваха. Дали
си тръгнаха със повече от късче глина?
След тях останаха безбройни свлачища... ...

И плачат над нас небесата търсейки чиста и светла душа, а ние се смеем тук от Земята кой се е върнал да каже това?....
Не търсим вече смисъла в живота. След раждането учат ни това… Не казват, че богатство е сърцето, а как да купим къща, вещ, кола…
И плачат над нас небесата, а ние грешим и сме горди ...

Не се връщам при теб...
Вече си минало.
Аз си избрах,
нататък... сама,
докъдето достигна. ...

Ресторант “Котвата” Приморско. Лятното обедно слънце сякаш се бе спряло и сипеше огън и жупел върху курортния град. Седях в дъното на външното помещение на ресторанта, отпивах от студената наливна бира и си чаках неизменната порция калмари. В главата ми бе безпорядък, затова не се и опитвах да мисля ...